Точно в 12:02 часа по Гринуич архиепископът на Кентърбъри постави короната на Свети Едуард върху главата на Чарлз Трети, с което той официално вече е Крал на Обединеното кралство. При коронясването на краля прозвучаха оръдейни салюти от военните бази в цялата страна и от корабите на Негово Величество в морето. Във всички краища на Кралството, включително в Единбург, Кардиф и Белфаст прозвучаха салюти в чест на историческия момент.
През последните 900 години всяка британска коронация се е извършвала в Уестминстърското абатство. От 1066 г. службата почти винаги се води от архиепископа на Кентърбъри.
Докато се подготвяше да постави короната на главата на Чарлз, Уелби се помоли с думите: „Кралю на кралете и Господарю на господарите, благослови, молим те, тази корона и така освети твоя раб Чарлз, на чиято глава днес я поставяш в знак на кралско величие, за да бъде увенчан с твоята благодатна милост и изпълнен с изобилна благодат и всички добродетели; чрез този, който живее и царува върховно над всичко, един Бог, свят без край. Амин.“ Поставяйки короната на главата на монарха, архиепископът на Кентърбъри произнесе думите „Бог да пази краля“, които бяха повторени от всички 2200 хиляди гости в абатството.
След полагането на короната прозвуча изпълнение на „Kyrie eleison“ – за първи път музикално произведение на уелски език се изпълнява на коронация.
Застанал до 700-годишния стол за коронация, Чарлз се обърна с лице към четирите страни на абатството, за да бъде провъзгласен за „несъмнен крал“ пред паството. След това той положи коронационната клетва – законово изискване, тъй като законът, приет през 1689 г., задължава крал Уилям и кралица Мери да обещаят да поддържат протестантската вяра. През същата година тогавашният парламентът приема закон, който забранява на всеки католик да заема трона – правило, което все още е в сила. Този закон води началото си от времето на Тюдорите в Англия през 1500 г., когато крал Хенри VIII прекъсва католическите си връзки и основава Англиканската църква, за да може да прекрати първия си брак с испанската Екатерина Арагонска.
„Аз, Чарлз, тържествено и искрено в присъствието на Бога, изповядвам, свидетелствам и заявявам, че съм верен протестант, и че според истинското намерение на постановленията, които осигуряват протестантското наследяване на престола, ще подкрепям и поддържам споменатите постановления в рамките на силите си според закона“, каза той.
След клетвата от страна на краля, той седна на стола на властта. Клетвата включваше и позоваване на спазването на законите в страните от Британската общност, включително Канада. За първи път това е включено при коронацията на Джордж VI, бащата на Елизабет II, през 1937 г., което отразява упадъка на Британската империя.
Самата корона е от 17-и век и е обсипана със злато и скъпоценни камъни. Тя ще бъде ползвана само за коронацията, и впоследствие върната в Лондонската кула. Короната е висока около 30 см., тежи 2,2 кг и в нея са събрани 444 отделни скъпоценни камъка, включително сапфири, рубини, аметисти и топази. За последен път тя бе поставена преди 70 години върху главата на Елизабет Втора, майката на Чарлз Трети.
По време на коронацията Крал Чарлз III бе облечен в церемониално облекло от коприна, злато и скъпоценни камъни, тежащо над 10 килограма. Чарлз носи тъмночервената кадифена мантия на дядо си крал Джордж VI. Тя е на близо 90 години.
Самият коронационен стол бе поставен в средата на старателно възстановената средновековна настилка. Той е изработен от италиански майстори от XIII в., като се смята, че много от парчетата мозайка са спасени от средновековни търсачи, които са взели материал от стари древноримски руини. Така че крал Чарлз бе коронясан върху фрагменти от още по-стара цивилизация.
След това последва коронацията и на Камила, но с по-кратка церемония. През 2022 г. Елизабет Втора даде ясно да се разбере, че Камила трябва да стане кралица-консорт при възкачването на Чарлз. Но през последните седмици беше потвърдено, че тя ще бъде титулувана като кралица Камила. Тя носеше дълга до земята рокля от бял и златист брокат и коронационна огърлица, изработена първоначално за кралица Виктория през 1858 г. Кралица Елизабет II я носеше за коронацията си през 1953 г. Роклята е избродирана с изображения на пчели и бръмбари, „които отразяват темите за природата и околната среда и любовта на Техни Величества към естествения свят“, както обясни по-рано говорител на Бъкингамския дворец.
