Димитър ДИМИТРОВ
Стойността на една военна победа се определя от няколко фактора и преддиспозиции. Първо, от абсолютния размер на войските на противниците. Второ, от техния сравнителен размер, т.е. от техния съпоставен брой. Трето, от абсолютния и сравнителния брой на жертвите, дадени от двете страни. Четвърто, от непосредствения изход на сражението и от неговите последици, т.е. значението му за бъдещите отношения между противниците. Както ще се убедите от изложението и по четирите показатели, конфликтът, който ще опишем по-долу, няма равен във военната история.
противниците
Лио Панг/Банг/ (256–195 пр. Хр.) е първият император на династията Хан, която е и първата китайска династия, тъй като известният като Пръв император Шъ-Хуан-ди = „Първият цар” на Чи/Ки, както знаем, не е бил китаец (според Д. Съсълов той е бил от хунорски произход). Лио Панг е и най-забележителният китайски по произход император, не само защото обединява Китай след десетилетия междуособици, но и защото е бил един от най-блестящите императори воини. Той слага край на т. нар. „Период на воюващите държави” (481–202 пр. Хр.), който е един от най-драматичните в китайската история. Както подобава за такъв владетел, Лио Панг умира от рана, получена в сражение в 195 г. пр. Хр. Лио Панг е носил храмовото име Таизу и името Гаоди (Велик основател), с което е най-известен в китайските хроники. Не е обичал четенето, а конете, оръжията и хубавите жени. Като млад той вижда имперска процесия начело с Шъ-Хуан-ди и възкликва: „О, така трябва да изглежда един Велик човек!“. Това става и мечтата на живота му, да постигне такова величие – мечта, която Лио Панг постига!
Знаем името на неговия противник, владетелят на хунорите от китайските му записвания – Модун, Маодун, Моду/Моде, съответно на опростен, традиционен и „романизиран” китайски. С тези имена той е популярно известен днес, но всъщност те са резултат от превод на неговото хунорско име на китайски. Това име е звучало (на китайците) като баотур/баоатур, което произхожда от арийския (ирански) корен баг = Бог/Господар, което показва, че името всъщност е титла – познатата ни титла багатур. Димитър Съсълов („Пътят на България”, 1936, 2000), който употребява Мо-дун (име, което ще използваме и ние), основавайки се на изследванията на най-големия западен китаист Ян Якоб Мария Де Гроот (1854–1921) предполага, че четенето е в последователност Мортур-Бортур-Бактур-Багатур. Може би никога няма да узнаем личното име на Мо-дун, но едва ли това е толкова важно за темата ни. В младостта си той е бил заложник в двора на Шъ-Хуан-ди, по договор между него и бащата на Мо-дун, То-бан (Дорбан, според Де Гроот). Този договор вероятно е причината Мо-дун да убие баща си, след като успява да избяга от двора на Чи. прелюдия на конфликта Когато Лио Панг обединява всички княжества на Хан (202 пр. Хр.), формирайки своята империя, неговият поглед се обръща на север към териториите на хунорите, където Шъ-Хуан-ди след обединението на Китай под властта на Чин в 221 г. пр. Хр. изгражда гранична стена, станала впоследствие 
„Великата Стена”, която да служи за граница на неговата империя и хунорските територии. До смъртта му той никога не преминава тази граница, вероятно поради договора му с То-бан. По време на войните на Ли Панг за обединение на китайските територии, в хунорските територии Мо-дун извършва подобни действия. С бързи последователни кампании той разбива армиите на съседните му сродни етнически княжества и ги присъединява към своята държава – княжеството Донгху на изток в 208 г. пр. Хр., княжество Динглинг и други племена на север в 203 г. пр. Хр., след което всички хунорски племена признават неговото върховенство. По този начин Мо-дун поставя под свой контрол и всички търговски пътища от запад и север към китайските територии на изток и на практика Китай, който сега вече граничи само с негови територии, трябва да търгува само с/чрез него. При това положение Лио Панг е изправен пред два избора – търговски преговори, които биха признали равнопоставеност на двете държави, или война. Той избира последното. двете армии До този момент светът не е бил виждал концентрация на такива войски за едно сражение. В похода си срещу гърците (492–490 г. пр. Хр.) Ксеркс води 100 000 бойци, а в похода си срещу скитите (513 г. пр. Хр.) Дарий I е водил 80 000. В сражението, което разглеждаме, Лио Панг е командвал 320 000 пехота и колесници, като броят на неговата конница и обозът му, които от началото на сражението са били откъснати от главната армия, не е известен. Мо-дун е командвал 400 000 конници. Ако се вземат предвид неуточнените китайски части, общият брой на войските, съсредоточени около планината Байденг, е достигал 1 млн. войници. Несъмнено това са били целите ресурси на двете империи. До Първата световна война подобни сили не са излизали на бойно поле! сражението Поради горните факти, характера, резултата и последствията на сражението, поразяващи въобръжението, всички китайски хроники и военни трактати го описват и изучават. Макар че те често са преиначавали и/или скривали неудобни за тях факти, имайки предвид това, можем приблизително да направим следната възстановка. Предизвикан от нападения на хунорски леки конни части в невъзможността да се справи с тях с тежките си колесници и конни части Лио Панг ги следва в групирана формация дълбоко на север, стремейки се към стълкновение. В многобройните сражения, в които той е участвал, винаги една от двете страни избира бойно поле и предлага сражение, което обикновено е прието. Китайските обози са били тежки, тъй-като за конете е трябвало да се подвозва фураж и много рядко са се водили кампании на далечни разстояния. Хунорите, нямащи такива логистични проблеми, обаче постоянно се изтеглят и се държат на разстояние. До планината Байденг (хунорско име) при 
