Пандемията от COVID-19 е най-значимото международно събитие през 2020 г. За пръв път светът се сблъска с медицински проблем, който наложи дълбоки промени в ежедневния живот на хората в глобален мащаб и повлия много сериозно върху отношенията между отделните играчи на международната арена. В човешката история и по-рано е имало пандемии, при това по-смъртоносни от сегашната, но COVID-19 e първата пандемия в епохата на глобализацията.
Човекът ли е венецът на еволюцията?
Въпреки многобройните предупреждения на учените в началото на 2020 г. политиците и обществата по цял свят до голяма степен бяха неподготвени за пандемия с такъв обхват, дълбочина и продължителност. Американският професор от индийски произход Дипеш Чакрабарти смята, че COVID-19 е не просто пандемия, а нов епизод от еволюционната история на живота на Земята. Бурното нарастване на човешката популация и агресивното разрушаване и промяна на околната среда създават условия за по-лесно преминаване на различни коронавируси от техните естествени резервоари в природата към човека. Това е дълготрайна тенденция, която поставя под съмнение убеждението, че именно човекът е основен двигател и крайна цел на еволюцията на живота на нашата планета. Особено като се има предвид, че микробите съществуват на Земята от 3,8 милиарда години, а хомо сапиенс – едва от 300 хиляди.
Ограничената мобилност
COVID-19 е нов медицински проблем, който поне на първо време не можеше да бъде решен с ефикасно лечение или ваксина. Поради това ограничаването на движението на хората се оказва най-очевидното средство за забавяне на разпространението на вируса. От това пострадаха най-вече четири категории пътуващи – мигрантите (трудови мигранти или бежанци), туристите, бизнесмените и хората от академичните среди. До началото на 2020 г. човечеството живееше в постгеографски свят. Финансовите и административните бариери за преодоляването на разстоянията бяха станали много ниски и пътуването, което в миналото е било лукс, сега бе достъпно за стотици милиони хора. Един от първите резултати от COVID-19 бе завръщането на географията. Постгеографският свят се оказа неуютен. По време на първата вълна на COVID-19 разпространението на болестта все още беше доста неравномерно и това породи една интересна форма на териториален национализъм (Иван Кръстев говори за териториална форма на ксенофобия) – хората се сплотяваха в рамките на територията на дадена държава и гледаха с подозрение и враждебност към пристигащите отвън, дори и те да са от същата националност и със същото гражданство. И това е логично – вирусът не познава националности и паспорти, той се пренася от мобилни индивиди.
Социалните последици
Мнозина гастарбайтери обаче бяха принудени да се завърнат в родните си страни. Някои от тях загубиха работата си в чуждата държава заради затваряне на цели икономически сектори. Други се опасяваха, че поради липса на осигуровки, недобро владеене на чуждия език или невъзможност да се опрат на роднинско-приятелски мрежи не биха получили адекватна медицинска помощ в случай на заразяване с коронавируса. Този процес на ре-емиграция рефлектира върху финансовите потоци, течащи от богатите към по-бедните държави. През 2019 г. общата сума на парите, изпращани от гастарбайтерите към техните роднини в страните със средни и ниски доходи, достигна рекордните $519 милиарда, което е повече от преките чуждестранни инвестиции в тези държави. Според изчисления на Световната банка през 2020 г. тази сума ще намалее със 7%, а през 2021 г. – с още 7,5% (или общо за двете години – 14%).
Пандемията от COVID-19 доведе и до увеличение на глобалната бедност. Данните на Световната банка показват, че през 2020 г. допълнително между 88 и 115 милиона души ще изпаднат в крайна бедност, а през 2021 г. акумулираното увеличение на тази бройка ще достигне 150 милиона. Става дума за хора, които разполагат с по-малко от $1,90 на ден. Като цяло неравенствата в световен мащаб се увеличават поради това, че мерките за ограничаване на заразата удрят най-вече нископлатените професии в сферата на услугите.
Глобален проблем с локални решения
Макар че е глобален проблем, пандемията от COVID-19 изискваше преди всичко национални решения, доколкото държавите по света имат отделни здравни системи, различни правила за действие в кризисни ситуации и специфични обществени нагласи. В това отношение наблюдавахме едно любопитно пренареждане на страните по света в два неформални лагера, несъвпадащи с геополитическите разделения, които бяхме свикнали да виждаме до 2020 г. Най-общо новата разделителна линия бе прокарана между привържениците на твърдите мерки в борбата срещу пандемията и поддръжниците на теорията за т.нар. колективен имунитет. Втората група държави бе доста по-малобройна, в нея влязоха старите демокрации Швеция и Великобритания (само в първите седмици на пандемията), Бразилия и частично САЩ, както и управляваната от авторитарен диктатор Беларус. В тези страни нямаше масово затваряне на ресторанти, магазини за нехранителни стоки и училища и животът продължаваше в нормалния си ритъм. Отделен случай са най-диктаторските режими като Северна Корея и Туркменистан, които въобще не признаваха, че при тях има COVID-19. В повечето държави от ЕС, както и в Русия и бившите съветски републики обаче се стигна до временни мерки за рязко ограничаване на физическите контакти между хората (абсолютно погрешно наричано „спазване на социална дистанция“).
