125 години от приемането му в строя на Черноморския флот
„Надежда“ във френското (тогава) африканско пристанище Алжир, 10 ноември 1898 г.
Корабът е клас „Торпедоносно авизо“. Построен е във Франция – в Бордо, от фирмата „Сосиете аноним де Шантие & Ателие дьо ла Жиронд”. Проектът е преработен вариант на френския контраторпильор Casabianca. Името „Надежда“ корабът получава с Княжески указ № 31 от 21 септември 1897 г. За негов празник е определен 17 септември – Денят на светата мъченица София и дъщерите й Вяра, Надежда и Любов.
Спуснат е на вода на 21 септември 1898 г. и е осветен от православен свещеник. Първи командир на учебния крайцер е тогавашният началник на Флота французинът капитан ІІ ранг Пол Пишон. „Надежда“ става първият ни военен кораб, който плава в Атлантическия океан и в Средиземно море. С него са направени и първите визити на български военен кораб в португалската столица Лисабон (първа българска военноморска визита) и във френското (тогава) африканско пристанище Алжир. По-късно е направено и посещение в гръцкото пристанище Патрас. След преминаването на Коринтския канал „Надежда“ навлиза в Дарданелите, където изчаква разрешението на турските власти за преминаването през Проливната зона. Българската дипломация се справя успешно с преодоляването на пречките, които Високата порта създава за преминаването на все още невъоръженото авизо през Босфора.
Учебният крайцер пристига рано сутринта на 18 ноември 1898 г. пред Варна и застава на котва пред Евксиноград. Следва посещение от княза и свитата му. С официалните лица на борда „Надежда“ пристига в Бургас, където е извършено освещаването му. След това корабът тържествено е посрещнат и във Варна. И на двете събития присъства княз Фердинанд.
Тактико-техническите данни на кораба са: водоизместване – 717,0 т; максимална дължина – 65,0 м; максимална широчина – 8,28 м; височина на борда – 5,30 м; газене – 2,2 м; главни двигатели – две парни машини по 2600 к. с. Крайцерът носи запас от 102 т въглища, което позволява автономно плаване до 1700 морски мили при скорост 10 възла. Максималната му скорост е 17 възла.
„Надежда” е въоръжен с две 100-мм, две 65-мм и две 47-мм оръдия, изработени в оръжейните заводи „Крьозо”. Има два торпедни апарата и носи на борда си пет 381-мм торпеда „Уайтхед“ (две в торпедните тръби и три в контейнери), доставени от Фиуме (тогава в Австро-Унгария). Корабът разполага с един парен катер, един баркас – дванадесеторка, и три по-малки гребни лодки.
„Надежда” е корабът, на който основно преминава обучението на екипажите за българския Черноморски флот в началото на ХХ в. Чрез неговите плавания се извършват много от важните визити в съседни черноморски страни, на борда му са посрещани българските държавници и техни високопоставени гости.
В навечерието на Балканската война (1912–1913 г.) на „Надежда” е монтирана първата в България радиостанция. Възможностите на радиостанцията марка „Телефункен” са успешно използвани през войната за радиосмущения на комуникациите на противника между Одрин и Цариград. По време на Първата световна война „Надежда” е във Варненския залив и участва в отбраната на града.
През септември 1918 г., разоръжен, корабът отплава за Севастопол за ремонт. С Телеграма № 1559 от Щаба на армията от 16 ноември 1918 г. капитан-лейтенант Борис Стателов се отзовава от участие в съюзническата комисия в Севастопол и остава само командир на „Надежда“. Той е и последният командир на кораба. В сложната ситуация, породена от края на военните действия, и почти пълната изолация на екипажа от България, се достига до спречкване между двама възпитаници на Морското училище, завършило със смъртта на единия от тях. Екипажът е върнат в България, убиецът и съучастниците му са дадени на съд, а „Надежда“ остава в Севастопол.
По-късно случаят е използван от комунистическата пропаганда и афиширан като революционен бунт в подкрепа на Октомврийската революция, а „Надежда“ е обявен за „сестра“ на крайцера „Аврора“. След 1989 г. тази фалшификация на историята бе опровергана. А неуспешният за България край на войната и настъпилите кардинални промени в Русия не позволяват да се постигне договаряне за връщането на учебния крайцер в България. След като се възстановяват дипломатическите отношения между България и СССР, българското правителство по настояване на командването на Флота през 1935 г. отново прави постъпки за връщането на кораба, за да бъде направен от него музей. Състоянието на „Надежда“ по това време обаче е толкова плачевно, че не оставало нищо друго, освен да бъде бракуван.
Учебният крайцер е използван за подготовката на кадри от Морското училище пълноценно и целенасочено. „Надежда“ е кораб, на който възпитаниците на училището практикуват 20 години. Част от учениците участват в продължителни задгранични плавания в Черно море.
В отчета на началника на училището инженер-механик лейтенант Тодор Соларов за учебната 1900/1901 г. се посочва, че най-интензивно „Надежда“ се използва от учениците ІІІ курс. А в отчета му за учебната 1903/1904 г. се казва: „През годината учениците бяха водени от началника на училището и от съответните преподаватели на учебния кръстосвач „Надежда“… за да се занимават и изучават парните им котли и машини… Учениците машинисти от ІІІ курс след изпита по практически занятия бяха преименувани в ученици машинисти ІІІ разряд (ефрейтори) и в началото на октомври вече като ученици машинисти ІV година се назначиха за носене на службата на учебния кръстосвач „Надежда“…
За времето, през което е под български военноморски флаг, „Надежда“ е едновременно най-големият ни боен и най-големият ни учебен кораб. Той е и българският кораб, с който са извършени най-много военноморски визити през първата половина на ХХ в. За 20 години служба той става истински първопроходец на Черноморския ни флот в дълбоките води на военноморското дело.
През 2006 г. по повод на 125-ата годишнина от създаването на Морското училище е отпечатана пощенска марка, върху която са съчетани силуета на сегашния централен корпус на Флотската Алма матер със силуета на учебния крайцер „Надежда“, а до него – княжеският щандарт на кораба, спасен от последния му командир – капитан-лейтенант Борис Стателов, и понастоящем съхраняван във Военноморския музей. Издаването на пощенска марка с това изображение е важен акт на реабилитация на учебния крайцер „Надежда“ и поставянето му на мястото в нашата морска история, което той напълно заслужава.
