Днес се навършват 80 години от нападението над Пърл Харбър.
На 7 декември 1941 година японски бомбардировачи разрушават почти целия Тихоокеански флот на САЩ в Хавай. При нападенията загиват над 2 400 американци, припомня „Дойче веле“. Японците извършват нападенията без предупреждение и без да са обявили война. Пърл Харбър се превръща в травма за САЩ, която така и не успява да зарасне десетилетия наред.
„Въздушна атака срещу Пърл Харбър! Това не е учение!“ – това съобщение пристига във Вашингтон в 13,57 часа местно време на 7 декември 1941 година. Съобщението обаче е безвъзвратно закъсняло. От повече от 20 минути японски бомбардировачи обстрелват бойните кораби, кръстосвачите и миноносците на американския Тихоокеански флот в Хавай. Всички неразрушени плавателни съдове стават мишена на втората вълна бомбардировки, при която са атакувани бойните кораби „Аризона“, Калифорния“, Оклахома“ и „Западна Вирджиния“. При тази атака изгарят и 350 американски самолета. Казват, че американският президент Рузвелт ударил с юмрук по масата, когато научил новината и казал: „За Бога! Да разрушат американски самолети и то на земята!“
Най-жестока е съдбата на екипажа на американския боен кораб „Аризона“. В 8,06 ч. местно време 800-килограмова японска бомба пробива палубата на кораба и избухва в склада с боеприпаси. „Аризона“ се превръща в масов гроб за почти целия екипаж от 1 200 души. Само 200 души оцеляват. Корабът потъва почти изцяло само за десет минути и продължава да гори в продължение на два дни. През 1961 година на това място е издигнат мемориал, който всяка година се посещава от 1,5 милиона души годишно.
В резултат на японските атаки е унищожен почти целият тихоокеански флот, разположен по време на войната в Хавай. Японците губят само 29 бомбардировача. При нападението загиват и 55 японски войници. С тази победа Япония разруши мита за непобедимостта на САЩ.
Американската травма от Пърл Харбър обаче е следствие от невероятно лекомислие. Американските командири по онова време са били убедени, че Япония може да нападне британски или холандски колонии в Тихоокеанския регион, но не и Пърл Харбър. Все пак американците взимат известни предпазни марки, но неправилни. Страхът, че някои от живеещите в Хавай 100 000 японци могат да предизвикват саботажи, ги кара да групират наличните 350 бомбардировача в центъра на военната база. Там те се паркирани крило до крило и се превръщат в лесна плячка на нападащите от въздуха японци. Освен това американците нямали доверие на новата за времето радарна техника. Когато на радарите им се появили първите японски бомбардировачи, специалистите просто не можели да повярват, че става дума за атакуващи вражески самолети.
На всичкото отгоре зенитните оръдия не били разоложени около базата, а били прибрани в хангарите. Голяма роля за катастрофалните поражения изиграл и фактът, че атаката е извършена в ранната неделна утрин, когато повечето американски войници спели, а по командните постове е имало само дежурни. Така базата се оказала почти беззащитна.
Япония води война в Тихоокеанския регион още от 1937 година, но с нападението над Пърл Харбър японците разширяват конфронтацията в световен мащаб. Месеци наред Япония се разпорежда в големи части от Азия. Но японското господство в тази част на света остава ограничено по време. Това се дължи и на факта, че американските самолетоносачи, както и складовете за гориво на армията остават незасегнати. „Плаващите крепости“ напускат Пърл Харбър само два дни преди нападението на 7 декември, а плановете на японците да унищожат петролните складове така и остават неосъществени. По този начин Пърл Харбър се превръща в пирова победа за японците. Този факт впоследствие се отчита и в Токио като стратегическа грешка.
Източник: news.bg
