Младши лейтенант от запаса инж. Петър Велчев, председател на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите
Идеята за изграждането на „Дом-паметник на инвалидите“ в София принадлежи на ръководството на Съюза на пострадалите от войните в България (СПВБ). През авг. и септ. 1928 г. той отправя призиви към българския народ да изрази признателност към героите – пострадали от войните, и семействата, като се построи в центъра на столицата Дом-паметник. Издигането му се предвижда да бъде общонародно дело и се призовава всеки да внесе своя дял – „толкова, колкото може и колкото желае“.
На 23 януари 1929 г. на заседание на Управителния съвет на съюза почетния председател о.з. генерал-майор Марко Никифоров докладва за проведената среща с Негово Величество Цар Борис трети и министрите Моллов, Бакарджиев, С. Василев, Р. Маджаров , Д. Христов и Атанас Буров на тази среща е заявено, че Министерския съвет е предвидил 50 мил.лв. за увеличение на пенсиите на пострадалите от войните, а царя е приел да поеме покровителството за окончателното построяване в София на Дом-паметник на военноинвалидите.
Първа инициатива за набиране на средства е организирането на общонационална лотария, разиграна на 1 юни 1930 г. Според протокола на УС на СПВБ от 17 дек. с.г., са пласирани 300 хил. билета и е получен чист приход от 2 млн. лв., внесени в Българска земеделска кооперативна банка/БЗКБ/. По същото време в касата на СПВБ постъпват дарения от ведомства, съюзи, дружества и отделни граждани от цялата страна и от чужбина. На основание на решението на УС на СПВБ, взето на заседанието му на 4 ноем. 1930 г. и одобрено от XIII редовен конгрес на Съюза, на 21 ян. 1931 г. се учредява фонд за изграждане на Дом-паметник на инвалидите в София под патронажа на цар Борис III. Управлението се възлага на комитет в състав: Софийският митрополит Стефан, кметът на столицата, началникът на Отделението за социални грижи при Министерство на вътрешните работи и народното здраве/МВРНЗ/, началникът на Отделението за подпомагане на пострадалите от войните при MB, почетният председател, председателят и секретарят на СПВБ. Комитетът носи наименованието „Комитет за изграждане на „Дом-паметник на инвалидите“. Изготвя се устав от 17 точки, в които се посочват източниците за набиране на средства. Комитетът се задължава да внесе постъпилите суми в гарантирани от държавата банки, прави редовни ревизии, ежегодно, най-късно до 1 февр., дава писмен отчет за своята дейност на Канцеларията на Царя, Св. синод, Министерство на вътрешните работи и народното здраве, Mинистерство на външните работи и Столичната община. През годините фондът нараства, като през 1935 г. разполага с 3 430 567 лв., а през 1937 г. – 4 722 050 лв. Средства се събират и чрез служба „Автомати”, като на 28.12.1934 г. Министерски съвет решава да запази привилегията за ротативните машини на Общия съюз на пострадалите от войните, като след приспадането на разходите по издръжката на службата, остатакът ще се ползва в няколко направления и едно от тях е – помощ за Фонда за изграждане на „Дом-паметнвик на инвалидите”.
На свое заседание Управителния съвет на съюза на 24 февруари 1941 г. определя строителен комитет, който да осъществи подготовката за построяването на съюзния Дом-паметник, както и обявяването на конкурс за „идеална скица” в състав: генерал от пехотата о.з. Константин Соларов, генерал-майор о.з. Петър Мирски, генерал-майор о.з. Младен Филипов, генерал-майор о.з. Георги Христов, подпредседателя на съюза Атанас Андонов и юриста на съюза Йордан Семенов. За целта председателя на съюза Ганчо Атанасов и главния секретар Христо Ковачев провеждат среща с председателя на Фонд „Дом-паметник” Негово Високопреосвещенство митрополит Стефан и го сезират на желанието на Управителния съвет на организацията да започне строеж на съюзния дом още през пролетта, за което митрополит Стефан дава съгласието си. Поради промени в комитетът същият започва работата си в състав: председател Младен Филипов, подпредседател Георги Христов, секретар Йордан Семенов и член Атанас Андонов, като към него се присъединява архитект Иван Лазаров от Военното министерество и пристъпват към подготовката на конкурса за идейна скица.
Подготвителните работи за строежа започват през март 1941 г. Столичните архитекти са поканени да участват в конкурс, който се провежда през апр. с.г. Възприет е подхода, конкурсът за идейна скица да бъде ограничен между архитектите: Сава Овчаров, Асен Чернев, Храбър Попов, Георги Манафов, константин Богоев, Йорданов, Белкивски и Петър Цветков със заместници Михайл Пушкаров, Стоян Ковачев и Стоян Щерев. Изработена е в окончателен вид конкурсната програма за Съюза на пострадалите от войните в България и е решено конкурсът да се проведе от 1 до 20 април1941 г. На 19 април в комитета постъпват проекти с мото „Хума”, „Симеонов век”, „Родина”, „За България”, а на 20 април „Вам Герои”. Назначеното със Заповед №3061 от април 1941 г. жури в състав: председател Младен Филипов и членове представителя на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството инспектор-архитект Михаил Милков, архитекта на Министерството на войната Иван Лазаров, архитекта на Архитектурно-градоустройствената дирекция на София архитект Борис Далчев, ”Рела сие Нефа” Якимев – провеждат се две заседания на 28 и 30 април и две гласувания тайни на 1 и 2 май при което е приет проекта на архитект Константин Богоев с мото „Вам герои”. На 12 май 1941 г. Управителния съвет на съюза разглеждат проекта и на заседание от 30 юни одобрява премирания проект, като възлагат на строителния комитет да изготви проекто-договор с архитекта, а той от своя страна окончателния план и поемните условия за търг на постройката.