Така фактически се появи едно ново идеологическо разделение на здравна тема, което преминаваше и вътре в отделните общества. На много места се провеждаха демонстрации на противници на строгите мерки за физическа изолация на хората и на носенето на маски. В края на 2020 г. горещата тема, която разделяше обществата, бе „за и против ваксинацията срещу коронавируса“.
Тръмп надви вируса, но на изборите COVID-19 взе реванш
COVID-19 се превърна във фактор във вътрешната политика на демократичните държави и елемент от предизборните борби. Извънредната здравна ситуация доведе до сплотяване на нациите около техните лидери. Проучване, огласено от „Файненшъл таймс“, показва, че за първите три месеца на 2020 г. рейтингът на лидерите на десетте най-големи демокрации в света се е повишил средно с 9 процентни пункта, като най-голямо е това нарастване при британския премиер Борис Джонсън. Пандемията остави популистките партии и движения на втори план. Гневът срещу елитите не е изчезнал, но в условията на криза хората предпочитат сигурността пред революционните политически промени.
Изключение от тази картина правят САЩ и Бразилия, тъй като там още преди COVID-19 популизмът вече бе дошъл на власт в лицето на президентите Тръмп и Болсонаро. В началото на октомври американският президент се зарази с коронавируса, но успя да го надвие за рекордно кратък срок. На изборите през ноември обаче вирусът взе реванш. Тръмп загуби президентски вот и според повечето анализатори именно нехайното му отношение към заплахата от COVID-19 е една от главните причини за неговото поражение. Съюзниците на САЩ въздъхнаха с облекчение, очаква се новият президент Джо Байдън да възобнови спазването на международните ангажименти, поети от Вашингтон. Америка вероятно отново ще се върне към ролята си на лидер на демократичния свят.
ЕС – общият дълг сплотява повече от общите ценности
В социално-икономически план 2020 г. бе белязана от силна експанзия на държавата и засилване на нейната преразпределителна роля. Копирайки едни от други, повечето страни по света започнаха реализация на мащабни програми за финансово подпомагане на най-засегнатите от кризата браншове и компании. Те включваха изплащане на голям процент от заплатите на работниците, които принудително спряха работа, облекчение при обслужването на кредитите, удължаване на срока за получаване на компенсации за безработица и т.н. В основната си част тези програми бяха реализирани чрез натрупване на нов държавен дълг, което ще има дългосрочни последици за световната финансова архитектура.
Пряка последица от кризата, свързана с COVID-19, е и истинската финансова революция, която се случи в Европейския съюз. За пръв път в своята история ЕС реши да емитира дългови книжа, за да финансира борбата с пандемията и икономическото възстановяване. По този начин ще се генерира общ фонд от 750 млрд. евро, които ще бъдат разпределяни на национален принцип под формата на грантове и нисколихвени заеми. Общият дълг може да се окаже по-силен спойващ елемент между страните от ЕС, отколкото общите ценности, които Унгария и Полша поставиха под съмнение през тази година.
Така COVID-19 до голяма степен заличи идеологическите различия между правителствата по света. Изправени пред едно и също предизвикателство, през 2020 г. почти всички те имаха сходно поведение и се придвижиха в посока на лявата част на политическия спектър, увеличавайки рязко разходите на държавата.
Пропагандната
война
Пандемията от COVID-19 не доведе до рязка промяна във военното съотношение на силите или до преформатиране на мрежата от съюзи на международната сцена, но стана причина и инструмент за засилване на пропагандната война между водещите световни субекти. Пандемията започна в Китай, но там бе пресечена сравнително бързо. През март се оказа, че китайците са в състояние да продават или направо да подаряват огромни количества медицинска екипировка на европейците и американците. А от това може да се направи по-общият извод, че китайската обществено-политическа система се справя по-добре от западната по време на кризи. Именно това е разказът, който Пекин се опита да наложи в световното медийно пространство. На фона на лаврите, които Китай обира за своята индустриална и медицинска мощ, САЩ изглеждаха абсолютно неподготвени да се справят с епидемията от COVID-19. Заради късно предприетите мерки за физическа самоизолация САЩ са лидер по броя на заразените в световен мащаб. Към края на 2020 г. всеки четвърти заразен и всеки пети починал от COVID-19 е американец.
