Кризата около Украйна е част от много по-голям базов пъзел, който дава отговор на въпроса какво иска Москва, коментира за БТА дипломатът и бивш служебен министър на отбраната Георги Панайотов, който е номиниран за посланик на България в САЩ.
В центъра на този пъзел е фактът, че СССР загуби Студената война, а с това загуби значителни позиции на световната сцена, посочи той. Още през 2005 г. тогавашният и сегашен президент на Русия Владимир Путин нарече разпада на СССР „най-голямата геополитическа катастрофа на 20-ти век“. Сред „парчетата“ от пъзела Георги Панайотов посочи Украйна, НАТО, както и твърдата решимост на Москва да сложи край на разширяването на Алианса.
Иначе кризата в Украйна е в етап, когато всякакви развития са възможни, смята бившият служебен министър на отбраната. От една страна Путин изрази надежда за дипломатически напредък, но от друга – не индикира кога биха се провели допълнителни разговори. Той отново отправи критики към САЩ и НАТО, които категорично отхвърлиха ултимативните искания на Кремъл за гаранции, че Украйна няма да стане член на НАТО. Наред с това, броят на руските войски по границата с Украйна не намалява, а напротив – тяхното струпване продължава, като особено внимание заслужават военните учения в Беларус, за които бе обявено, че продължават до 20-ти февруари, отбеляза Георги Панайотов.
Според него решението за изграждане на национална батальонна бойна група по най-високите военни стандарти трябва да бъде приветствано, защото в рамките на НАТО България има задължение да изгражда отбранителни способности, а това задължение е било загърбвано в продължение на десетилетия.
Българската армия не разполага с целия спектър необходими военни способности и тези дефицити следва да бъдат покрити от нашите съюзници, отбеляза също Панайотов. Присъствието на съюзнически войски на наша територия категорично ще доведе до по-ефективно сдържане и по-сигурна отбрана, смята бившият военен министър. Нелепо е да се твърди, че батальонна група, чиято численост е 1000-1300 военнослужещи, представлява заплаха за някого. Както е и нелепо да се твърди, че България щяла да стане мишена. Трябва да се знае, че от доста години цялата територия на България е в обсега на руски ударни оръжейни системи, разположени на полуостров Крим след анексирането му от Русия и в Черно море, коментира Панайотов.
Той подчерта, че през 2020 г., при бушуваща глобална ковид пандемия и при наличие на спад в световния БВП, е било отчетено увеличаване на разходите за отбрана в световен мащаб. Изводът е ясен – светът се въоръжава, посочи Панайотов.
Българското общество отдавна знае, че Турция и Гърция отделят много по-големи суми за отбрана отколкото България, но трябва да научи, че вече и Румъния и Сърбия инвестират в отбрана повече от нас, отбеляза той. Според него в България трябва да бъде проявена политическа воля за отделяне на разходи за отбрана, по-високи от 2 процента от БВП.
Следва пълният текст на интервюто:
– Каква е прогнозата Ви за развитието на кризата около Украйна?
– Кризата около Украйна е част от много по-голям базов пъзел, който дава отговор на въпроса какво иска Москва. В центъра на този пъзел е фактът, че СССР загуби Студената война, а с това загуби значителни позиции на световната сцена. Още през 2005 г. тогавашният и сегашен президент на Русия Владимир Путин нарече разпада на СССР „най-голямата геополитическа катастрофа на 20-ти век“. Той никога не е криел желанието си да върне международния престиж на Русия, а защо не да възкреси и величието на Руската империя, както и страха, който немалка част от света изпитваше към Съветския съюз.
Украйна, разбира се, също е основна част от пъзела. Тя е съосновател на СССР, съосновател на Общността на независимите държави (ОНД) и втората, след Русия, най-голяма по територия държава в Европа. Макар да стана съосновател на ОНД, трябва да се знае, че Украйна не ратифицира Устава на ОНД и никога не е била пълноправен член на организацията. Тя изяви желание за членство в НАТО и на срещата на върха в Букурещ през 2008 г. Алиансът декларира, че Украйна ще стане член на НАТО, без обаче да даде старт на процеса за присъединяване. На същата среща на върха бе поканен и руският президент Путин, който ясно изрази враждебна позиция против приемането на Украйна, а също така и на Грузия, в НАТО. Срещата на върха на НАТО беше през април, а през юли избухна руско-грузинската война, която „отхапа“ територия от Грузия и отложи за неясно бъдеще членството на страната в НАТО.
През юли миналата година беше публикувано есе „За историческото единство на руснаци и украинци“. Като автор на есето бе посочен самият руски президент Владимир Путин. Тезата на есето е, че руснаци и украинци са един и същ народ, който живее в две държави. Но най-тежкото твърдение е, че „суверенитетът на Украйна е възможен само в партньорство с Русия“. Казано с прости думи – ако Украйна желае тесни връзки с ЕС или, да не дава Господ, с НАТО, то Украйна няма да я има.
