Филмът „Академик на духа“ на режисьора Петко Горанов е посветен на Стефан Воденичаров – български учен и общественик, бивш председател на Българската академия на науките (БАН). Академикът беше член на СОСЗР и активен деятел на запасното войнство. Той има сериозен принос за създаване и разработване на нови броневи защити и на високоинтелигентни управляеми инженерни боеприпаси за нуждите на отбраната на страната.За него във филма разказват плеяда изтъкнати български учени и общественици. Всеки вижда академика от своя ъгъл, но всички до един потвърждават, че той е голям българин.
***
Акад. Стефан Воденичаров е признат български учен с международна известност в областта на материалознанието, изтъкнат държавник и общественик.
Акад. Воденичаров е роден на 01.09.1944 г. в София. През 1968 г. завършва специалността „Технология на металите” в Технически университет – София, През 1969 г. постъпва на работа в Секция „Изпитване на метали, машини и съоръжения“ на Института по металознание при БАН. През 1970 г. е избран за научен сътрудник, а през 1974 г. за кандидат на техническите науки (доктор). През 1983 г. е избран за старши научен сътрудник II степен (доцент), през 1991 г. става доктор на техническите науки, през 1998 г. старши научен сътрудник I ст. (професор). Член-кореспондент на БАН е от 2004 г. и академик на БАН от 2012 г.
Научните интереси и постижения на акад. Воденичаров са в областите: механика, разрушаване и механични характеристики на материалите, управление на остатъчния ресурс на специализирани уникални промишлени съоръжения и инсталации, създаване и разработване на нови броневи защити и на високоинтелигентни управляеми инженерни боеприпаси за нуждите на отбраната на страната.
Акад. Воденичаров е автор на 2 монографии, на 71 патента в областта на изпитване на материалите и отбранителните технологии, повечето от които внедрени в практиката, както и на над 260 научни статии и доклади в областта на механичните свойства на материалите, оценка на остатъчния ресурс на корпусите на ядрени реактори, нови отбранителни продукти и системи и др.
Акад. Воденичаров е ръководител на няколко десетки научни разработки, насочени към нуждите на атомната енергетика и в областта на отбраната. Ръководи над 120 договора с Европейския съюз, НАТО и др. Под негово ръководство са разработени и реализирани над 30 нови технологии, внедрени в армията, в АЕЦ „Козлодуй“ и някои стопански организации.
Богата е административната дейност на акад. Воденичаров – ръководител на научна секция, дългогодишен заместник-директор на Института по металознание, директор на Института по металознание, съоръжения и технологии с Център по хидро- и аеродинамика към БАН (2007 – 2012 г.), председател на Общото събрание на БАН (2008 – 2012 г.), министър на образованието и науката (2013 г.), председател на БАН (2012 – 2016 г.). председател на Сдружение „Инициатива Единение“ (от 2018 г.)
Дълъг е списъкът на отличията и наградите, които акад. Воденичаров е получавал през годините като признание на неговата научна, административна, експертна и обществена дейност: Почетен знак „Марин Дринов“ за значителни заслуги към БАН, Свидетелство за вписване в „Златната книга на изобретателите“ на Патентното ведомство в РБ, Орден „Стара планина“, Почетен знак на Министерството на отбраната „Свети Георги“ – I степен с мечове за заслуги към отбраната на България, Голямата награда на Българска стопанска камара за постигнати резултати, позволяващи създаването на серия високотехнологични продукти, обезпечаващи националната сигурност, Почетна значка за заслуги като изобретател на Министерство на икономиката, „Доктор Хонорис Кауза“ на Технически университет – Варна, Кръст на Главен офицер на суверенния орден на Малта и др.
Акад. Воденичаров беше голям патриот и човек с впечатляваща енергия, ентусиазъм, трудолюбие и воля за реализация на неговите идеи. Той беше идеолог и двигател на много инициативи, свързани с укрепване авторитета на БАН, с международното сътрудничество в науката и иновациите, с дългосрочното икономическо развитие на България, с толерантността между религиите и народите, с единението на българите в името на национални цели и родолюбие.
Стефан Воденичаров е бил заместник директор и ръководител на Научна секция „Технологии и системи за защита“ в Института по металознание, съоръжения и технологии „Акад. Ангел Балевски“ в Център по хидро и аеродинамика (ИМСТЦХ) към БАН.
През 2008 е избран за председател на Съвет по икономическа политика към Българската стопанска камара.
През 2012 оглавява БАН, а през 2013 е предложен за Министър на образованието, младежта и науката.
С името му е свързан и инициативата за референдум за изграждане на АЕЦ през 2013.
Академик Стефан Воденичаров е удостоен с Орден „Стара планина“, както и с други звания и награди за постижения в българската наука и политика.
Почина на 8 юни 2020 г.
