Тактическото учение с бойна стрелба „Верея-22” на отбранителна тематика постигна основната си цел. А тя бе да се синхронизират действия между пехотните и танковите формирования, и артилерията на 2-ра Тунджанска механизирана бригада, и да се повдигне нивото на обучение. И както каза директорът на учението заместник-командирът на 2-ра бригада полковник Емил Симеонов, действията на полигон „Корен” всъщност бяха последният етап от подготовката на 31-ви механизиран батальон. Да припомним и, че „Верея-22” бе в рамките на двустепенното командно-щабно учение „Балкан-22” с войски за реални действия на местността. Представяме някои от военнослужещите, „воювали” на „Корен”.
„Всяко едно учение е в помощ за следващото. И ни помага за надграждането. По-различното от предишното бе, че ни бе придадена още една танкова рота“ отбеляза командирът на 31-ви механизиран батальон от състава на 2-ра бригада подполковник Светослав Годинов.
„По време на учението „Верея-22” батальонът бе усилен с две танкови роти. Извършихме марш и заехме район за бойно използване. Организирахме отбраната и водехме отбранителни бойни действия. С придадените формирования управлението се усложни. Но затова сме на полигона, да тренираме, да управляваме придадените формирования за огнева поддръжка.“
„Логистиката е основа на всяко едно учение.“ Така определи нейната роля полковник Галин Каракоев – заместник-командир по логистичното осигуряване на 2-ра механизирана бригада. Той обясни, че организацията се е различавала от предните години, когато всички са били разположени в лагер. А на „Верея-22” военнослужещите са се хранили, спали и битували в различни райони на полигона, което е водило до по-голямо напрежение на логистичните органи и е изисквало повече труд.
„На учението 2-ра бригада осигуряваше всички участници. Развърнати бяха два продоволствени пункта, които работиха едновременно. И всеки от тях хранеше около 400-450 човека, на единно меню за целия личен състав. Всеки ден продуктите бяха два тона и половина, а минералната вода – един тон и половина. Храната се разнасяше в районите за разполагане и в районите за бойно използване.
Развърнати бяха два пункта за снабдяване с гориво-смазочни материали и пунктове за съхранение и снабдяване с бойни припаси. Спането бе в полеви условия, на палатки. Организирано бе отопление, банно-перално обслужване и всичко, свързано с полевите услуги за войската. А помощ оказваха 59-и и 38-и батальон за ЯХБЗиЕ“ изреди извършеното полковник Галин Каракоев.
И накрая обобщи – учението започна с логистика, с логистика премина и с логистика завърши.
„Задачата ми е да заема и оборудвам ротен опорен пункт. Да се подготвя да отразя евентуална агресия от страна на „противника” и да не допусна неговото вклиняване в отбраната.“ Това посочи в един от дните на „Верея-22” командирът на първа механизирана рота от 31-ви батальон старши лейтенант Стоян Спасов.
Според него тези учения са полезни, понеже на тях успяват да усъвършенстват знанията и уменията си на практика на полето, да надграждат своите способности и да бъдат пълноценни в отбраната на страната. Откакто е офицер, това бе третото батальонно учение на старши лейтенанта, но и първото му като ротен командир.
„По време на „Верея-22” първа механизирана рота от 31-ви батальон взаимодействаше с първа рота от 2-ри танков батальон на Центъра за подготовка на специалисти (ЦПС). На всяко едно учение има още какво да се надгради“ откровен бе старши лейтенант Стоян Спасов и подчерта – учим се от грешките си и се стремим да не ги повтаряме. „Баща ми също е танкист, избрал съм професията не само по негова препоръка, усетил съм, че това е моят път“ заяви по време на „Верея-22” лейтенант Диян Янъков – временно изпълняващ длъжността командир на първа рота от 61-ви танков батальон от ЦПС. Завършил е НВУ „Васил Левски” през 2021 г. На полигон „Корен” е идвал като курсант три пъти, а като лейтенант е за втори път. В ротата е единствен офицер, на сержантски длъжности са тримата му заместник-командири на взводове.
„По време на учението задачите ни са да заемем и оборудваме ротен опорен пункт. И съвместно с колегите от 31-ви механизиран батальон да участваме в отбранителния бой. Като придадено формирование до известна степен действията ни се усложняват. Но човек, когато напусне зоната си на комфорт, само тогава може да се усъвършенства. Важно е стиковането между танкови войски и пехотата и ние го постигаме все по-добре с всяка тренировка и с всеки един изминал ден“ увери лейтенант Янъков.
Допълни, че добре разбира поетите големи отговорности, но пък включването му в това голямо учение допринася за повишаването на опита и придобиването на рутина, което е от значение за танковите войски.
Дали смята, че службата на танкиста е една от най-тежките? Съгласи се, че тя наистина е тежка, но веднага изтъкна, че не е леко и на колегите му от пехотата. Отново подчерта, че не съжалява за избора си и че за него всяко учение е предизвикателство. И завърши, че очаква модернизацията на танковете Т-72 и има мотивацията да се запознае на 100 процента с всичко ново, което е включено в нея.