Трето много съществено парче от пъзела е НАТО. Лидерът на Алианса САЩ спечели Студената война чрез категорично икономическо, финансово, технологично превъзходство, както и не на последно място чрез защитаваната от Вашингтон ценностна система, включваща демокрация, индивидуална свобода, върховенство на закона, функциониращи институции, стабилност и просперитет.
Четвъртото парче от пъзела, което не е последно, но на което последно ще се спра, е твърдата решимост на Москва да сложи край на разширяването на НАТО. Официално се посочват военно-технологични причини, като например противоракетната отбрана на Алианса, която е в състояние да прехваща и унищожава балистични ракети. Посочва се и хипотезата НАТО да разположи ударни оръжия, включително стратегически, на украинска територия, ако Украйна стане член. Оглушително се мълчи за факта, че в Крим са разположени руски ударни системи, които покриват почти цялата територия на България, например.
Но най-големите страхове на Кремъл от разширяването на НАТО всъщност са свързани именно с разпространение на ценностна система, защитавана от НАТО – демокрация, индивидуална свобода, върховенство на закона, функциониращи институции, стабилност и просперитет. Москва си дава сметка, че не може да има успех, ако се конфронтира срещу обединени Европа и САЩ и сме свидетели на ходове, представляващи опити за тяхното разделение.
Иначе кризата в Украйна е в етап, когато всякакви развития са възможни. От една страна Путин изрази надежда за дипломатически напредък, но от друга – не индикира кога биха се провели допълнителни разговори. Той отново отправи критики към САЩ и НАТО, които категорично отхвърлиха ултимативните искания на Кремъл за гаранции, че Украйна няма да стане член на НАТО. Наред с това, броят на руските войски по границата с Украйна не намалява, а напротив – тяхното струпване продължава, като особено внимание заслужават военните учения в Беларус, за които бе обявено, че продължават до 20-ти февруари.
– Как оценявате позицията ни, че при решение за разполагане на допълнителни войски по източния фланг на НАТО, е целесъобразно на българска територия тази мярка да бъде изпълнена с български войски?
– Първо – решението за изграждане на национална батальонна бойна група по най-високите военни стандарти трябва да бъде приветствано, защото в рамките на НАТО България има задължение да изгражда отбранителни способности, а това задължение е било загърбвано в продължение на десетилетия.
Второ – ясно е, че българската армия не разполага с целия спектър необходими военни способности и тези дефицити следва да бъдат покрити от нашите съюзници.
Трето – демонстрацията на солидарност и единство е точно толкова важна в НАТО, колкото и наличието на най-нови военни технологии и развитието на отбранителни способности. Всъщност ние, българите, знаем отлично колко е важно единството, тъй като всеки от нас започва образованието си с легендата за хан Кубрат и снопа стрели, които лесно се прекършват, ако не са заедно. Присъствието на съюзнически войски на наша територия категорично ще доведе до по-ефективно сдържане и по-сигурна отбрана. Нелепо е да се твърди, че батальонна група, чиято численост е 1000-1300 военнослужещи, представлява заплаха за някого. Както е и нелепо да се твърди, че България щяла да стане мишена. Трябва да се знае, че от доста години цялата територия на България е в обсега на руски ударни оръжейни системи, разположени на полуостров Крим и в Черно море. А те бяха разположени там именно след анексирането на Крим от Русия. Тоест ние сме мишена от години, независимо кой какво говори.
– Какъв бюджет за отбрана е необходим за ускорена модернизация на армията ни и какво мислите за планираните средства за тази година?
– Първо нека да подчертая, че през 2020 г., при бушуваща глобална ковид пандемия и при наличие на спад в световния БВП, беше отчетено увеличаване на разходите за отбрана в световен мащаб. Изводът е ясен – светът се въоръжава.
Какво става в Югоизточна Европа? Българското общество отдавна знае, че Турция и Гърция отделят много по-големи суми за отбрана отколкото България. Но българското общество трябва да научи, че вече и Румъния и Сърбия инвестират в отбрана повече от нас.
България пое ангажимент в рамките на НАТО, през 2024 г. да заделя 2 процента от БВП за отбрана. Този ангажимент трябва да бъде изпълнен. Но на фона на световните, а още по-важно – на фона на регионалните тенденции, трябва да бъде проявена политическа воля за отделяне на разходи за отбрана, по-високи от 2 процента.
Освен това, в Закона за отбраната и въоръжените сили, Закона за обществените поръчки и т.н. съществуват положения, които неимоверно затрудняват модернизацията на въоръжените сили. Аз смятам, че законодателят следва да обмисли как да облекчи този процес.
Източник: bta.bg
