Ден на отворените врати в Горна Малина
Фото авторът
Десет новоназначени военнослужещи се заклеха във вярност към народ и Родина в присъствието на командири от Съвместното командване на силите (СКС), близки, роднини и ученици на строевия плац в района на Мобилната комуникационно- информационна система (КИС) в Горна Малина. Денят на отворени врати в поделението се превърна в кръстопътна среща на различни поколения хора, предизвика силни емоции, особено сред децата и тийнейджърите. Военната клетва е традиция у нас от времето на Руско-турската война. С тържествен марш, с клетва под знамето традицията беше спазена – новоприетите военнослужещи произнесоха свещените думи: Заклех се!
Заместник-командирът на СКСбригаден генерал Христо Ганецовскинапомни, че в немалко случаи новосформираните полкове са полагали клетва непосредствено, преди да отидат в битка.
„Клетвата остава, защото се полага веднъж в живота…
Оборудването в армията е скъпо, но може да бъде модернизирано и набавено. Процедурите – да бъдат осъвременени, но хора, които да работят ефективно, е трудно да бъдат привлечени, обучени и задържани. Високо оценяваме вашия избор. В мобилната КИС ще имате възможност да се докоснете до високотехнологична модерна апаратура… От вас се очаква много.
Благодаря на вашите родители и роднини. Създали са съвестни, отговорни граждани и са ви подкрепили да тръгнете по този път. И тези деца, дошли да видят нашата техника, този ритуал, очаквам част от тях да свържат живота си също с Българската армия. Има ли бъдеще, има ли приемственост, армията няма да загине.“
В словото си председателят на Общинския съвет на община Горна Малина Николай Стоилов подчерта: България обича своята армия, вярва в нея и я приема като гарант за мир, сигурност и надежда. Очакваме бъдеще без войни и военни конфликти. „Днес само на 400 км от нас бушува война. Възникват нови зони на военно напрежение. Войнишката клетва е олицетворение на гордите дух и волята за мир, за свобода на всеки да има равни права и възможности… България ще я има, докато са силни нашата вяра и любов към род и родина, скрепени с войнишката клетва. България ще пребъде мирна, силна и горда държава благодарение на своята армия.“
На трибуната присъстваха още началникът на щаба на Централното военно окръжие в София полковник Алексей Царков, командири на военни формирования, Нако Наков, директор на СЕУ „Христо Ботев“ – Горна Малина, отец Георги.
След ритуала на клетвата последва слово отговор от новоприетия редник Ангелов.
„Днес е паметен ден за нас. Не е лесно да бъде защитник на българска земя с лъвска история. Изискват се смелост, родолюбие, отдаденост и желязна воля… Клетвените слова ще бъдат железен закон в нашия войскови живот. Скъпи родители и близки, бъдете горди с нас, ние ще служим вярно и отговорно на нашата Родина. Всеки от нас носи любовта към нашите Родина, история, а в момента тази любов е още по-силна, защото осъзнаваме, че сме част от редиците на Българската армия, пред която се заклехме.“
Сред новоприетите военнослужещи намирам редник Виктор Величковот с. Литаково.
„Тази професия избрах отдавна, но нямах възможност да я практикувам. Сега ми се откри. Завършвам техническото си образование. Смятам да започна обучение във Военния университет на Велико Търново и да се развивам кариерно. Това са мотивите ми да работя в армията.
Недалече от нас бушува война,
който го е страх, да си седи чиновник вкъщи.
Аз съм националист и съм убеден, че си струва да рискуваш . Нямам военни в семейството. Решението взех сам, но семейството ме подкрепи. Доскоро бях ръководител транспорт в „Благоустройство и комунално стопанство“ в Ботевград. Това обхващаше от изхвърлянето на боклук до озеленяване, почистване, ремонт и поддръжка – всичко, което е комунална услуга. Изградил съм си навици за дисциплина, взаимодействах с кмет, заместник-кметове, общински съветници. Там думата лигавщина не съществуваше.
