Заявява заместник-командирът на 4-ти артилерийски полк по логистичното осигуряване.
Подполковник Анелия Маркова е завършила Висшето военно училище (НВУ „Васил Левски“) със специалност „Гориво-смазочни материали“ през 2000 г. и ВА „Г. С. Раковски“ през 2017 г. със специализация „Логистика“. Започнала е офицерската си служба в 95-и свързочен полк в Пловдив на 1 октомври 2000 г., а от 1 юни 2008 г. е в 4-ти артилерийски полк в Асеновград. Заемала е длъжностите началник служба „Гориво-смазочни материали“, помощник-началник в отделение „Логистика“ и началник на отделение „Логистика“. От 3 февруари 2023 г. е заместник-командир по логистичното осигуряване на 4-ти артилерийски полк. Омъжена е за офицер и имат 16-годишна дъщеря.
– Госпожо подполковник, с какви чувства приехте повишението си в звание и длъжност?
– Когато бях назначена в 4-ти артилерийски полк през 2008 г., бях старши лейтенант. Никога не съм си представяла, че ще достигна до ниво заместник-командир по логистичното осигуряване на полка. На онзи етап не съм имала чак такива амбиции. В интерес на истината моята идея беше да служа няколко години в Асеновград и да си търся място отново в Пловдив, където е семейството ми, тъй като дъщеря ми тогава беше на 2 години. Но по стечение на обстоятелствата останах в 4-ти полк и преминах през няколко логистични длъжности. Сега като заместник-командир осъзнавам, че отговорността, която поех, е огромна. Логистиката в 4-ти полк се занимава с комплекс от мероприятия по планиране, организиране и осъществяване на дейностите по придвижване, осигуряване и обслужване на личен състав и материални средства. Всички дейности по настаняване, осигуряване, планиране, анализ, доставка и разпределение, отчет и снемане от отчет на материалните средства са част от логистичното осигуряване на полка. Поддържането и ремонтът на инфраструктурата и пътните превозни средства – също. Може да се каже, че от постъпването на един военнослужещ в армията до напускането му всичко е свързано с логистиката – обличане, хранене, ежедневен войскови живот. Отговарям за инфраструктурата, за сградния фонд, за който военнослужещите полагат постоянни грижи. Наясно съм, че има нужда от ремонти на покривите на сградите, на парковата територия.Успяваме да си изпълним задачите на полевите учения и занятия, но техниката ни вече е доста стара и амортизирана. Отговарям също и за обществените поръчки в полка, които са по 30–40 за година.
– Може ли да се върнем в годините назад? Как избрахте военната професия?
– Завърших математическа гимназия в Бургас през 1995 г. Бях приета в специалност „Икономика“ във Варна и Свищов. Но взех решение да постъпя във военното училище, тогава жените в армията бяха рядкост. Баща ми о. р. подполковник Хубен Фералиев беше против заради неизменната промяна на гарнизоните при военнослужещите, но когато станах курсант, вече ме подкрепяше за избора. Носех бащината фамилия, докато се омъжих за Калоян Марков, който завърши военното училище една година след мен.
– А как се насочихте към специалността?
– Тогава за постъпващите жени във военното училище бяха определени само две специалности – „Гориво-смазочни материали“ и „Продоволствено и вещево снабдяване“. И понеже съм от Бургас, мислех, че като завърша „Гориво-смазочни материали“, мога да се върна да служа в родния си град, в който имаше тръбопроводен полк, основно с такива специалисти. Но съдбата явно не мислеше като мен.
– Каква е оценката Ви за тогавашното обучение по специалността във военното училище и доколко Ви помогна то в първите Ви офицерски години?
– Категорична съм, че подготовката по специалността във военното училище беше на изключително ниво. Офицерската си служба започнах в 95-и свързочен полк в Пловдив като началник на служба „Гориво-смазочни материали“. И мога да кажа, че не съм имала затруднения и се справях почти безпроблемно със задачите, които трябваше да изпълнявам.
– Тогавашният командир на 95-и полк полковник Цветан Рашков е изтъквал, че при една ревизия на гориво-смазочните материали не е липсвал и милилитър от тях, всичко е било на нула. Помните ли тази ревизия?
– Помня я, разбира се. Да, нямаше и грам разлика при проверките на ГСМ в полка и ревизорите казаха, че това не може да бъде. Нямаше никакви липси и бях похвалена.
– С какво още запомнихте Свързочния полк?
– Когато започнах службата си в 95-и свързочен полк бях единствената жена офицер. Колегите ме приеха много радушно, за някои беше малко странно, за други – интересно, но колективът беше невероятен, както и хората, с които служих. За съжаление, ми се наложи да бъда в комисията по закриването на полка и емоционално ми беше тежко. В нея бяхме военнослужещи, които вече имахме предложени места в други формирования. Правихме актовете по сдаване на целия полк.
– На каква длъжност постъпихте в 4-ти артилерийски полк и как продължи развитието Ви като логистик?
