● Гасенето на пожари стана тест за мотивацията и подготовката на военнослужещите, каза лейтенант Димитър Палов, заместник-командир на логистична рота
Лейтенант Димитър Палов избира военната професия неслучайно – единият от дядовците му бил разузнавач, другият починал още докато внукът му бил малък, та не успял да сподели спомени от Втората световна. Това, което привлякло Димитър към войската, било динамиката, разнообразието. „И отговорността. Никоя друга професия не може да предложи същите приключения, ако така ги погледнеш, които предлага военната професия…“ – споделя не без усмивка той. През 2019 г. постъпва във Военния университет и според него, така се е сбъднала детската му мечта. „Професията те поставя понякога в екстремни условия, но това е част от мотивацията – да преодоляваш предизвикателствата, които се разиграват на полигона. Не само там – ето, при борбата с пожарите изпитваш удоволствие, работата ти, колкото и малка да е, е частица от цялостната сигурност на държавата.
По време на пожарите лейтенант Палов ръководил войнишкия и сержантския състав, но в немалко случаи участва лично с пръскачка и лопата. Трябвало да съдействат на пожарната и на горските служители за овладяването на пожара. Копаели ровове, за да преградят огъня така, че движението му под влияние на вятъра да не премине очертаните граници. А ако има нови възпламенявания, да ги овладеят, докато са още малки. Работели с пръскачки като тези за лозята да гасят огнища в момент, когато огънят се прехвърля от дърво на дърво. Вятърът тласкал пушека в различни посоки и
рискът да попаднеш в облак от дим,
бил реална опасност. Но хората са инструктирани как да действат. Знаят, че не трябва да се влиза вътре в огъня. Задачата им е да се овладее, а когато е невъзможно – се изтеглят. Професионалното отношение изисква да няма излишни рискове.
Във Военния университет специалността му била артилерийско и зенитно ракетно въоръжение – оптика, боеприпаси, стрелково оръжие. Диапазонът бил широк – от картечница „Калашников“, пистолет „Макаров“, снайпер „Драгунов“, картечница НСВТ, РПГ, СПГ до артилерийските части на самоходната гаубица Д-20 и др. Задачата – да познава добре въоръжението, да намира неизправностите и да знае как да ги ремонтира. Заместник-командир на логистичната рота е отскоро. Изпълнява длъжността от 27 юли т. г. и въпреки, че липсва командир, офицерите от по-горно ниво, а и от другите роти, му помагат там, където усеща недостиг на практическите си знания.
Логистиката изисква разнообразни умения. При учения отговорността е да се транспортира личният състав. „Моите сержанти са шофьори, отговаряха за извозването на хората по време на пожарите. Имаше случаи, когато работеха извънредно, за да смогнем в тази динамична обстановка.“ Тръгвали по магистрални пътища, а в планината Славянка се катерели по черни, подготвени от пожарната. ЗиЛ-овете, УАЗ-ките успявали да се справят с планинския терен донякъде, а оттам – пеша. Освен в пожарогасенето, това изпитание се оказало и сериозен
тест за професионализма на техническия персонал,
който поддържа техниката. Обслужват предимно ЗиЛ-ове, камиони и автобуси. Ежедневната организация е в това техниката, която не се експлоатира в даден ден, да бъде обслужена, да се почисти, да се дозареди, да се провери дали е годна да излезе на пътя. А част от личния състав е командирован по определени задачи. По-сложните ремонти осъществява логистичният полк в Пловдив – най-голямата база за ремонт.
Грижата да се подготви и квалифицира личния състав е в центъра на вниманието, според лейтенант Палов. Новопостъпилите в логистичната рота са младши техници – по автомобилна техника, по стрелково дело, за ремонт на оръжия, техника или на длъжност шофьори. Изпращат ги на курсове, за да се подготвят в специалността, която са избрали. При постъпването им се изисква психоизпит, общообразователен тест и завършено средно образование. Тук на място ги обучават, понеже руската техника е стара и другаде няма къде да я научат. В отделението има опитни сержанти и войници, които им помагат. Офицерският състав също влиза в тази роля – стремежът е да се надгражда натрупаното като умения и опит. Най-младият кадрови войник е постъпил едва миналия месец. Води се експерт по стрелково оръжие и оптика и му предстои да навлезе в специалността си – да ремонтира стрелково оръжие: автомат, картечница снайперова винтовка, РПГ и оптика за прицел.
Самата поддръжка на машините също изисква ритмична подготовка. „Стига да имаме резервни части, могат да се занесат на място, където се е повредила, а може и машината да бъде евакуирана до сервиза в поделението. Зависи от характера на повредата“ уточнява лейтенант Димитър Палов.
Самият той
има амбицията да се развива.
Не е участвал в мисии, но се надява скоро да се включи. Там не изпращат неподготвени военнослужещи. Ако си заявил желание, ще бъдеш обучаван за задачата, която ще изпълняваш и чак след като докажеш, че си способен да я решиш, тогава ще те включат в мисия. „Не само аз, всичките ми колеги имат подобна мотивация…“, споделя лейтенант Палов, когато го питам не се ли притеснява да попадне в реална бойна обстановка. Според него войната в Украйна показва, че старите тактики, които сме усвоили, имат нужда от промяна при съвременния бой. „Самите американци се учат и променят нещата. Масово се говори, че технологията с дроновете трябва да бъде усвоена, но кога ще стане, не съм наясно“. Логистиката е важно звено – университетът дава базови знания, предимно теоретични. Но тук, когато започнат действителната работа, новопостъпилите кадри продължават да се учат.
Мотивите са различни – някои подхождат към военната професия като към емоционален екшън. „Дава им се шанс, обаче те виждат в практиката, че това не съответства на тяхната представа и се отказват. Има естествено отсяване. „Недостиг на хора в армията съществува, но съм забелязал, а и чувам от мои колеги, че лека полека местата се запълват…“, изразява надеждата си лейтенантът.
Извън професията хобито му е да ходи из планините, да къмпингува, да се катери по скали и върхове. Тренира фитнес, за да поддържа форма. В поделението има спортна площадка до плаца, а отделно има и зала, оборудвана с уреди за всякакви мускулни групи в подземието на щаба на батальона. Всеки, който има желание, може да тренира. Засега е осъществявал неголеми преходи от връх до връх, но дълги като Ком- Емине все още не е имал възможност. Трябва подготовка и оборудване. В планината се срещат самонадеяни туристи, на които са оказвали помощ за посока или за да им дадат провизии – вода, храна, защото преценката им по време на прехода се оказва неточна.