На свое заседание на 17 април 1942 г. строителния комитет решава за участие в търга по строителството да се поканят следните фирми и лица: „ Рела сие Нефа” – Яким Спасов и Яким Цветков; „Творец” АД – Борис Жабленов, инж. Агура и Асен Аврамов; ЦИКЮЛ АД – архитект Младенов, както и:Владимир Тончев, архитект Абрашев, Матей Николчин, Иван Ставрев, Лазар Киселинчев, Борис Якимов, Стойко Симов и Иван Николов, както и всички други фирми и лица изявяващи желание за участие в търга. Преди това на първи април 1942 г. на заседание стоителната комисия архитект Богоев докладва, че постройката ще възлезе на 20 000 000 лв. След три търга за отдаване на строежа на предприемач, работата започва на 10 авг. 1942 г. на ул. „Солунска“ – прави се първата копка. На 11 октомври 1942 г. се полага основния камък на Дом-паметника на военноинвалидите. Сред официалните лица са представителят на Н.В. царя ротмистър Кюркчиев, представителя на Генералния щаб на армията полк. Дуров, о.з. генерал Теодоси Даскалов, представители на Управителния съвет на съюза, на строителния комитет на запасното войнство,на родолюбивото войнство. След молебена, отслужен от митрополит Флавиан в съслужение 4 свещенници, реч произнася председателя на Съюза Ганчо Атанасов „Няма ли сърца, които най-после да трепнат, че останалите живи герои, някогашните живи бисери, сега чезнат и гаснат под гнева на непоносимия живот? Този величествен дом ще напомня за нас и поколенията онези добродетели и величави подвизи, с които е изпълнен бойния път на Третото българско царство.” След речта му се полага основния камък в североизточния ъгъл на бъдещата сграда и в бутилка се зазижда следния акт: „Днес, 11 октомври 1942 г., през царуването на Н. В. Цар Борис трети – цар на България, и съпругата му Нейно Величество Царица Йоана, когато се постигна обединението на България, при министър-председателя и министър на външните работи и вероизповеданията проф. Богдан Филов, министър на вътрешните работи Петър Габровски, министър на войната генерал-лейтенант Никола Михов, министър на финансите Добри Божилов, министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството инж. Димитър Василев, софийския митрополит Стефан и при кмета на София Иван Иванов се положи основен камък на новата сграда „Дом паметник” на пострадалите от войните в България. Изграждането на този „Дом паметник” стана по благородния почин на бившия министър на войната генерала от пехотата Теодоси Даскалов. За това изграждане съдейства представителя на министъра на войната при Общия съюз на пострадалите от войните о.з. полк. Васил Попов и Управителния съвет на същия съюз под председтателството на Ганчо Атанасов. Планове и ръководство се извършиха от арх.Константин Богоев при предприемачи арх. Стефан Стоянов Цонев и Злати Иванов”. Следват подписи.
Съгласно поемните условия строежът следва да бъде завършен на 10 октомври 1944 г., ако не се срещнат спънки за намиране на материали и други. Планът за строителство е утвърден и строителният билет е взет на 17 септември 1942 г. Поради бомбардировките в края на 1943 г. и началото на 1944 г. работата спира, като разходи се правят само за внос на строителни материали. На 13 септ. Отечестко фронтовски/ОФ/ комитет и Съюзът става колективен член на ОФ. През 1945 г. строежът се подновява по стопански начин, като стопанското ръководство се възлага отново на арх. Константин Богоев. Окончателно постройката се завършва през 1947 г.. Поставен е барелеф, изработен от проф. Иван Лазаров, изразяващ „Майка България, простряла ръце над двама ранени свои синове“. Стойността на всички строителни работи надхвърля 70 млн. лв. В „Дом-паметник на инвалидите“ в София се настаняват ръководството на СПВБ, Софийското д-во „Инвалид“, Министерството на труда и социалните грижи/МТСГ/. През 1947 г., на XXIII конгрес на СПВБ към него се присъединяват и инвалидите от съпротивата и от Отечествената война (1944–1945). Организацията се преименува в „Съюз на пострадалите от войните и фашизма в България“.
С решение „А” № 430 на Политбюро на ЦК на БКП от 1 дек. 1950 г. Съюзът трябва се „саморазпусне“, тъй като е изпълнил своята задача. На 14 януари 1951 г. „саморазпускането“ става на Национална конференция, на която от 345 дружества на Съюза, обединяващи 60 хил. членове, участват представители само на 80 дружества. Инвалидите се пренасочват към организациите на ОФ, а държавата изземва всички средства, включително и Дом-паметника и това става с разпореждане № 1302 от 30 юни 1951 г. по доклад № – 797 от 28 май 1951 г. на министъра на нароното здраве и социалните грижи – вх. № 22-48 относно: Ликвидиране имуществата на бившия Съюз на пострадалите от войните и фашизма – следват подписи.
Възстановяването на Съюза на пострадалите от войните и фашизма в България става на 26 юни 1990 г. Дом-паметникът на инвалидите в София отново става негова собственост. Сега организацията е Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите и възстановеният закон на организацията носи това име Закон за военноинвалидите и военнопострадалите – публикуват в ДВ. Бр. 27 от 29 март 2005 г. по повод навършване на 90 години от учредяването на Съюза.
Източник: Otbrana.com
