Две роти и батарея от 101-ви алпийски полк в Смолян проведоха тактическо учение в сурови зимни условия
Всяко учение в планината е трудно. И до победата в боя не се стига лесно. Всъщност най-важното условие е изкуството на командирите да водят действията на бойците и да предвиждат всякакви, дори и неочаквани обстоятелства, които тя винаги поднася. Защото, ако организацията и провеждането на общовойсковия бой в равнина също е сложен процес, то в планинско-гориста местност, особено ако е силно пресечена, това обстоятелство трябва да се повдигне на квадрат.
Тези дни бойците и командирите от 101-ви алпийски полк в Смолян с командир подполковник Стефан Димов за пореден път доказаха тази армейска аксиома. Това се случи по време на двудневното тактическо учение високо в планината на почти 1500 м височина. При изключително сурови зимни условия, особено през първия ден – свиреп, ледено студен вятър, както и снежна покривка, която на места стигаше почти до коленете. Дори волята да устоиш и оцелееш в такива условия бе първият признак на проявено мъжество.
Учението бе и първо бойно кръщение за немалко новоназначени млади войници в полка. Не отстъпиха по физическа издръжливост на колегите си и нежните имена в бойния строй. Темата на тактическото учение бе „Настъпление и отбрана в планинско-гориста местност“. В почти истинския боен екшън, който се разигра, участваха Втора алпийска рота с командир капитан Борислав Семерджиев, Пета алпийска рота, ръководена от капитан Светослав Колев. Минохвъргачната батарея на капитан Асен Христов пък „бранеше с огън“ позициите на отбраняващите се.
В сценария бе предвидено и включено всичко, което може да се случи в един истински бой. Имаше и канонада от автоматична стрелба с личното оръжие, имитиращи взривове, димки, атака, отстъпление на запасни позиции. С две думи – в планината си „замириса“ на война. А диригент на цялата „симфония на боя“ бе директорът на учението майор Здравко Михайлов, началник на отдел „Подготовка“ в щаба на полка. Той държеше всеки детайл в действията и на настъпващи, и на отбраняващи да се изпипва прецизно. И не правеше компромиси със слабостите. Държеше да има синхрон и точност във всичко, защото в реалния бой подобни грешки се плащат твърде скъпо.
„Бойните действия в планинско-гориста местност са много специфични“, обясни командирът подполковник Стефан Димов. Видимостта е намалена и на някои участъци почти е невъзможно да се води наблюдение и да има ранно предупреждение, както в равнината. Там може да виждаш и на 5 км без проблем. В отбрана е много по-трудно да се оборудват окопи, има камъни, почвата е много по-твърда и трудно се копае.
Друга специфика е, че в планината, което е добре за алпийците, има много по-малко танкодостъпни места. Но съответно пък местността предлага повече прикрития за настъпващия противник и той може да бъде забелязан много по-късно. Тук е труден теренът и за настъпващите алпийци – това е още едно препятствие, защото трябва да атакуват, изкачвайки се в планината. Това ги затруднява допълнително, тъй като спада темпът на настъплението. Някои оврази и планински релефи трябва да се заобикалят и така се удължава времето. Всички тези специфики трябва да се отчетат от командирите, защото има заповядано Ч за преминаване на рубежа за атака.
По време на учението бе тренирано и изтегляне на запасна позиция. „Тук е доста по-сложно. Представете си в тази снежна покривка как ще настъпят, придвижването е изключително трудно, тъй като няма пътеки, няма отъпкан сняг. Съгласно всички наставления дистанцията си е същата. Изкуството тук вече е как ще заповяда командирът спрямо местността. Защото има опасност например единият взвод да напредне, а другият да изостане и това трябва да се вземе под внимание, за да не се загубят контролът и визуалната връзка“, обобщи подполковник Стефан Димов.
Командирът: Доволен съм от показаното
- Каква е финалната Ви оценка за учението, г-н подполковник? Доволен ли сте?
- Като цяло съм доволен как премина учението. Бяха изпълнени всички тактически задачи. Постигнахме поставените цели. Метеорологичните условия бяха тежки. Дори да вземем само факта, че бяха преодолени, е достатъчен да дадем добра оценка за действията на бойците и командирите.
- В учението участваха и много новоназначени бойци.
