На 23 юни 1913 г., по време на Междусъюзническата война, в сражение при Дойран, с гръцки войски, загива легендарният офицер Константин Великов Каварналиев. Той е един от най-великите български военни, офицер с чин генерал, който е сред най-смелите командири в нашата история.
Полковник Каварналиев, разполага само с два полка – 32-ри и 42-ри, с численост едва 3000 бойци. Гърците атакуват с 42 000 бойци. Един срещу четиринадесет. Боят пламва ожесточено на 18 юни 1913г. Резерви няма. На 22 юни полковник Каварналиев изпраща в тила адютанта си поручик Дуров с думите: „Поручик, тръгни по пътя за София и ако срещнеш дори един български войник, прати ми го, за да го хвърля в боя!“ Дуров, среща много български войници. Но те също се сражават отчаяно.
И на 23 юни полк. Каварналиев хвърля в боя единствения резерв – себе си. Напуска командния бункер и с пушка в ръка контраатакува с войниците си в първия боен ред. Противникът е отбит, позицията удържана, гърците се отказват от настъпление към България. По-време на сражението е ранен в крака. Раната изглежда лека и той не напуска бойното поле, но се оказва, че куршумът е пронизал важна артерия. Храбрият пълководец умира само за няколко часа от кръвозагуба.
Произведен е посмъртно в чин генерал-майор.
Поклон!
Източник: pan.bg