По време на церемонията суверенът бе „миропомазан, благословен и посветен“ от архиепископа на Кентърбъри. Религиозният етап е важна част от коронацията. Камила също бе помазана със свето миро, точно както кралицата майка беше по време на коронацията на Джордж VI през 1937 г. Помазването на кралица Елизабет II бе един от малкото елементи от нейната коронация, който не бе излъчен по телевизията.
Преди това кралят и кралицата пристигнаха в Уестминстърското абатство, като влязоха през Голямата западна врата на древната църква. Пред тях дефилира дълга процесия от униформени официални лица и духовници и прозвучаха фанфари.
На коронясването присъстваха чуждестранни сановници, избрани длъжностни лица, чуждестранни кралски особи и членове на британското кралско семейство в Уестминстърското абатство. България бе представена от служебния премиер Гълъб Донев, който проведе кратка среща с краля. Бившият премиер Симеон Сакскобургготски и съпругата му Маргарита са част от европейските монархически семейства, които идват в Лондон, за да споделят с новия британски крал това важно събитие в живота му. Те ще седят редом с нидерландския крал Вилем-Александър и кралица Максима, белгийския крал Филип и кралица Матилда, принца на Монако Албер и съпругата му принцеса Шарлийн, испанския крал Фелипе и кралица Летисия, шведския крал Карл XVI Густав и дъщеря му принцеса Виктория. Над 100 държавни глави от цял свят са приели поканата на Бъкингамския дворец да участват в тържествата. Франция, Германия и Италия ще бъдат представени от президентите си, а Австралия, Нова Зеландия и Канада – от премиерите си.
Източници, близки до краля, казаха, че той иска цялостната церемония тя да отразява мултикултурна, модерна Великобритания.
БГНЕС припомня, че като престолонаследник принц Чарлз е бил два пъти на официално посещение в България. За първи път той идва през ноември 1998 г. в рамките на обиколката в 4 балкански страни. В резиденция „Бояна“ принц Чарлз получава от тогавашния президент Петър Стоянов копие от обредна неолитна маска. Съпругата на президента Антонина Стоянова му подарява семена от български билки – босилек, мащерка, омайниче и жълт кантарион. Билките са за специална алея на България в имението в Хайгроув. Чарлз подарява на болницата „Царица Йоана“ 10 линейки за спешна помощ от името на организацията „Хуманитарна помощ“. В Пловдив принцът посещава фондация „Рома“ в квартал „Столипиново“.
При втората си визита през март 2003 г. Чарлз отива и във Варна, където посещава дома за безпризорни деца „Гаврош“ и спонсориран от английската фондация „Карин дом“ в Морската градина. В резиденция „Евксиноград“ се среща със студенти от Варна. /БГНЕС
Около 13 часа Чарлз Трети и Камила напуснаха Уестминстърското абатство и се отправиха към Бъкингамския дворец. Кралят носеше мантията на дядо си и короната. Двамата се върнаха в теглената от коне златна каляска, движеща се с пешеходно темпо, като част от по-голяма церемониална „Коронационна процесия“. Те са ескортирани от 4000 войници в церемониални костюми. Престолонаследникът принц Уилям, съпругата му Кейт и децата им принцовете Джордж и Луис и принцеса Шарлот следват в друга каляска. Отчужденият син на краля принц Хари и брат му принц Андрю не участват в шествието. В Бъкингамския дворец бяха посрещнати с кралски поздрав от военните в градините на двореца.
По-късно Чарлз, Камила и членовете на кралското семейство се появяват на балкона на двореца, за да приветстват събралото се множество. След това фотографът Хюго Бърнанд прави портрети на двойката и семейни групови снимки, преди кралят и кралицата да обядват с кралското семейство.
Източник: БГНЕС
