95-годишният Милен Гетов се самоопределя като човек на два века и три строя.
Журналистиката е първата ми любов, киното беше мечтата ми, а съдбата ми се оказа телевизията…” Това признание направи преди време във в. „Труд” известният режисьор, сценарист и журналист Милен Гетов. Румен Радев награди с „Почетния знак на президента“ трима известни български журналисти – Милен Гетов, Даниела Кънева и Лилия Райчева. Тяхната дейност е пример за отстояването на смисъла и честта на професията и безспорно могат да бъдат наречени съвременни будители, посочи държавният глава, съобщиха от неговата пресслужба.
95-годишният Милен Гетов е доайен на българската журналистика, ветеран от Втората световна война. Той получава високото отличие в годината, когато отбелязваме 75 години от края на Втората световна война и участието на Българската армия в нейния заключителен етап.
Милен Гетов е роден е на 6 декември 1925 г. Човек е на два века и три строя, както сам определя себе си в документалния филм, посветен на живота и творчеството му „Живот като на кино“. Баща му Тодор Гетов е уважаван адвокат в родния град Бяла Слатина. Майка му Иванка Николова е учителка и умира твърде млада. За седемгодишния Милен се грижи и вуйчо му Мишо Николов, по-късно един от първите директори на БНР. Завършва гимназия през 1944 г. и постъпва като наборен войник в казармата в 35-и пехотен полк, Враца.
Командирован е в Министерство на войната – Дирекция за културна дейност, към пропагандната рота на Първа българска армия в състава на ІІІ Украински фронт в края на Втората световна война.
През 1946 г. завършва военната си служба и постъпва на работа в дружество „Стрела” към СБЖ. Записва се в Софийския университет „Св. Кл. Охридски”, специалност славянски филологии. Кореспондент е на в. „Отечествен фронт”. Същата година и през следващата 1947-а участва в младежките национални строителни бригади на прохода Хаинбоаз и жп линията Перник–Волуяк, където е и кореспондент на в. „Народна младеж”, „Отечествен фронт” и „Стършел”.
Назначен е като репортер и по-късно редактор във в. „Труд”. Автор е на много журналистически материали в периодичния и специализирания печат. В Българска кинематография работи като редактор на седмични кинопрегледи. Специализира режисура и драматургия в Москва при Михаил Ром, в Берлин – ДЕФА, студиото „Бабелсберг”, при Златан Дудов.
Като журналист и режисьор е изработил в кинохрониката и студиото за документални филми повече от 100 кинопрегледа, периодики, пътеписи, публицистични, документални филми, сатиричния журнал „Фокус” и др. Негови са първите документални филми за Котков и Гунди, редица спортни филми, пътеписи и очерци.
От 1968 г. работи в БНТ като журналист, драматург, режисьор, по-късно като главен режисьор на програмата и художествен ръководител. Негови са игралните филми по романите на Богомил Райнов (1974–1980 г.) – „Ориент експрес“, „Един наивник на средна възраст“, „Реквием за една мръсница“, „Бразилска мелодия“, „Умирай само в краен случай“, „Тайфуни с нежни имена“, които макар и създадени с бюджет за телевизионен театър, имат небивал успех и са показвани и по киносалоните в страната при над милион зрители. В тях изгрява звездата на не един и два колоса на българското кино и театър – Коста Цонев, Аня Пенчева, Сашка Братанова, Йосиф Сърчаджиев и др. Участват незабравимите Николай Бинев, Джоко Росич, звездите на полското и европейското кино Барбара Брилска и Ирена Карел. Негови са документалните поредици „Великият ням“ за историята на българското и световното кино с Георги Стоянов – Бигор , поредицата „България в културното огледало на Европа“, рубриката „Минаха години” с водещ сладкодумния Драган Тенев, сериалът по Йоханес Марио Зимел „Признавам всичко“, детският сериал по Джани Родари „Разни приказки за игра“, телевизионните постановки, заснети за първи път по видеоспособ в натура на Бабини Видини кули по поетичните текстове на Радко Радков – „Балдуин Фландърски” и „Константин и Фружин“.
Първият телевизионен театър, който снима в далечната 1969 г. в БНТ, е „Защитата на Сократ“ с незабравимия Иван Кондов . Първият игрален филм, пак в същата година, е „Паспорт за Ада“ със Сава Хашъмов, Васил Михайлов, Юри Яковлев и други. Години по-късно по текстовете на странджанския поет и драматург Константин Павлов снима новелата „Нестинарка“, в Националния филмов център създава по сценарий на Тодор Статков игралния филм „Юмруци в пръста“ и др.
Автор е на над 1000 телевизионни документални филма, новели, рубрики, пътеписи , очерци , периодики , постановки , репортажи, директни предавания, художествени програми , игрални филми и сериали.
Сътрудничи в специализираните списания и вестници „Кино”, „Радио и телевизия”, „Култура”. Участва с рецензии в периодичния печат. След пенсионирането си работи като художествен експерт към БНТ и в редколегията на в. „Радио и телевизия”.
С Драган Тенев, повече от 8 години, са автори и водещи на телевизионната рубрика „Минаха години”. Председател е на дружество „Д-р Иван Богоров” – журналисти на свободна практика, бивш член на УС на СБЖ, СБФД, извънреден доцент в Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благоевград, носител на „Златното перо” на СБЖ, отличия и грамоти от фестивали и конкурси, български и чуждестранни ордени и медали. За своята 70-годишна творческа дейност е отличен от Съюза на българските журналисти за цялостно творчество с голямата награда на името на Йосиф Хербст.
В продължение на 70 години (1944–2014 г.), работи като журналист, във всички форми на тази професия – печат, радио, кино, телевизия, и като драматург и режисьор.
Първият репортаж е за военна медия
Първият репортаж на Милен Гетов е за в. „Фронтовак“. „Пристигам, единственият младок съм, нещо като адютант на началниците, не бях творчески работник“, спомня си Милен Гетов. „Там бяха големи величия, които по-късно станаха известни писатели, художници. Имаше три военни театъра, моят първи братовчед – актьорът Петко Карлуковски, участваше в един от тях. На мен ми беше много интересно, а от дирекцията ме изпращаха в щаба при генерал Стойчев да нося пропагандни материали, вестници, филмови ленти. И веднъж Христо Ганев, тогава беше военен репортер, ми вика: „Ти, като идваш тука, вземи и напиши за фронтовите театри. И аз написах. Нося го в редакцията на „Фронтовак”, тогава излизаше на циклостил. Така че първият ми репортаж беше във „Фронтовак” на циклостил!”, разказва Милен Гетов за в. „Труд“.
Следват негови публикации във вестниците „Народна войска”, „Часовой”, станал дори военен кореспондент. Един от най-големите му репортерски „удари” бил за Фрюлинка Новачкова, журналистка, която всички мислели за мъртва. „Тя ходеше с разузнавателните групи в тила на противника, пишеше материали и по едно време съобщиха, че е убита. Но след месец разбрахме, че в една германска фронтова болница е била оперирана и спасена. Голямо тържество стана, а аз написах текст за нея”, спомня си Гетов.