- Така е. Но не бих казал, че акцентът на учението е бил специално върху тях, тъй като целта е да се сработи целият екип, колективът в ротата. Просто сега командирите на роти могат да видят и преценят какви пропуски има в индивидуалната подготовка, за да работят за отстраняването им.
- Какво ви предстои от тук насетне?
- До края на месеца ще участваме в отбора на Сухопътни войски за държавния военен шампионат по ски на Боровец, като сърцевината на отбора е от нашия полк и в момента водим подготовка за състезанието. Също така до края на февруари имаме ски курс с Българската федерация по ски. Предстои ни участие в учението на 4-ти артилерийски полк на полигона „Корен”. След което ще участваме в учението „Морски страж 22“, отново на „Корен”. Предстои ни и учение в Австрия на 2500 м височина, но дали ще се включим в него зависи много от COVID обстановката, тъй като австрийците са много стриктни в това отношение.
- Как виждате полка след време, Вие сте командир от няколко дни?
- Полкът се развива много добре. Има някои неща, които бих бил щастлив да видя. Например нова екипировка и ново оборудване за абсолютно всички. Подготовката на хората е много добра. Може би най-големият ни проблем са липсата на офицери, некомплектът не е малък, но това не зависи от нас.
–––––––––––-
Снежен дом под звездите
Майор Данаил Кравов е началник на учебен център за планинска подготовка в полка. Той получи задача от командването да проведе с Трета алпийска рота курс по специализирана алпийска подготовка през зимата. Едното учебно място бе на около 1 км от вр. Перелик на височина 2100 м. Снежната покривка бе близо 2,5 м, а температурата около минус 15 градуса. Тук бойците се учеха как да си направят бивак за оцеляване. Наблюдавах как майорът им обясняваше и даваше указания как да изградят т. нар. „снежна хижа“. Тя е предназначена, за да може бойците да останат вътре повече от денонощие, ако се наложи при лоши метеорологични условия. Или за предварителна подготовка за бойни действия. Снежната хижа може да запази жизнените сили на войниците и в най-сурови условия. В нея може да спи до едно отделение със снаряжението. „Това го правим редовно. Вътре може да се живее и 3–4 дни, зависи от поставената задача и климатичните условия. Сега условията за изграждане на такова съоръжение са много лоши, защото снегът е сух, не е сбит. При добре подготвен състав и добри командири на отделения и взводове едно отделение трябва да може до 3 ч да изгради снежна хижа. Навън е минус 15 градуса, но вътре е около 0. Правят се специални вентилационни отвори, в противен случай вътре започва да се топи снегът и хижата може да се срути. Сега старши на тази група е зам.-командирът на 2-ри взвод старши сержант Минчев. Под мое ръководство и негова стиковка на отделението хижата се изгражда от новопостъпили войници в полка. Правят го за първи път“, разказа майор Кравов.
За направата на снежна хижа трябват лавинна лопата и лавинна сонда, с която се сондира къде е подходящото място. С лопатата пък се изравя снегът и се оформя самият купол. Стените трябва да са дебели до 50 см. Хижата, която изграждаха бойците, е за 4 човека. Правилото е, колкото човека я правят, толкова ще влязат вътре. Диаметърът на снежния дом за 4 човека е около 3,5 м. Ако е за 6–7 души, трябва да е 5 м, но повече не бива, защото хижата става неустойчива и има риск да се срути.
Друга група от ротата пък в същото време прави 15 км преход със ски, обясни още майор Кравов.
Дама води отбора по ски
Сержант Марина Гогова е зам.-командир на взвод в 5-а алпийска рота и сега ръководи отбора на полка за държавния общоармейски шампионат по ски, който всяка година се провежда на Боровец. Именно тя го готви, тъй като капитан Костадин Гергьовски е възпрепятстван здравословно. В шампионата са включени дисциплините ски бягане, ски ориентиране, слалом и гигантски слалом. По регламент 101-ви алпийски полк трябва да участва с 10 души. „Готвим се сериозно, вече почти 3 седмици. В полка има много достойни скиори, но, за съжаление, ще заминат само 10 души, такива са правилата. Опитваме се със собствени сили и средства да се подготвим добре. Всяка година полкът има своите постижения в тези шампионати, винаги се връщаме с призови места в класирането. Нашето предложение е: нека да се сменят местата за провеждане на шампионата, да не е само на Боровец, а да се редуват – Банско, Пампорово, Боровец“, заяви сержант Марина Гогова.