– В 4-ти полк дойдох през 2008 г. като старши лейтенант и бях назначена за помощник-началник в отделение „Логистика“ на полка, но направлението ми беше пак гориво-смазочните материали. Доста време бях на тази длъжност. И през 2018 г. станах началник на отделение „Логистика“. Тогава вече ми се наложи да се занимавам и с другите направления в логистиката. Заместник-командир по логистичното осигуряване на полка беше подполковник Антон Ангелов. Много задачи решавахме заедно, работихме във взаимодействие и придобих по-голям практически опит. Сега продължавам да работя със същите колеги от отделение „Логистика“, на което доскоро бях началник, както и с всички заместник-командири по логистичното осигуряване в дивизионите. Мога да кажа, че личният състав полага неимоверни усилия за цялостното поддържане на техниката. Военнослужещи от полка участват в подпомагането на колегите от МВР по охраната на българско-турската граница и имайки предвид почти ежедневното авариране на техника там, искам да изкажа една голяма благодарност за помощта на колегите от 110-и логистичен полк – Пловдив, и Ремонтната база за въоръжение и техника в Сливен. Силно се надявам процесите на модернизация в армията да се случат по-бързо и да имам възможността да работя с нова техника и въоръжение.
– На полка предстои поредната полева подготовка. По-различно ли е логистичното осигуряване на „Корен“?
– Не е кой-знае колко различно. Подготовката на едно полево обучение започва поне два месеца преди неговото начало. Прави се цялостна организация на занятията, които ще бъдат проведени. Предварително се подготвят личният състав и техниката. Но храненото е изключително сложно. В последните години войсково хранене няма по различни причини. Личният състав на логистичната рота в полка разполага със съответните специалисти за приготвяне на храната. Но… за да се стигне до този процес, трябва да се изготви заповед за изплащане на левовата равностойност на тази храна. Впоследствие всеки един военнослужещ доброволно трябва да дари финансовите средства, които са му предоставени за хранене, и с общата сума трябва да бъдат закупени хранителните продукти. Надявам се, че в най-скоро време да бъдат сключени договори за доставка на хранителни продукти и тази процедура да бъде максимално улеснена. Миналата година имахме тактическо учение с бойни стрелби на полигон „Корен“ и експериментирахме с т.нар. „кашони”. Бяхме заложили в тях предварително консерви, напитки, кроасани, вафли. Това донякъде е добър вариант, в смисъл че на полигона не беше ангажиран личен състав за приготвяне на храната. Тя беше раздадена предварително и всеки по време на полевото обучение получаваше по един кашон за деня. Това пък има и своите минуси, защото храната не е топла. Сега, на предстоящото полево обучение, залагаме на приготвянето на топла храна за закуска, обяд и вечеря за всеки един военнослужещ. Ще ползваме полевия кухненски блок и базата на полигон „Корен“, като допълнително ще искаме предоставянето на инвентар и оборудване.
– Срещали ли сте проблеми в службата си като жена офицер?
– Независимо дали си жена, или мъж, отговорността в офицерската професия с изкачване на йерархичната стълбица се повишава, това е ясно. Всяко повишение изисква доказване. Но мога да кажа, че това, че съм жена, не ми помага, дори напротив – в много от случаите ми се налага да се доказвам много повече, израствайки в службата, отколкото един мъж. Защото мъжете гледат малко с недоверие, когато една жена заема командна длъжност. Колкото повече се напредва в йерархията, толкова повече трябва да се доказваш. Налага ми се с всеки изминал ден да се доказвам като професионалист, това че съм жена – даже на моменти пречи.
– С какво звание сега е съпругът ви? Споделяте ли с него служебните си проблеми?
– Съпругът ми Калоян Марков е майор в Съвместното командване на специалните операции. Миналата година завърши Военната ни академия. Опитвам се, вече толкова години, да не смесвам личния живот със службата. И двамата сме в тази сфера и няма как да няма и такива разговори, но вкъщи гледам да отделям повече време на дъщеря ни и на съпруга ми, и да не ги натоварвам с мои служебни въпроси.
– Какви са пожеланията ви за Деня на логистиката?
- За мен март е месец, изпълнен с много празници – лични и служебни. От 2001 г. със заповед на министъра на отбраната 1 март е обявен за Ден на логистиката. И сега искам да използвам възможността да поздравя всички колеги и работещи в областта на логистиката, да им пожелая крепко здраве и бъдещи успехи. На 3 март е националният ни празник, а Денят на Ракетните войски и артилерията на Българската армия е на 11 март. На 5 март имам рожден ден. Поздравявам всички дами с пагони за Деня на жената – 8 март, да отстояват себе си като жени и да се доказват всекидневно. Мога да кажа, че в определени области сме по-дисциплинирани от мъжете. Много е важно и да работим за имиджа на военнослужещия в обществото. Защото по мои наблюдения хората, особено младите, не са наясно с ролята на армията. Старая се както аз, така и моите подчинени, да имат добър външен вид и обноски в района на полка и извън него.
