Само преди 30 години в Швейцария питали Тиери Дьолесер и неговия спътник в живота, докато си търсели апартамент, дали са хомосексуалисти, или братовчеди. Първият вариант ги лишавал автоматично от жилище.
Петдесет и шест годишният изследовател от университета в Лозана още си спомня за времето, когато полицията следяла хомосексуалистите.
Тридесет години по-късно швейцарците се готвят да одобрят в неделя на референдум с голямо мнозинство, както показват допитванията, принципа на бракосъчетание, разрешено за всички. Алпийската държава е една от малкото в Западна Европа, която още не е направила тази крачка.
Това е „много голяма крачка напред“ за Швейцария, твърди пред АФП Тиери Дьолесер, който е бил медицинска сестра в психиатрично заведение, преди да се върне към обучението си и да стане специалист по история на хомосексуалността в Швейцария, за има по-добро разбиране на това мрачно минало.
През 1942 г. Швейцария декриминализира хомосексуалността, но различни общински или кантонални полицейски сили, в някои случаи до началото на 90-те години на миналия век, разполагаха с регистри със списъци на хомосексуалисти.
Тиери Дьолесер, който е автор на „Да излезем от гетото. Политическа история на хомосексуалността в Швейцария 1950-1990 г.“, обяснява, че тази регистри били водени в името на „контрол на отклоненията и морала“.
Тези досиета е можело да окажат въздействие върху живота на хората.
„Ако предполагаем хомосексуалист бъдеше съден за кражба, неговата хомосексуалност беше допълнително доказателство за неморалност. Ако хомосексуалист поискаше апартамент, не му даваха. Ако хомосексуалист търсеше работа на държавна служба, не я получаваше“, уточнява Дьолесер.
Тези регистри обаче така и не бяха публикувани, а хората, които фигурираха в тях, не бяха уведомени за това.
„Единствено в Цюрих и Базел през 1979 г. и 1980 г. официално обявиха, че са ги премахнали. За мен като историк това е разочароващо, защото регистрите изчезнаха мистериозно“, съжалява специалистът.
Тези изследвания обаче са му позволили да открие свидетелство на комисар, който говори за около 200 хомосексуалисти, регистрирани годишно в Цюрих, както и ръкописни записки върху полицейските документи, в които полицаи настояват за отваряне на „досиета“ на арестувани хомосексуалисти.
Тези регистри са били за вътрешно ползване на полицията и са били унищожени, отбелязва за АФП управлението на архивите в Цюрих.
Източник: bta.bg/
