Изградихме си име и
авторитет сред структурите на Алианса, казва полковник Светослав Халваджиев
Полковник Светослав Халваджиев е роден през 1969 г. в Горна Оряховица. Завършил е Националния военен университет „В. Левски“ със специалност танкови войски, а по-късно – и Военна академия „Г. С. Раковски“. Магистър е по стратегически изследвания от Военния колеж на Сухопътните войски на САЩ в Карлайл, Пенсилвания. Заемал е различни командни и щабни позиции в БА. Бил е командир на танков взвод, рота и батальон. Има много богат международен опит. През 2006–2007 г. е национален командир на Българския военен контингент от състава на силите на ЕС в Босна и Херцеговина. След това службата го отвежда в Афганистан, където е заместник-национален командир на българския контингент в операцията ISAF и национален командир на контингента ни в Кандахар. През 2017–2018 г. е национален командир на българския контингент в операцията „Решителна подкрепа“ в Афганистан. От 1 януари 2019 г. досега полковник Халваджиев е командир на Щабния елемент за интегриране на силите на НАТО в България. Говори английски, немски и руски.
– Г-н полковник, наскоро отбелязахте петата годишнина от създаването на Щабния елемент за интегриране на силите на НАТО в България (по-нататък – Щабния елемент). Разкажете за нашите читатели с какво се занимава тази структура?
– Основната мисия на Щабния елемент е да подпомага страната домакин (т.е. – България) при изграждането на способности за приемането, разполагането и последващите развръщане, интегриране и поддръжка на съвместните сили за незабавен отговор на НАТО, както и да подпомага и координира бързото развръщане на тези сили на територията на нашата страна, ако има такава необходимост. Освен това Щабният елемент подпомага координирането и провеждането на многонационални тренировки и учения на българска територия и допринася за съвместната ситуационна осведоменост на НАТО чрез подпомагане на обмена на информация между България и други структури на Алианса. Щабният елемент бе активиран на 3 септември 2015 г., като достигна първоначални оперативни способности през октомври с.г., а пълните си оперативни способности – през лятото на 2016 г. Сертифицирането на Щабния елемент бе осъществено в рамките на двустепенното командно-щабно учение Dacian Lynx 16.
– На кого е подчинен щабът, който командвате?
– До 1 юли 2016 г. Щабният елемент бе под оперативния контрол на Съвместното командване на силите в Неапол (Италия), след което премина под непосредственото командване на Многонационалната дивизия – Югоизток, дислоцирана в румънската столица Букурещ. В момента тя се командва от румънския бригаден генерал Кристиан Дан.
– Каква е равносметката за досегашната дейност на Щабния елемент?
– Щабният елемент участва успешно в процеса на планиране и провеждането на десетки многонационални и национални учения и мероприятия. Освен това само за 2018–2019 г. бяха 
проведени 137 конференции, работни срещи и семинари. През миналата година оперативните способности на Щабния елемент бяха потвърдени по време на многонационалното учение Saber Guardian 19 и той получи своята ресертификация. Специално искам да подчертая, че Щабният елемент си е изградил име и е авторитет сред основните структури на НАТО и на страната домакин – Министерството на отбраната, Щаба по отбраната с всичките му дирекции, Съвместното командване на силите и видовете въоръжени сили. На ниво НАТО сме много добре разпознаваеми, всеки високопоставен командир от Алианса, който идва в България, посещава и нашия Щабен елемент. Благодарение на чудесните ни взаимоотношения с представителите на страната домакин всички проблемни въпроси се решават бързо и лесно.
Чрез вече изградената информационна инфраструктура както между България и Щабния елемент, така и между Щабния елемент и НАТО се осъществява непрекъснат обмен на информация. Тук трябва да се отбележи, че Щабният елемент има пряк достъп до единната комуникационно-информационна система на НАТО (класифицирана и некласифицирана мрежа), по която се осъществява непрекъснатият обмен на информация и това допринася за взаимната ситуационна осведоменост както по линия на Алианса, така и по национална линия.
– Какви са професионалните предизвикателства пред екипа на Щабния елемент за тази година?
– Щабният елемент участва в процеса на планирането и провеждане на няколко големи многонационални и национални учения. Сред тях бих посочил „Бриз 20“, което бе насочено към усъвършенстване на подготовката на личния състав по планиране и провеждане на морска операция в коалиционен формат; Cyber Shockwave-2 – за отработване на реакция при кибератака или киберинцидент от голям мащаб, засягащ веригите за доставка и логистика, свързани с отбранителните способности; Steadfast Flow 20 – за тренировка на личния състав по планиране на съюзното стратегическо придвижване и проверка на националните планове за развръщане; Dacian Flow 20 – учение на Многонационалната дивизия – Югоизток; Gordian Knot 20 – командно-щабно многонационално учение на Корпуса за бързо развръщане на НАТО в Солун, Гърция.
– Как се отрази извънредната епидемична обстановка през тази година върху работата на Щабния елемент?
– Като последствие от кризата с коронавируса работният процес в Щабния елемент се осъществяваше на смени/дистанционно. Голяма част от процеса по планиране и провеждане на предстоящите национални и международни инициативи и съвместни мероприятия премина в онлайн формат. От втората половина на март до септември проведохме над 60 видеоконферентни връзки. Щабният елемент разполага със защитена видеовръзка, която се ползва и от други български държавни структури, включително Министерството на вътрешните и Министерството на външните работи и, разбира се – Министерството на отбраната.
– С какъв екип работите – чужденците или българите са повече в Щабния елемент?
– Имам отличен екип от много добре подготвени офицери, българи и чужденци са приблизително поравно. Високото ниво на тяхната подготовка е показател за сериозността, с която изпращащите държави възприемат дейността и ролята на Щабния елемент. Работата с многонационален екип си има своите особености, до известна степен тя е свързана и с военната дипломация. Стремя се да създавам чувство за общност, хората от екипа да се чувстват като членове на едно семейство. Те работят с желание и сами си търсят задачите. Много от тях искат удължаване на мандата си скоро след пристигането в България, което е добър атестат за условията на служба в нашата страна.
