Димитър Илиев
Мадлен Донева получи офицерски пагони и пое към първото си назначение – командир на палубна команда.
Вече месец фрегатата „Верни“ с бордови номер 42 има ново попълнение от последния випуск на Военноморското училище „Н. Й. Вапцаров“. На 10 август там се качи едно младо и вдъхновено момиче от Разград. Тя ще ръководи палубната команда – отдава заповеди на швартовите, когато се снемат и тръгват на поход. В същото време е и водолаз – един от двамата на борда на фрегатата. Ако се наложи, ще трябва да слезе и под вода.
Мадлен Донева е една от 22-мата новопроизведени лейтенанти във Военноморския флот. Момичетата във Военноморското училище не са толкова много и зам.-ректорът на училището кап. I ранг Калин Калинов ги знае като пръстите на ръката си. „Тя е амазонка, бойна натура“, казва той за Мадлен. На фона на останалите от фрегатата Мадлен не се различава – поне по решителността в погледа и готовността да се отзове на всякаква команда.
За първи път я срещаме в Атия по време на учението „Бриз 2020“, малко преди фрегатата да потегли от кея на пункта за базиране. Това е второто й излизане в морето с екипажа на фрегатата, а още през юли тя знае, че това ще е новото й назначение. Не се плаши много, но в трудните моменти се опира на колеги от родния Разград. Оказва се, че много от офицерите в училището са оттам. Сега на „Верни“ пък има дори и жена от Разград – механик е капитан II ранг Надежда Гагева.
„Тази година ми е втората на фрегатата „Верни“ и вече съм разпределена на нея – ще се кача на нея за първия ми работен ден 10 август. Първата година бях само наблюдател, сега ме включиха и в организацията. Аз съм командир палубна команда, тази длъжност е старши водолаз, ще бъда отпред, ще ми дават заповеди, които аз да отдавам на швартовите, ще имам работа и на мостика.
За тази длъжност няма лете, няма зиме на кораба има само двама водолази. Знае как трябва да мине кариерата й – през щурман, вахтен офицер, след това командир на секция. Някой ден, ако й е писано, може да стане и командир на кораб.
„Още от 6–7 клас, преди гимназията, бях решила, че ще уча в Морското училище. Вървим с майка ми и аз и казвам: „Мамо, искам да стана капитан!“. Не знам защо се насочих към военния флот. Майка ми има рожден ден на 9 август, тогава преди много години пак беше празник на Военноморските сили, и се качихме на круизно корабче. Капитанът ми каза: „Ела!“. Даде ми шапката си и бинокъла, спасителна жилетка и каза: „Ти си сега, вземи руля. Била съм 13-годишна. Много ми хареса – вятърът, вълните. Оттам тръгна всичко, оттам дойде, мамо, искам да стана капитан“, разказва Мадлен.
По-късно бъдещият капитан завършва гимназията с английски и испански и последва позива на сърцето си – кандидатства в морското училище във Варна само с едно желание – „Корабоводене“. Приемат я от първия път. Тогава в морското училище влизат трима души от Разград – две момичета и момче, но те са от Математическата гимназия, само Мадлен е от езиковата.
„Мечтата ми е да стана капитан, командир на военен кораб“, казва нахъсаната девойка. Макар в рода й да няма други военни. Майка й работи в регионалната здравна инспекция, баща й е във фирма за дограма.
„Трудно се свиква да си под пагон, отначало е стресиращо, защото май не само езиковата гимназия, но всичко в обществото е обратно на военните Първите две години беше трудно, обичам да жестикулирам, да се смея. А трябва да си обрана, дисциплинирана, строга, без много емоции. Ние сме военни. Честта на пагона налага да няма емоции и лигавения”, казва младата лейтенантка, която за празника на флота получи офицерски пагони.
„В училището бях командир на първи курс, един от тримата командири. Трябваше да бъда „лошата“. Имаме една забавна „питанка-анкета”, като минат първите 2–3 месеца. Влизаме по стаите и питаме новобранците. Добър ли съм, лош ли съм, или гадно копеле. На първото питане бях добра, но на второто след време вече бях станала за тях гадното копеле. Тогава разбрах, че съм си свършила работата . Отначало подхождаш с добро, докато ме разберат, обяснявам 2–3 пъти. Като не разберат – става лошо“, смее се Мадлен.
Според нея най-важното, което е научила в морското училище, са дисциплината и уважението към пагона. Като жена в мъжки колектив й е по-трудно, защото на мъжете морето и корабите са им в кръвта. Но пък женският хъс и вътрешната самодисциплина компенсират изконните мъжки умения.
„Военната служба за мен не е само патриотизъм. Но пък родителите ми толкова много се гордеят с мен. За мен е чест да бъда в униформата, да бъда с пагони, а когато чуя българския химн, сърцето ми подскача от гордост. Искам да запазя тези чувства завинаги“, казва Мадлен, докато се е наредила за обща снимка с роднините си покрай борда на флагмана на българския военноморски флот „Смели“ в деня, когато получава първото си назначение.