Относителната слабост на САЩ и силата на Китай (или поне силата на неговия пропаганден разказ) в ситуацията на пандемията обаче не доведоха до смяна на световното геополитическо лидерство. Китайците възстановиха бързо производствените си дейности, но повечето от тях са експортно ориентирани – когато в САЩ и Европа има икономическа рецесия, купувачите на китайските стоки намаляват рязко. Като цяло, пандемията от COVID-19 не доведе до генерално разместване на пластовете на световната геополитическа сцена, но усили елементите на непредсказуемост и нестабилност в международната политика. Коронавирусът открои още по-ярко съществуващите разделителни линии, задълбочи разломите и наложи преосмислянето на някои политики на големите държави.
Отличници и двойкаджии
Пандемията от COVID-19 не даде ясен отговор на въпроса, дали демократичните или авторитарните държави се справят по-добре с кризи, застрашаващи националната сигурност. Оценките за действията на правителствата в отделните страни трудно могат да бъдат обективизирани, защото данните за разпространението и смъртността от коронавируса не са унифицирани. Все пак агенция „Блумбърг“ направи една класация, в която способността на държавите да се справят с пандемията е оценена по точкова система. В нея са включени страните с БВП над $200 млрд. Всички отличници са от района на Източния Пасифик (Азия и Австралия) и Северна Европа. Първите три места в класацията са заети от Нова Зеландия, Япония и Тайван. Осем от държавите от първата десетка са демокрации, а две са авторитарни – Китай и Виетнам. На обратния полюс са латиноамериканските държави Аржентина, Колумбия и Перу, но и две високоразвити държави от ЕС – Чехия и Белгия. Българските съседки Гърция и Турция са в средата на класацията. Белгия оглавява с голяма преднина печалния списък на страните с най-голяма смъртност от COVID-19 на милион души население. Общо взето, най-подготвени за справяне с пандемията се оказаха някои държави в Източна Азия и Австралия, които вече са се сблъсквали с подобни вируси, имат висока обществена дисциплина и висок праг на търпимост към временно или постоянно (както е в Китай) ограничаване на правата на гражданите. Провалът на развити и добре уредени държави като Белгия, Франция и Чехия се дължи и на някои специфични особености като възрастовата структура на населението и неговата гъстота. Всъщност COVID-19 освети един от най-сериозните проблеми за националната сигурност на европейските държави – застаряването на тяхното население, което натоварва непосилно здравните и социалните системи.
Икономическата рецесия
В икономически план най-пострадали от световната пандемия са туризмът, транспортът, ресторантьорството, развлекателните услуги. В Европа и САЩ най-тежките месеци за тези бизнеси бяха през пролетта на 2020 г. Туризмът генерира приблизително една десета от оборота на световната икономика. През второто тримесечие на годината спадът при самолетните превози на пътници бе почти 70% спрямо същия период на 2019 г. След юни пътническият авиотранспорт продължава да работи с намален капацитет, което изправя множество компании от този бранш на ръба на фалита. Свързано с пандемията бе и зрелищното поевтиняване на най-търгуваната суровина в света – петролът. През пролетта липсата на пътници в самолетите, автобусите и автомобилите изтри една трета от световната консумация на нефт. Това доведе до рязък дисбаланс между търсенето и предлагането на тази стока и на 20 април цената на лекия тексаски петрол (единият от двата най-търгувани сортове в света) за кратко стана отрицателна.
Масовото затваряне (lockdown) на повечето държави по света за определени периоди от време през 2020 г. неизбежно води до икономическа рецесия на годишна база. Есенната прогноза на Европейската комисия предвижда свиване на икономиката в Еврозоната за 2020 г. със 7,8%, а за ЕС като цяло – със 7,4%. В САЩ най-тежко бе второто тримесечие, когато бе регистриран рекорден икономически спад от 31,4%, но очакванията за цялата 2020 г. са по-оптимистични – спад от 3,7%. На този фон прави впечатление, че Китай ще бъде единствената голяма държава, която ще отбележи икономически растеж през 2020 г., макар че той ще е скромен – 2,1%. Това се дължи на факта, че властите в Пекин успяха да се справят с пандемията COVID-19 сравнително бързо и тя никога не засегна цялата територия на страната. Но икономическата криза, свързана с пандемията, не е структурна, причинена е от външен за системата фактор и след неговото премахване ще последва неизбежно възстановяване. Прогнозите са, че още през 2021 г. икономиката на ЕС ще нарасне с 4,1%, на САЩ – с 4%, а на Китай – с 8,4%. Като цяло сътресенията от 2020 г. помагат на Китай в краткосрочен план да съкращава по-бързо изоставането си от САЩ и ЕС по отношение на размера на БВП.
