Четирима от всеки петима респонденти /81 процента/ заявяват, че ЕС следва да предоставя средства само на държавите членки, които зачитат върховенството на закона и демократичните ценности, показва проучване на Евробарометър, публикувано от Европейския парламент.
60 на сто от европейците очакват проектите от програмата NextGenerationEU да помогнат на страната им да преодолее икономическите и социалните щети, причинени от пандемията от коронавирус, а 41 на сто от гражданите поставят под въпрос способността на националните правителства да използват правилно средствата от фондовете за възстановяване.
Председателят на Европейския парламент Давид Сасоли, цитиран в прессъсъобщението, подчертава, че Европейският парламент ясно е заявил, че фондовете за възстановяване на ЕС не трябва да бъдат отпускани на правителства, които не зачитат основните демократични ценности и не спазват принципите на правовата държава. Това проучване потвърждава, че преобладаващото мнозинство от гражданите на ЕС са съгласни с тази позиция, тези, които постоянно подкопават ценностите на Европейския съюз, не трябва да очакват средства от него, заявява той.
Проучването на Евробарометър, публикувано днес от Европейския парламент в навечерието на предстоящия дебат за състоянието на Европейския съюз на 15 септември, показва ясна обществена подкрепа за прозрачност и ефективен контрол при отпускането на средства в рамките на програмата NextGenerationEU. Според данните 53 на сто от европейските граждани /60 процента за България/ са напълно съгласни, че трябва да има ефективен контрол, а други 32 на сто /29 процента за България/ са по-скоро склонни да се съгласят с това твърдение. Само 8 на сто от респондентите средно за ЕС не споделят това мнение, като делът им е същият за България.
Гражданите оценяват положително въвеждането на плана на ЕС за възстановяване от 800 милиарда евро – трима от всеки петима граждани /60 на сто/ смятат, че проектите в рамките на програмата NextGenerationEU ще помогнат на тяхната държава да преодолее икономическите и социалните щети, причинени от пандемията от коронавирус, като в България делът им е 69 на сто. 59 процента от европейците /70 на сто от българските респонденти/ заявяват също, че NextGenerationEU ще помогне на тяхната страна да бъде по-добре подготвена за бъдещите предизвикателства. Проучването показва също така, че 53 процента от европейските граждани /62 на сто от българските респонденти/ имат положителна представа за Европейския съюз, като едва 19 на сто /18 процента за България/ имат сравнително или много негативна нагласа.
Резултатите от проучването показват и опасения в редица европейски държави относно това доколко добре и целесъобразно националните правителства ще използват тези допълнителни средства от ЕС. Докато средно 44 на сто от гражданите на ЕС /41 процента за България/ имат доверие в националните си правителства в това отношение, 41 на сто от респондентите изразяват съмнения, като са налице значителни разлики в равнищата на доверие в отделните държави членки. За България делът на респондентите, които изразяват съмнения, че националното правителство ще може да изразходва правилно средствата по плана за възстановяване, е 49 процента.
Общественото мнение също така ясно подкрепя позицията, заета неотдавна от Европейския парламент в дебата относно необходимостта от обвързаност с условия за защита на европейския бюджет, както и контрол и прозрачност при изразходването на средствата.
Това е отразено в продължаващата подкрепа от страна на гражданите за зачитането на принципите на правовата държава като условие за предоставянето на средства от ЕС. Четирима от всеки петима граждани на ЕС (81 процента, като делът за България е 85 на сто) са съгласни, че „ЕС следва да предоставя средства на държавите членки само при условие че тяхното правителство прилага принципите на правовата държава и демократичните ценности“. Резултатите от проучването показват еднакво високо равнище на подкрепа за тази позиция във всички държави членки на ЕС, със сравнително малко различия. Зачитането на принципите на правовата държава е основен приоритет за Европейския парламент.
Запитани кои въпроси Европейският парламент следва да заложи като свои политически приоритети, респондентите в ЕС посочват на първо място действията срещу изменението на климата, подкрепени от 43 процента от гражданите. Други приоритети, посочени от респондентите /които съответстват на приоритетите на Парламента за възстановяване след пандемията/, са мерките за борба с бедността и социалното изключване /32 процента/, подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места, както и борбата с тероризма /и двете по 31 на сто/. Здравеопазването, както и миграцията и предоставянето на убежище са на обща четвърта позиция, като всяка от тях е с дял от 27 процента.
Приоритетите, определени като най-важни от българските респонденти, са мерките за борба с бедността и социалното изключване /47 на сто/, подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места /43 процента/, здравеопазването /40 на сто/, като действията срещу изменението на климата остават на четвърта позиция с дял от 28 процента, последвани от мерките за борба с тероризма и организирана престъпност /26 на сто/.
Гражданите на Унгария /38 процента/ и Полша /37 на сто/ поставят на едно от челните места приоритета „демокрация и върховенство на закона“, като средно за ЕС този приоритет заема осмо място /19 на сто/, а в България – шесто място с дял от 22 процента.
Това експресно проучване на Евробарометър е проведено за Европейския парламент от Ipsos European Public Affairs в периода между 17 и 25 август 2021 г., онлайн, с 26 459 респонденти на възраст 15 години и повече във всички 27 държави членки. Размерът на извадката по държави е 500 интервюта в Люксембург, Кипър и Малта и 1000 интервюта във всички останали държави от ЕС.
Източник: bta.bg/
