Oще 2 мнения на членове на Комисията по отбрана в Народното събрание след приемането на Програмата за развитие на отбранителните способности 2032
Автор: Николай Цонков, зам.-председател на Комисията по отбрана
зам.-председател на
Комисията по отбрана
Проблемът на всички стратегически документи у нас, какъвто е и Програма 2032, е, че не са финансово осигурени. Само 25% от нея е гарантирана от бюджета на отбраната, за останалите ресурси ще се разчита на централния бюджет чрез различни програми, каквито са и средствата за модернизация.
Програма 2032 е изпълнена с добри цели, но и с много пожелания: за модерна и боеспособна армия с високо подготвен състав от военнослужещи и модерно въоръжение и развити способности за киберотбрана, което е нов момент в документа. Но голямата му слабост е, че не се разграничават приоритетите в поставените цели и как те са разположени в кратък, средносрочен и дългосрочен план. Хората в отбраната са безспорен приоритет, но каквато и политика да се следва, върху нея се проектират проблемите и в други политики, каквато е демографската.
Проблем е, че, въпреки че Програмата, която се основава на Стратегическия преглед на отбраната (за който ние настоявахме да се проведе от началото на 44 НС), в Комисията по отбрана не сме виждали доклада с резултатите от проведения Стратегически преглед. А според резултатите от прегледа и ще съпоставим дефицитите и направим оценка за съответствие между тези резултати и Програмата за развитие на отбранителните способности до 2032 г. Освен това документите са създавани успоредно, но не синхронно, доколкото Програмата трябва да стъпи на резултатите от Прегледа. Това е и една от причините да не можем да си изградим позиция, а Програма 2032 изисква пълен политически и експертен консенсус.
Сред силните страни на стратегическия документ е вменяването на повече функции на началника на отбраната, връщането на традициите по отношение на командването, възстановяването на йерархичната командна верига в армията, което засилва гласа на военната експертиза. Винаги сме държали на баланса между военна и цивилна експертиза и на ръководството на сектор отбрана. Положително е и централизирането на процеса по привличане, набиране и развитие и назначаването на военнослужещите, които функции се вменяват на ЦВО. Но ЦВО, тясно свързано с армията, е логично да е под шапката на началника на отбраната. Положително е създаването на комисии към всеки вид ВС, изграждането на единен център за начална военна подготовка, базирана в НВУ във Велико Търново.
Слабост обаче е създаването на прекомерен брой командвания. От една страна, конкретизираме и така засилваме правомощията на началника на отбраната, а от друга – към петте прибавяме още 2 командвания. Това ще размие правомощията на ръководството на оперативно ниво и ще влоши системата на управление. Защото ще е под въпрос балансът между структурите. Командването, свързано с логистичното осигуряване, сме го виждали през 2009 г., но не донесе резултати със създаването си.
В тази връзка – увеличава се съставът на армията, но да не засегне основно управленския и командния състав… А и създаването на нови командвания ще създаде ли автоматично отбранителни способности? За тази цел трябва да усилим Щаба на отбраната. Дали е добре обмислено и като стъпка увеличаването на състава на БА, чиято численост се намаляваше постепенно. Дали процесът по увеличаване не е предварително компрометиран заради тенденциите в некомплекта. Което се отразява на боеспособността на армията ни.
Привърженик съм на идеята за връщането на наборната армия и с това преминаването към смесен тип – практика и в армиите на по-големи държави. Това е един от инструментите, които реално ще решат проблема с недостига на личен състав. Само доброволната военна служба няма да се справи със задачата. А трябва да се възстанови и т.нар. пирамида на военните звания заради големия дефицит от среден ешелон – от майори, капитани.
