Навършат се 72 години от създаването и 21 години от закриването на авиобаза „Чешнегирово“. По традиция през юни запасни и кадрови военнослужещи, както и цивилни служители, свързани с 25-а авиационна база, се събират, за да отбележат важни годишнини на формированието. На 17 юни се навършват 72 години от неговото създаване, а на 14 юни 2002 г. то е закрито. Тези годишнини са и повод да се върнем към славната история на чешнегировци.
Каква е тя накратко? На 17 юни 1951 г. със заповед на министъра на отбраната е създаден 25-и изтребителен авиационен полк, дислоциран на летище Граф Игнатиево. В състава му са три ескадрили. При сформирането полкът наброява 216 души, от които 32-ма са летци. На въоръжение са самолети По-2.
През октомври 1951 г. полкът е пребазиран на летище „Добрич”. На 28 декември 1951 г. постъпват първите реактивни самолети Як-23, Як-17 и Як-11. На 22 август 1955 г. авиополкът се връща на летище Граф Игнатиево. На 19 юли 1956 г. са първите самостоятелни полети на МиГ-15. През есента на 1961 г. формированието е отново предислоцирано на летище Чешнегирово и променя профила си от изтребителен в 25-и изтребително-бомбардировъчен авиационен полк (25-и ибап). Превъоръжаването е със самолети МиГ-15 и МиГ-17. На 19 декември 1976 г. е въведен в експлоатация самолет МиГ-23 БН.
Със заповед на министъра на отбраната през 1993 г. полкът и осигуряващите го формирования са реорганизирани в 25-а изтребително-бомбардировъчна авиационна база (25-а ибаб) и участва във всички големи учения. Закрита е на 14 юни 2002 г.
Общо 18 хил. души са служили през годините в „Чешнегирово” в името на защитата на България. С какво са запомнили формированието някои от тях? Ето само малки откъси от преживяванията – казани пред автора или написани в книгата „Ние сме 25 ибп“:
О. з. генерал-майор Иван Парапунов, служил в 25-и ибап:
„…Ние в „Чешнегирово” давахме дневно дежурство, а в „Граф Игнатиево” – нощно дежурство. Но почти във всички летища се носеха дежурства и трябваше да се намесваме, когато имаше нарушения на въздушните ни граници. Може да се каже, че този случай през 1971 г. беше показателен за подготовката ни.
Прозвуча звънецът за тревога. Трябваше по най-бързия начин с моя съвипускник лейтенант Николай Стоянов да сме в самолетите. Нормативът за излитане от подаването на сигнала беше 2 мин. Влизам в самолета, слагам слушалките и чувам команда: „Запуск и излитане незабавно!” И излетяхме. Ние бяхме готови на всичко. Всъщност не знаех накъде ще ни насочат, дали не е към турската или гръцката граница.
Излетяхме. И какво се оказа? Насочиха ни южно от София. На 7000 м височина самолет нарушител, влязъл от Югославия извън трасето, връща се обратно в Югославия и пак в България.
По това време се изграждаше противовъздушната отбрана на София и вероятно имаше интерес към нея. Самолетът, малък пътнически, се оказа „Комета 4”, така беше изписано на борда му. И от земята ни подават команда да го принудим да кацне на летище София. Застанах до крилото му с моя МиГ-17 и му нареждам да кацне с приетите знаци. В началото той не изпълняваше командите, отидох по-плътно до крилото и му показах, че ще го ударя нежно с крилото, защото видях, че вътре има пътници. На мига си спомних случая, когато в района на Петрич беше свален пътнически самолет, по който беше открит огън. Принудихме го да кацне на летище София, виждам, че го обградиха цистерни, останахме още няколко минути над летище София.“
О.з. полковник Руси Михайлов, командир на 25-и ибап през 1975–1979 г.: „…Усвояването на МиГ-23БН премина успешно. Паралелно с това полкът провеждаше усилена летателна подготовка за обучение на младия летателен състав, като ежегодно нальотът бе 2500–3000 летателни часа. Ежеседмично провеждахме по 4–6 летателни смени денем и нощем. Това създаваше голямо натоварване на летателния и техническия състав, на батальона за материално-техническото осигуряване и на батальона за свързочното осигуряване. И сега с умиление и благодарност си спомням за техния неуморен труд и високо чувство за дълг. Техническият състав първи идваше и последен си тръгваше от самолетните стоянки. Заедно с това техническият състав изпълняваше и много други задачи за отстраняване на проблемите по укритията. Динамиката беше голяма, задачите разнообразни и най-важното трябваше да се изпълнят в заповяданите срокове…“.
О.з. генерал-майор Калчо Танев, командир на 25-и ибап през 1987–1989 г.:
„…И се започна – предварителна, полети, предварителна, полети, наземна подготовка, т.е. теоретическа подготовка, технически ден на две седмици и така до зимната или лятна отпуска, до лагер-школата и годишната медицинска комисия. Превозни, самостоятелни и контролни полети, слетяване на двойките и звената (шест самолета), стрелби и бомбопускане по земни цели денем в прости условия и под облаци, полети на средни, големи, малки и пределно малки височини до 100 м над терена…“
О.з. бригаден генерал Спас Спасов, командир на 25-и ибап и след това на 25-а ибаб от 1992 до 1998 г.:
„Имам чувството, че повече ме впечатляваше службата, когато не бях командир. Като командир отговорностите са високи, нарастват амбициите. Бях наследил една добре подготвена организационна структура, най-доброто авиационно поделение, дълги години на първо място в рамките на ВВС. Участвахме във всички учения, и то с най-голям нальот, с най-много задачи, с непрекъснато пребазиране от едно летище на друго. Динамиката беше много висока. Имахме през някои години само първи и втори клас летци, и то преобладаващо първи клас. Можеха да летят във всякакви условия. Ние държим и един рекорд – от общо 36 бойни самолета, в едно учение имахме 35 самолета едновременно във въздуха. Моят общ нальот е 2280 часа.“
О.з. полковник Светлозар Асенов, служил като инженер на 25-и ибап: „В „Чешнегирово” заварих високоподготвен инженерно-технически състав. Обичта към техниката беше предадена от по-възрастните на нас, по-младите. Те се грижеха и говореха с любов към техниката и ние възприехме същото отношение. Винаги съм споделял, че най-тежките длъжности при инженерно- техническия състав това са техник на самолет и инженер на ескадрила. А подборът за летателния състав за МиГ-23 беше като за космонавти. Скъп ми е часовникът, който ми подари министърът на отбраната, след като в парад през 1984 г. участваха 24 самолета от „Чешнегирово“.“
О.з. полковник Златко Русимов, командир на 25-а ибаб от 15 септември 2001 г. до закриването й на 14 юни 2002 г.: „Още от 15 септември започнахме да сдаваме самолети на агенцията за съхранение на военното имущество, както и автотракторна техника, имущество за обслужване на самолети… Освен това сдавахме и въоръжението на военни складове. Бракувахме и имущество, което не подлежи на сдаване. Дойде министерска заповед и отделихме 10 бойни самолета за фирма. А тези, които останаха, ги дадохме на друга фирма, която беше спечелила конкурса за рязане и разглобяване на самолетите за скрап, с тази дейност ние не сме се занимавали.“
