Илия ПЕТРОВ
В крайна сметка може да се окаже, че има безплатен обяд.
За да не изпадате в излишна паника пред непознатата дума в заглавието (вече се стресираме от всяка непозната дума, сякаш е название на нов вирус), това е абревиатура на популярния икономически афоризъм „В Икономиката Безплатен Обяд Няма”. Аз бих добавил, че и в благотворителността няма, но това е друга тема. Коронавирусът за пръв път беше идентифициран през декември 2019 г. на животински пазар в китайския град Ухан. През цялата 2020 г. той въртя населението на Земята в окото на пандемичния тайфун. Икономиката беше поставена на изкуствено дишане, а кислородни апарати няма. Разумно е да си зададем въпроса: Какво правим, когато свършат парите? Това е глобален, а не локален проблем. Както е известно, спестяванията или тъй наречените „готови пари” се харчат най-лесно. Дори папа Франциск призова да пестим даже от подаръци за празниците и само дето не добави – защото може да се окаже, че много по-дълго, отколкото очаквате, ще бъдете без работа, а неработещата икономика не може да осигурява парите за помощи и пенсии.
Промяната на доходите води до промяна на поведението на хората и тази промяна е добре да се приеме. Не да се гледа на нея като на смъртта и данъците. С внушението да се отлага колкото е възможно по-дълго и ако може въобще да не настъпи. В такива моменти да се държим като чичо Скрудж от новелата на Чарлз Дикенс „Коледна песен“ не е скъперничество, а наша лична отговорност. Живеем в свят, в който, ако не можеш да предложиш на пазара продукция, иновация, произведение на изкуството, услуга или каквото и да било, което някой иска да купи или можеш да го накараш да купи, ставаш излишен и почти невидим. Няма как човечеството да получава каквито и да било доходи продължително време, ако само се пази да не се разболее и се страхува, че няма да се справи с вируса. Или да разчита през останалата част от живота си на мантрите за солидарност, забравяйки прочутата фраза на Адам Смит от „Богатството на народите”, че месарят ни продава месо, не защото обича нашите деца, а защото обича своите.
Следователно ще викаме неволята или ще стоим в очакване съдбата да положи глава в скута ни?
МВФ и Световната банка ли ще мислят за нас? Хубаво е да мислим спокойно за решаването на въпросите, свързани с доходите. Защото се дочуват едни произволни заключения как, изтупвайки пепелта от страданието на хората, трябва да разберем, че животът не трябвало да се складира, а да се живее „на макс”. Това направо си звучи като „След нас и потоп”, което си е позорно мислене. Като закана, че спираме да си плащаме кредитите, държавните и съдебните глоби, сметките за осветление, отопление и водоснабдяване, докато държавите не ни отърват от вируса. В същото време половината население отказва да се ваксинира. Напът сме да стигнем до комунистическата халюцинация – от всеки според способностите, на всеки според потребностите. Никой способен човек няма стимул да работи, за да осигурява потребностите на неспособните. Освен ако държавата със закон не го принуди. Изглежда, разглезеното човечество не схваща, че държавите не могат да се грижат за всички. Не говоря, разбира се, за пенсионерите и обществените прослойки в невъзможност да се справят сами, а за здравите и трудоспособните, които са на социални помощи заради вируса. Пътят на социалните помощи е път в тъмнината – никога не знаеш с какво ще се сблъскаш.
От друга страна, ми се струва безумно, когато човешкият вид и икономиката му са застрашени, еколозите в този момент наред с призоваването за зелена планета и екологичен рай с въздух като при Сътворението, да харчат пари за опазването на застрашените видове, между които и прилепите. За тях се знае, че са носителите на коронавируса и че са оцелели на планетата вече над 50 млн. години, без човекът да ги застрашава. Ебола също е сред болестите, за които се смята, че са произлезли от прилепи, както и двата други коронавируса – тежкият остър респираторен синдром SARS и коронавирусът на близкоизточния респираторен синдром MERS.
Никоя държава няма собствени пари
Тя ги взима от нас чрез данъци, такси, акцизи, мита, приватизация, концесии на подземни, наземни и подводни ресурси на територията си, заеми от различни банки, ДЦК, еврофондове и безвъзмездно предоставени суми по различни програми. Взима ги и ги преразпределя. Дали за екология, или за вирусология да речем. Впрочем, ако собствените средства и еврофондовете (много съмнително разпределяни) за защита на определени застрашени видове бяха използвани за изучаване на вирусите, може би нямаше да стигнем дотук. Все по-голям е делът на парите, които държавите преразпределят. И в последните месеци всички правителства и местни власти харчат буквално като луди под претекста, че се грижат за хората. А всъщност – за да останат на власт. Защото правителствата ще решават дали по улицата ще има линейки, или танкове.