гр. Пин-ченг (днешен Датонг) в провинция Шенси, в днешен Северен Китай (тогава ничия земя). Там те спират, Лио Банг установява лагер и изпраща пратеник до Мо-Дун с предложение за сражение. Вероятно хунорите, познаващи територията, са били подготвени за това, защото в този момент правят огромна кръгова маневра, с която обкръжават лагера, при което е откъснат китайският обоз, който никога не се появява и това става изключителен проблем за огромната армия. Не се появява и пратеникът. Лио Панг веднага разбира ситуацията и реагира – прави излаз с 40 000 бойци (вероятно цялата, или част от конницата му, чийто брой не е уточнен от хронистите), но хунорите го избягват с бързите маневри, като че ли, оставяйки го да замахва „във въздуха” и дори не го обстрелват. Прибирайки се в лагера, той вероятно предугажда своя неуспех. Лио Панг не е предвидил и климата на севера, времето рязко се влошава. Той е мобилизирал ресурсите на всички свои подчинени васали и в армията му има контингенти от южните предели на огромната империя, които не са с подходяща екипировка. Конете нямат храна, хората също. Хунорите носят храната си (сушено месо) на/под седлата си, а конете им на военни кампании се хранят със специално лоено кюспе, концентрат, носен също на седлата! Екипировката им е безукорна. Отчаян, Лио Панг вече моли за сражение – без отговор. Позицията на двете войски се запазва шест дни. На седмия ден обсадените стават свидетели на нещо изумително. По заповед на Кан-ю Мо-дун огромното хунорско конно съединение прави невероятна маневра. Четиристотин хиляди конници, разположени в кръг, пред смаяните погледи на китайците се прегрупират в четириъгълник, като всяка страна се формира от коне с еднакъв цвят – черните на север, белите на запад, дорестите на юг, зелените (сивите) на изток. Такава маневра на кавалерийска част с такива размери не е известна, владеенето на конете, а и самата им подготовка трябва да са били изумителни. Получилата се огромна фигура на квадрат с вписан в него кръг е добре позната на Лио Панг, за нея има специален йероглиф – квадратът с очертаните с цветовете на конете четири страни, затварящи кръга, символизира господството над четирите посоки, господството над познатия свят – „редът на земята”. При вида на могъщия символ Лио Панг се предава с цялата си армия.
„Редът на земята” последствията Сключен е договор, с който Лио Панг признава подчиненото си положение, като към обичайния данък от коприна, вино, храни и злато за пръв път се установява специалният данък „хегин” = „съпружески данък“. Мо-дун получава една от дъщерите на императора. Лио Панг с цялата си армия е освободен и когато в съвета Мо-дун е запитан защо проявява такава милост спрямо противника си, той отговаря: „Никой от тези, които бяха тук, няма да посмее никога да премине границата, нито потомците му”. Наистина мирът се запазва 60 г., а след подновяването му от правнука на Мо-дун, за още 90 г.! Империята на Кан-ю Мо-дун става първа сила от Тиен Шан до Урал и от езерото Байкал до долината на Фергана!
Малко преди смъртта си в 195 г. пр. Хр. Лио Панг се връща в родното си село, където този човек, някога мразещ четенето, композира единственото си стихотворение:
ПЕСЕНТА НА ВЯТЪРА
Силен вятър се изви;
Облаци високо разпиля;
Сега, мощта ми, когато всичко между моретата владее;
Аз се върнах в моето
старо село;
Къде смeли мъже да намеря
четирите посоки на земята ми да опазят.
епилог – предложение за женитба по хунорски
В 192 г. пр. Хр. вдовицата на Лио Панг, Лу Джи, която управлявала като „вдовстваща императрица”, получила от Мо-дун следното писмо:
„Аз съм самотен владетел, роден в блатата и израснал в степта, заобиколен със стада. Няколко пъти посещавах твоите граници и исках да пътувам в Китай. Ваше величество, сега е сама и живее в самота. След като и двамата не сме щастливи и няма с какво да се забавляваме, бих искал това, което аз имам, да заменя с това, което на теб ти липсва (Book of Han.v.94).
Лу Джи побесняла от тази обида и свикала съвета, където всички угодничещи царедворци закрещели, че трябва да се отговори незабавно с война. Генерал Джи Бу, един от участниците в битката при планината Байденг, обаче охладил ентусиазма на придворните войнолюбци с думите: „Армията на Хсиунг ну (хунорите) е много по-силна от нашата, при което в залата настъпило изплашено мълчание”(Records of Grand Historian, v.100). Подаръците били изпратени заедно с една китайска принцеса, с което бил подновен и договорът „хегин”. Но императрицата изпратила на Мо-дун и следното писмо:
„Господарят не забравя нашата земя и ни пише писмо, което ни смущава. Аз съм стара и немощна, косата и зъбите ми падат и трудно пазя равновесие като вървя. Господарят не е информиран добре, не бива да се заблуждава за мен. Нашият народ не Го е обидил умишлено и трябва да му се прости. Ние имаме две имперски колесници и осем прекрасни коня, които покорно предлагаме на Господаря”(Book of Han vol.94).