Моето хоби са моторите, харесвам всичко, свързано с ходене на места, на които нямаш работа. Сред тях са Седемте рилски езера, Кончето в Пирин и други диви местности.“
А младши сержантИлияна Ивановасподеля други мотиви:
„Започнах през 2016 г., работех в „Сигурност на информацията“, а от година съм инструктор в Учебния център. Подкрепи ме моят съпруг. Той е военнослужещ.
Подготовката на новоприетите редници премина интензивно. Обучавахме ги заедно с командира на модула старши сержант Михаил Мичев, както и с нашия началник на Учебния център капитан Апостолов.
Момчетата са нахъсани за служба
и показват добри резултати. Мотивирани са, дисциплинирани – това е най-важното. Харесвам Българската армия затова, че възпитава дисциплина. Това е най-важното – да бъдеш отговорен. Мечтата за военна професия я нося от много години, но наскоро стана възможно. Не се плаша от нищо. В живота има затруднения, но трябва да ги преодоляваме. Майка съм на две момчета и успявам да съчетавам работата със семейството. Това ме прави щастлива. Със съпруга ми сме на едно и също работно време, но изобретяваме начини да има някой при тях. Обичам разходките във Витоша, както и по останалите красиви места на България.“
Денят е слънчев, изпълнен с глъчка. Суматоха на родители и ученици, пукотевица от оръжията, които инструкторите показват на децата. Тийнейджъри се скупчват около сложните машини, съоръженията приличат на космически със сферичните си антени. Децата надничат по апаратурата и разпитват специалистите.
Някои бяха истински впечатлени от ритуала на клетвата и тържествения марш. На въпроса, дали видяното ще накара някой от съучениците му да избере професията на военен, осмокласникът Кристиян Стоянов от СОУ „Васил Левски“каза:
„Видяхме дисциплинирани и добре тренирани мъже с висока култура. Опасна професия, но ако си достатъчно обучен, не би трябвало да те е страх. Дали бихме я избрали? Да, ако притежаваш доброта и честност.
Трябва смелост да следваш мечтите си.
Не е професия без опасности, но ако си подготвен и опитен, не би трябвало да те е страх. Оръжията са доста тежки, трябва да си в добра форма, за да работиш с тях. Военната професия привлича с работата сред природата, с обучението и дисциплината. Но от моите съученици не са много, които биха я избрали. Трябва да не те е страх въпреки трясъка при стрелбите, да си обичаш държавата с респект към нея.“
А Мария Джамбазова от 4 а клас на начално училище „Христо Ботев“ допълни:
„Те са странни, красиви. Обичам войниците, те са нещо сериозно, с възпитание. Бих избрала военна професия, искам да се бия за Родината, тя да се развива така, както живеем сега… Да има повече възпитани деца, да не стават караници и катастрофи или хора, които продават наркотици. Професията е опасна, но искам да усетя тръпката. След малко ще стреляме. Притеснявам се, държала съм пушка и когато стрелях, ме удари в ръката. Изтръпна…“
За десетгодишната Лъчезара Серафимова от Елин Пелинтози ден е хубав, защото гледат как войниците стрелят.
„След малко и ние ще стреляме. Звукът от гърмежите е страшен и наистина е много плашещо… Не бих избрала такава професия. Страх ме е.“
Приятелката ѝ Далия Минчева добавя:
„Видяхме как стрелят. Има военни коли и бих искала да се повозя. Не искам да стрелям. Не че ме е страх, но подскачам, като чуя да стрелят. Някое от момчетата от моя клас може да избере тази професия. Но момиче… не вярвам.“
Съчетанието с ритуала на клетвата с Деня на отворените врати е чудесна възможност младите хора да опознаят войнската професия. Преживените чувства са емоционален заряд у учениците, който им дава възможност за размисъл и избор на професия, която открива широк хоризонт за сигурност, кариера и образование.
