Откакто президентът Владимир Путин даде заповед на руските войски да нахлуят в Украйна, международната реакция разбираемо се съсредоточи върху това как целесъобразно да се сложи край на войната. Това означаваше изпращане на конвенционална военна техника – танкове, ракетни системи, артилерия – и обучение на украински войници. Това не е лошо постижение за организация, за която президентът на Франция Еманюел Макрон предупреди през 2019 г., че е изправена пред „мозъчна смърт“. Това пише в анализ за CNN Люк МакГий. Агресията на Русия не се ограничава само до бойното поле. Още преди инвазията служители на НАТО отбелязаха ръст на неконвенционалните военни действия, насочени към Украйна и други западни цели. От началото на войната дезинформацията, енергийните ограничения и кибератаките срещу инфраструктурата бяха използвани от Кремъл като оръжие, за да оправдае и развие своята война.
„Оръжието, по най-широката си дефиниция, е нещо, което можете да използвате, за да принудите някого да направи това, което искате от него. Можете да поставите пистолет до главата му, да го изнудвате, да разпространявате дезинформация, за да настроите другите срещу него, или да изключите енергията в къщата му“, заяви пред CNN Дейвид ван Веел, помощник-генерален секретар на НАТО по въпросите на новите предизвикателства пред сигурността. Тези оръжия не са насочени само към целта, в случая Украйна. „Русия твърди, че НАТО е обещала никога да не се разширява на изток след разпадането на Съветския съюз. И въпреки че от години развенчаваме това, виждате, че то продължава да се връща. И определено има процент от нашето население, което се хваща на този вид дезинформация“, каза ван Веел.
Подобни атаки могат да имат съвсем реално въздействие, обясни ван Веел, като се позова на кибератака, която миналата година извади от строя германски вятърни паркове. Общоприето е, че енергийната сигурност е ключова характеристика на войната в Украйна, като Русия използва енергията като оръжие срещу западните съюзници. Голяма част от вниманието на Запада от началото на войната беше насочено към разходите за отбрана. За никого не е тайна, че огромното мнозинство от съюзниците на НАТО от години далеч не постигат целта си от 2% – нещо, което отдавна разгневява служителите в централата на НАТО в Брюксел. Общоприетото обяснение за причините за това е, че в постсъветската епоха западните държави се успокоиха, смятайки, че са спечелили Студената война.
„Страните, които са далеч от самата инвазия, смятаха, че разстоянието ще доведе до сигурност, и можеха да продължат да пренебрегват нарастващата спешност на инвестициите в твърда сигурност“, казва Киър Джайлс, старши сътрудник в базирания в Лондон мозъчен тръст „Чатъм хаус“. „Разходите за отбрана в размер на 2% от БВП трябваше да бъдат базови – минималното надеждно ниво на бюджетите за отбрана. С течение на времето циничните държави, които не се чувстваха застрашени, посочиха разходите от 2%, за да твърдят, че правят достатъчно за отбраната. Но в действителност нямаше никакви разпоредби за какво се изразходват тези 2% – дори и да бяха достигнали този праг – така че те никога не са били показател за това колко подготвени или полезни могат да бъдат“, добави Джайлс, цитиран от БГНЕС.
Тази инерция също така възпрепятства способността на Запада да се справи с кибернетичните и неконвенционалните заплахи от страна на противниците, включително Русия и Китай. За работещите в тези области не е изненада, че Русия се е намесила толкова успешно в изборите на други държави или че Китай е разпространил толкова успешно дезинформация в западните страни по време на пандемията.
Питър Кадик-Адамс, бивш официален историк на НАТО, обяснява, че за нациите, които в момента не са във война, е изключително трудно да се държат така, сякаш са. Този военен манталитет е от ключово значение при справянето със заплахи, които нямат твърди основания, но са също толкова агресивни и съществуват на места, които са по-трудно забележими. „НАТО може да се развива толкова бързо, колкото членовете са готови да инвестират. Ако си демокрация в мирно време, е много трудно да преминеш на тази основа и да контраатакуваш неконвенционалните атаки на противника си. Ако не сте във война, ще има ограничение на това, което вие и вашата общественост сте готови да похарчите за неща, които не могат да видят“, каза той пред CNN.
