За първи път български научноизследователски кораб плава към остров Ливингстън, където ще остане около месец. Българският военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ бе изпратен с пожелания за успех на 27 декември. Той се включва 31-ата българска антарктическа експедиция, която по думите на ръководителя ѝ проф. Христо Пимпирев показва, че „българите сме стъпили здраво на Ледения континент“, съобщава рубриката „България – Антарктида: Корабният дневник на БТА“.
„31-ата българска антарктическа експедиция вече стартира. Първата група от 11 души започна сериозни научни изследвания. Българската база вече функционира напълно. Нищо не се е повредило от тежкия зимен полярен сезон. Тази експедиция е знаменателна с това, че за пръв път български научноизследователски военен кораб ще стигне до Антарктида, което доказва, че България е морска нация и не сме затворени в едно вътрешноконтинентално море. Аз съм особено горд с това и вече с този наш кораб, с испанските кораби, които са там, с корабите на другите приятелски държави, ние ставаме една флотилия. Антарктическа флотилия на мира и науката“, сподели пред БТА проф. Пимпирев.
Първата група на 31-ата българска антарктическа експедиция достигна на 8 декември до българската полярна база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън, дебаркирайки след десетчасово плаване с чилийския военен кораб „Галварино“ от съседния остров Кинг Джордж. В добро здраве, десетимата членове на групата – д-р Атанас Пелтеков (командир на базата), инж. Петър Сапунджиев, механикът-енергетик Константин Недев, логистиците Камен Недков и Петър Тризлинцев, географът д-р Теменужка Спасова, сеизмологът д-р Гергана Георгиева, дерматологът д-р Иван Богданов, радиологът Виктория Недялкова и биологът Атилла Марков, започнаха разконсервирването на базата след зимния период в очакване на следващата група и на кораба „Св. св. Кирил и Методий“.
България стъпва за пръв път на Ледения континент на 3 февруари 1967 г.,
когато метеорологът Цончо Чапанов взема участие в съветска експедиция. Двадесет години по-късно идва ред и на първата българска антарктическа експедиция. През 1987-88 г. доц. Борислав Каменов и главен асистент Христо Пимпирев (сега проф. Христо Пимпирев) са включени в програма на Британския антарктически съвет, а други четирима български учени (Златил Вергилов, Николай Михневски, Асен Чакъров и Стефан Калоянов) работят заедно със съветската експедиция.
Тогава е доставена и първата българска къщичка на о-в Ливингстън, с което са положени основите на родната полярна станция. Шестимата наши учени обитават един-единствен фургон, който служи едновременно за спалня, дневна, столова и научен кабинет. По-късно постройката е наречена „Куцото куче“, тъй като при една от по-нататъшните експедиции е заварена да „подскача“ от вятъра с повредени подпори. С годините „Куцото куче“ се превръща в символ на българската научна дейност на Ливингстън, а днес е музей, който функционира и като пощенски клон „България 1090“ – първият извън страната и най-отдалеченият.
През 1993 г. съоръженията на българската база са обновени, а през 1996-98 г. е добавена нова многофункционална сграда. През 2003 г. е построен параклисът „Св. Иван Рилски“, а през 2012 г. е изградена нова постройка за параклиса, който е и първият православен храм на Антарктида. През 2008-09 г. са построени и две нови сгради със спални помещения, медицински кабинет и научни лаборатории (геоложка и биоложка).
В периода между 1993 г. и 2022 г. Българският антарктически институт (БАИ) успява да организира и да проведе успешно общо 30 експедиции до Ледения континент. През годините учените ни на Антарктида извършват изследвания в областта на геологията, биологията, глациологията, метеорологията, медицината, топографията и географията. Геоложките проекти са фокусирани в изучаване на стратиграфията, петрологията и тектонския магматизъм в района на архипелага Южни Шетландски острови и, разбира се, прилежащия им Ливингстън. Биологичните проучвания включват изучаване на екосистемите и анализ на съдържанието на тежки метали в лишеите и перата на пингвините, пише БАИ. Изследват се вещественият състав на скалите в района на българската база, флората, фауната и екологията на местността, както и човешкото влияние върху природата на Антарктида.
Някои от изследователските проекти са с многонационално участие. Пример за такъв е тригодишното сътрудничество между България, Испания и Португалия (PERMANTAR) за изследване на пермафрост (вечната замръзналост), като в района на българската и испанската полярни бази са прокарани сондажи на дълбочина от над 20 метра.
БАИ работи в сътрудничество с антарктическите програми на Испания, Великобритания, Русия, Германия, Аржентина, Бразилия, Чили, Южна Корея и др. Българският институт е член на COMNAP (Съвета на мениджърите на Национални антарктически програми), SCALOP (Комитета за антарктически логистика и операции), EPB (Европейския полярен борд) и SCAR (Научния комитет за антарктически изследвания), допълват оттам.
България заема мястото си сред Антарктическите държави през 1978 г.,
когато подписва Антарктическия договор без право на глас. Той и свързаните с него споразумения, наречени Антарктическа договорна система, регулират международните отношения на Ледения континент, разглеждайки го като научен резерват. През 1998 г. страната ни е приета за пълноправен член в Договора, получавайки право на вето по всички въпроси, които касаят съдбата на Антарктида, наравно с Великите сили. Членството в управителния орган на Антарктида е важно от научноизследователска гледна точка, както и заради огромните природни богатства на континента, въпреки че до 2040 година има мораториум върху използването на тамошните залежи.
Бъдещите ползи за България от стъпването ни на Антарктида ще са огромни, тъй като светът се нуждае от все повече ресурси, споделя пред БТА проф. Христо Пимпирев, директор на БАИ, припомняйки че българските експедиции през годините са открили жили на редица ценни метали в скалите на о-в Ливингстън, сред които такива на мед, злато, сребро и много други.
