В голяма част от министерствата и ведомствата няма формирани звена по отбранително-мобилизационна подготовка (ОМП). Кадровото осигуряване е незадоволително.
Има сериозни проблеми в системата са привеждане на страната в готовност за работа във военно време. Това констатира Докладът за дейността на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурността на доставките към Министерския съвет за 2021 г. Документът е приет на предпоследното заседание на предишното правителство и е подписан от тогавашните министри на икономиката и отбраната Корнелия Нинова и Драгомир Заков.
Основните усилия през отчетния период са били насочени към създаване на организация за разработване на нов Държавен военновременен план, според изискванията на Стратегическия преглед на отбраната. За съжаление, обаче, са установени много слабости. Какви са те?
В голяма част от министерствата и ведомствата няма формирани звена по отбранително-мобилизационна подготовка (ОМП). В много областни и общински администрации тези звена се състоят от един човек, който изпълнява и задачи на закритите през 2010 г. областни дирекции „Гражданска защита“. Често в централните ведомства служителите по ОМП съвместяват и други функции, като защита на сигурността на информацията, осигуряване на пропускателния режим, граничен контрол и др. Във връзка със състоянието на организационната структура на ОМП изводът е: „По същество системата за привеждане на страната в готовност за работа във военно време се осигурява кадрово изцяло от личен състав, назначен по допълнително щатно разписание (б.р. – допълнително разписание на длъжностите). Още по незадоволително е кадровото осигуряване на военновременните пунктове за управление.“
Вторият тревожен извод в доклада е, че заявените финансови средства са минимално необходимите за поддръжка на системата и не осигуряват нейното възстановяване до пълната й функционалност и по-нататъшна модернизация и развитие. Реално, обаче, се отпускат една четвърт от минимално заявените средства. Това води до липса на капиталови вложения по материалната база, остаряло оборудване и затруднена поддръжка на обектите за военновременно управление, не добре обучени специалисти, отказ на редица стопански субекти за ангажиране с военновременни задачи и трудности по поддържане на военновременните запаси.
Сериозно изоставаме при покриването на изискванията на НАТО към нас, като страна домакин или приемаща страна. Особено в осигуряването на стабилност и непрекъснатост на управлението и предоставянето на критични държавни услуги. Има седем основни изисквания към устойчивостта на гражданската готовност: осигуряване на непрекъснатост на управлението и предоставянето на критични държавни услуги; устойчивост на енергийните доставки; способност за ефективно справяне с неконтролирано движение на хора; устойчивост на осигуряването с храни и вода; способност за справяне с масови жертви; устойчивост на националните комуникационни системи и гъвкавост на гражданските транспортни системи. Необходимостта от спазването на тези изисквания се налага поради факта, че повечето публични ресурси и критични инфраструктури са притежавани и експлоатирани от частния сектор. В доклада се подчертава, че проблемите в тази област се отразяват негативно върху способностите на въоръжените сили – български и съюзнически.
В чл. 47 на Закона за отбраната и въоръжените сили е регламентирано „Подготовката на ръководителите на държавната, на местната администрация и на юридическите лица за изпълнение на задачите, свързани с отбраната, се извършва по ред, определен с акт на Министерския съвет“. Такъв нормативен акт към момента не е разработен. Крайно наложително е, се отбелязва в края на доклада, Институтът по публична администрация или Военна академия „Георги С. Раковски“ да планират и организират краткосрочни курсове за ръководни служители в държавната администрация (главни секретари на министерства и агенции, областни управители, кметове на общини и главни секретари на областни и общински администрации) по тематиката на отбранително-мобилизационната подготовка.
Източник: otbrana.com
