По повод 110-годишнината от гибелта на българския военачалник и герой от Балканските войни полковник Константин Каварналиев в Шумен ще се състои кръгла маса на тема „Военният талант и героизъм на полк. Константин Каварналиев – източник на национална гордост и патриотизъм“, съобщиха от пресцентъра на общината.
Кръглата маса ще се проведе на 23 юни, петък, от 9.00 часа във Военния клуб в Шумен. Форумът се организира от Община Шумен, Командването на шуменския военен гарнизон и областните съвети на Съюза на ветераните от войните на България и Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва. В него с доклади ще участват подполковник Георги Георгиев, началник на Военното окръжие в Шумен, доц. д-р Стефан Минков, преподавател в ШУ „Еп. Константин Преславски“, подполковник от запаса военен пилот Николай Калев, председател на Областната организация Съюза на ветераните от войните на България, както и и представител на факултета „А, ПВО и КИС“ към НВУ „Васил Левски“.
След края на кръглата маса, от 11.30 часа, пред паметника на полк. Константин Каварналиев, който се намира в близост до хотел „Шумен“, ще се състои военен ритуал с поднасяне на венци и цветя. Слово ще произнесе Николай Калев. Представителни роти от Шуменския гарнизон и Градският духов оркестър „Михаил Биков“ също ще се включат в церемонията.
„Аз на грък гръб не давам” – с тези думи ще остане в историята Константин Каварналиев, един от най-смелите командири в българската армия. Роден е през 1866 г. в Шумен. Произхожда от търговско семейство. Завършва седми випуск на Военното училище през 1885 г. В Сръбско-българската война е юнкер и командир на 13 рота от 56-ти пехотен Дунавски полк. Участва в боевете при Банкя, Сливница, Цариброд и Пирот. Проявява се в боя при Алдомировци. Произведен е в чин подпоручик. По-късно завършва военната академия в Белгия.
Бил е началник-щаб на Втора бригада от 6-та пехотна дивизия. В Балканската война 1912-1913 г. е началник-щаб на 4-та Преславска дивизия, а след това на 5-та пехотна Дунавска дивизия.
В Междусъюзническата война командва 3-та бригада от 3-та пехотна дивизия. Шест дивизии, лично командвани от гръцкия крал Константинос I атакуват Кукуш, отбраняван от два български полка. Сражават се три дни, целта е населението да може да се изтегли без жертви към вътрешността на България. Българите се изтеглят на север, гръцката армия срива Кукуш до основи и се устремява към Дойран. Полк. Каварналиев командва защитата на Дойран като разполага само с 32-и и 42-и полк, които при това са непълни. Двата полка разполагат едва с 3000 бойци. А гърците атакуват с 42 000! Когато на 18 юни войниците на полк. Каварналиев влизат в жестока битка, всеки се оказал срещу четиринадесет души. На 23 юни полк. Каварналиев напуска командния бункер и с пушка в ръка контраатакува с войниците си в първия боен ред. Врагът е отблъснат, българските войни удържат позицията и гърците се отказват да настъпват към България. По време на сражението, полк. Каварналиев е ранен в крака. Смятайки, че раната е лека, той продължава да се сражава. Но куршумът се оказва, че е засегнал важна артерия и полк. Каварналиев умира няколко часа по-късно от кръвозагуба. Произведен е посмъртно в чин генерал-майор.