Макар че всички погледи ще бъдат насочени към това дали Швеция ще стане 32-рата страна, която ще се присъедини към НАТО на срещата на върха следващия месец, Алиансът за колективна отбрана също ще използва срещата си, за да покаже, че е подготвен за бъдещето си. Той ще обяви Фонда за иновации на НАТО – проект, който ще обедини 23 от членовете на НАТО с частния бизнес в технологичния сектор. Той ще направи участващите държави ограничени партньори, което означава, че те няма да търсят мажоритарни дялове в компаниите и ще позволи на компаниите да продължат да работят с други инвеститори, включително от страни извън НАТО. Защо организация като НАТО подхожда толкова свободно към разработването на технологии, които скоро ще станат толкова важни за националната и международната сигурност? „Иновациите идваха от отбранителния сектор. Мислим за GPS и интернет. Но сега този свят се е променил напълно. Иновациите идват от стартиращи предприятия и академични екосистеми, а не от големи компании или правителства“, заяви ван Веел.
Фондът за иновации е вторият голям план на НАТО за справяне с неконвенционални и нововъзникващи заплахи, който стартира тази година. Ускорителят за иновации в отбраната за Северния Атлантик (DIANA) стартира първата си пилотна програма за предизвикателства на 19 юни. Ще успее ли този стремеж за по-добра подготовка на Запада през следващото десетилетие? В края на краищата Китай става все по-враждебен и няма сигурност как ще завърши войната на Русия в Украйна, нито дали тя ще се разпространи извън границите на Украйна. А ако войната все пак приключи, има ли риск съюзниците да се върнат към самодоволството от миналото?
Джайлс твърди, че НАТО се сблъсква с последиците от десетилетията, в които неговите членове „са си позволили лукса да се преструват, че проблемът с отбраната и сигурността е изчезнал“. Нахлуването на Русия „би трябвало да докаже извън всякакво съмнение, че Европа е застрашена и трябва да инвестира в своята защита, както по отношение на конвенционалната, така и на неконвенционалната сигурност“, казва той. И макар че политиците обещават подновяване на разходите и внимание точно сега, той се опасява, че да се убеди обществеността, че това е от съществено значение, дори и след „кризата Украйна“, ще е нужен „скок на въображението, който изглежда е извън възможностите на повечето западни политици“. Economist: Европа няма да е същата след края на войната в Украйна Кадик-Адамс казва, че Украйна предоставя възможност на НАТО да докаже, че алиансът може да действа ефективно, без сам да участва във война, като по този начин неговите членове ще се чувстват по-спокойни при изразходването на средства в бъдеще.
„Украйна се превърна в трамплин основно за експериментите на НАТО в тези неконвенционални неща. Без да се конфронтира пряко с Русия, НАТО даде възможност на Украйна да опита някои от нещата, които НАТО би искала да направи, но политически не може да направи. Това дава отговор на много въпроси за подстрекателството към война или за германското безпокойство, но във военно отношение по отношение на способностите“, каза той.
Лесно е да се забрави колко точно наскоро Макрон направи своите коментари за „мозъчната смърт“ на НАТО. Начинът, по който алиансът бе застигнат от ескалацията на Путин, може да придаде известна достоверност на това мнение. Но единството на алианса беше един от най-малко очакваните и най-желаните аспекти на отговора на Запада на войната в Украйна. А относителната стабилност на политиката в рамките на алианса създаде възможности за НАТО да опита нови неща и да получи пари за това. Официалните лица обаче също така са наясно, че този колегиален подход може да не продължи вечно. И не неизвестният фактор за това колко дълго ще продължи войната и дали страните ще загубят интерес е това, което най-много тревожи някои служители. Това е перспективата за провеждане на избори в целия алианс, в които въпросът за Украйна може да се превърне в проблем – включително на фона на „незначителния“ въпрос за изхода от надпреварата за Белия дом през 2024 г.
Източник: Actualno.com