В Бразилия бедните получават огромни социални бонуси. През ноември в Сао Гонсало, градче на 25 км от Рио де Жанейро от другата страна на залива, един от кандидатите за кмет, пенсиониран полицай, известен като „Капитан Нелсън”, произведе еуфорично празнично настроение. Той даваше безплатни обеди по време на кампанията, ходеше без маска с бутилка дезинфектант, окачена на врата му, тропаше с крака под такта на фънк музика и пръскаше гел във въздуха, за да убие микробите от съперничещата партия. Хората харесваха капитана, защото щеше да се грижи за бедните хора, точно като президента Жаир Болсонаро, който пък беше обещал в предизборната си кампания по 30 куршума за всеки бандит. Така де, бандитите нямат работно време и не спазват карантината. Фактът, че тези бразилци празнуват по време на пандемия, която е отнела живота на 180 000 от техните съграждани, е сред многото парадокси на COVID-19. Защото дясно, пропазарно правителство пусна най-голямата програма за социално подпомагане в историята на Бразилия.
В същото време на 13 ноември Замбия стана шестата държава, която не изпълни задълженията по облигациите си тази година – след Аржентина, Белиз, Еквадор, Ливан и Суринам. 38 правителства имат кредитен рейтинг, показващ „съществен“ риск от неизпълнение. Два пъти по-голям от броя им в края на 2009 г. Дълговете на бедните страни са плетеница от конкурентни претенции. 73-те най-бедни от тях дължат почти една пета (102 млрд. долара) от външния си дълг на частни кредитори. От притежатели на облигации, до банки. Останалите – на многостранни заемодатели като Световната банка.
САЩ се прие програма за следващите 11 месеца, включваща подпомагане на възрастни хора, обезщетения за безработица, помощ при плащане на наемите, тоест „защитата от изселване”, защото много хора рискуват да загубят домовете си, пари за образование, помощ за грижи за деца, талони за храна, държавни програми за транспорт и т.н., и т.н. В същото време онзи вид капитал, известен още като „лешояден капитал” идентифицира богатите на активи предприятия, които се нуждаят от пари. Зарежда бизнеса със заеми, често предоставени от приятелски банки и свързани лица, намиращи се в офшорни данъчни убежища, които не налагат корпоративен данък върху печалбите. Когато компаниите се сринат, контрольорите и приятелските банки като обезпечени кредитори взимат по-голямата част от приходите от продажбата на активи, не оставяйки почти нищо за необезпечени кредитори по веригата на доставки и пенсионни схеми за служители.
От друга страна, тъй нареченият „квартет” ГАФА ( Гугъл, Апъл, Фейсбук и Амазон), взети заедно, още преди коронавируса бяха по-силни финансово от икономиката на Германия. Само между март и ноември тази година състоянието на някои от най-богатите американци се е увеличило, както следва. Джеф Безос – от 113 милиарда до 182 милиарда. Елън Мъск от 24 до 126. Бил Гейтс – от 98 до 119. Марк Зукърбърг от 54 до 101. Уорън Бъфет от 67 до 88. Общо един трилион долара. Въпросът, който всеки лаик в икономиката може да си зададе, е: Защо гигантските корпорации, както и всички други, които печелят от кризата с COVID-19, не бъдат обложени временно с допълнителен данък „пандемия”, за да подкрепят оцеляването на държавите, населението, средния и малкия бизнес? Или ако се смята, че това е драстична намеса в частния монопол, да се прокарат закони, които задължават едро печелившия бизнес (именно той, а не държавата) да разпределя част от печалбите си във фондовете за здравеопазване, безработица, пенсии и социални помощи. Звучи застрашително като национализация на печалбите, но светът тотално се променя и може да се очакват човешки хекатомби в бедните и задлъжнелите страни.
Само един пример за това, как една заразна болест е променила света Маларията. Тя се е наричала „Римската болест”. Но е била като щит срещу картагенците, хуните и вандалите. Малария на италиански означава „лош въздух”. На Ханибал тя му коства дясното око, сина и жена му и немалка част от армията. Спокойно мога да допълня латинската фраза, че ако гъските са спасили Рим, то без комарите Рим щеше да падне много по-рано. Робите от Африка в САЩ са оцелявали на захарните и памучните плантации далеч по-успешно от европейските работници имигранти. Това вдигало цената на робите, макар да са били най-опасният товар, защото са единственият товар, който може да се бунтува. Гражданската война в САЩ 1861–1865 г. се води отчасти заради робството, а днешна Америка е с такъв расов състав, защото повечето афроамериканци в нея не са там по своя воля. Преди откриването на пеницилина чрез заразяване с малария (лекарството за нея бил хининът) се е лекувал сифилисът. Треската и високата температура убивали бледата спирохета, след което болният оздравявал с хинин. Е, не всички оцелявали. По-късно става ясно, че пръскането с ДДТ убива комарите и маларията, но тотално уврежда човешкия организъм и предизвиква рак. Рейчъл Карзън (самата тя жертва на рак на гърдата) пише книгата „Тиха пролет”, от която тръгва модерното зелено движение.
Виждате, че пандемиите водят до появата на мощни и разрушителни, и градивни сили, като и не бива да се учудваме на предстоящи събития, които ни изглеждат напълно неприемливи към момента. В крайна сметка може да се окаже, че има безплатен обяд. Само че, ако ние се нахраним днес, някои друг ще остана гладен утре. Защото в икономиката няма и вакуум. Както в природата.
