Фото автора
Оптималното решение обединява различни гледни точки, казва лейтенант Георги Гечов, командир на взвод в механизирана рота
Къде е мястото на младите попълнения офицери в Българската армия и стопява ли се техният недостиг? Според лейтенант Георги Гечов, в днешно време военната професия не е от най-привлекателните, но ако човек търси нещо различно и обича да живее в ред, а не в хаос, това е идеалното място. Избор е направил, повлиян от фамилната им традиция. Прадядо му – подофицер в Българската армия, е участник в боевете при Драва Соболч и при Страцин. Починал е преди да се роди Георги, но прабаба му, бабите, дядовците и майка му са разказвали чутото за войната.
Завършил е Националния военен университет преди около месец и половина. За работата си казва, че натоването е голямо, но „в университета се изграждат навици и умения и с времето натоварването престава да се усеща“. Провокирам го, че в Сърбия връщат наборната служба, но според него, тази професия не е за всеки. Раздвоен е. „При нас се възпитават навици, дисциплина и воля. Би било хубаво всяко момче да мине през подобна школа, макар и за кратко.“ Войната в Украйна налага много промени в мисленето, в тактическите способи от досега познатия начин за водене на боя. „Това са предизвикателства както за мен, за моите командири и началници, така и за моите подчинени. Неща, които тепърва предстои да се изучават, но развитието при нас е видимо в добра посока…“ Самият той е влязъл в Българската армия с мисълта да защитава родината си. Ако се случи най-лошият вариант, „аз ще бъда от първите на мястото, където съм необходим. Трябва да има и такива хора…“ – добавя с усмивка.
Променя се отчасти пирамидална структура
в армията. „Сравнително нов метод на работа, не толкова централизиран, но пък дава свобода за действие на командирите от всички нива. Развива тяхното творчество. Докладваш за ситуация, но докладваш и своето решение. Искаш разрешение да го изпълниш. И това може да го реши прекия ти командир. Важен е въпросът, каква е крайната цел, а как ще бъде изпълнена тя, е изцяло решение на командирите…“. Лейтенант Гечов е категоричен – в неговия взвод решението не е еднолично, а предпочита да обсъжда като събира командирите на отделения и заедно с тях намират оптималното решение на задачата.
Професионалният му опит започва през юни с бригадното учение на Втора тунжанска бригада на полигон Корен. Бил командир на отделение в една от механизираните роти. Температурите стигали до 39 – 40 градуса. При всичката екипировка – малко под 30 килограма, съвсем не било леко. Но е доволен от себе си – за първи път участвал в нещо голямо, макар и в една от малките брънки на веригата. Сега им предстоят учения на полигон Сливница, а на Корен – догодина. С взвода по разписание водят ежедневни занятия, учението ще бъде изпит как са подготвени. Взводът му е механизиран с верижни МТЛБ-та. Късната есен идва с допълнителни изпитания – не карат по асфалт, а по черни пътища и извън тях. Повреда не е изключена, но квалификацията на механик водачите и техническият персонал е на високо ниво. „По- старите кадри помагат на по-младите, включително дори понякога се случва и на мен да ми предадат опит и да ми помогнат в трудна ситуация – добавя лейтенантът. – От старите войници и сержанти има хора с много знания, умения и опит. В батальона сме сравнително млади офицери. Колегите, които са над мен, също са натрупали ценен опит и ние новопостъпилите го усвояваме в конкретни делови ситуации.“
Привличането на млади кадри от цивилния живот
е възможност да се попълни некомплекта в армията. Денят на отворените врати събира ученици от горните класове. Самият него го канят по училищата да разказва за особеностите на военната професия. Целта е да се породи интерес в младите хора, чието поколение прекарва доста часове пред компютъра. Това не винаги е позитивно. Компютърните игри ги обездвижват и им създават представа за военната професия като за приключенски екшън. Но не това е всекидневието във формированието. Екшън има, когато изпълняваш задачи на учение с тактическо занятие. Или на тактико-строево занятие. Но ежедневието не е само тактика и стрелба. Военнослужещият има много други задачи и дисциплини, в които липсва екшън. Теоретическите занятия в клас трупат знания, които после се превръщат в умения.
Но в компютърните игри има и нещо позитивно – пораждат многовариантно мислене, възможност в сложна ситуация да вземеш бързо решение. Тези, които избират военна професия, трябва да са трезво ориентирани, какво точно искат от нея. Предимство на младото поколение е че почти всички владеят английски език и биха могли да общуват в многонационална среда. Самият лейтенант Гечов го владее на добро ниво и се надява в бъдеще това да улесни участието му в мисия. Уверен е, че в бъдеще техниката ще се модернизира. Обновлението се усеща. Имат нова тактическа екипировка и модернизиран автомат Калашников с релси за слагане на оптически мерник, бързомер, ръкохватки и други екстри.
Едно от решаващите качества на командира е
умението да работи с хора –
да ги организира, да ги мотивира към една цел и да осигури доброто им взаимодействие. „Личният живот малко или много влияе на това, как се чувства човек – споделя лейтенантът – Трябва да познаваме всеки от подчинените си добре, кога кой е в състояние да изпълни дадена задача или не е в състояние. Не всеки човек е открит в общуването си с околните, но малко по-малко нещата се получават. Като опознаеш хората, можеш да ги използваш там, където са силните им страни. Тогава получаваш добри резултати и задачите се изпълняват успешно. Около две години в университета изучавахме психология. Имам и допълнително увлечение, интересно ми е, а и знам, че ми е полезно в работата…“ Чете Фройд, но времето му е оскъдно и не всичко, което го интересува успява да разлисти. Като нов офицер още не всички го познават, а когато контингентът от Косово се върне, вероятно за мнозина ще е изненада. Тепърва трябва да се адаптира възможно най-бързо.
Но че подчинените му имат вече изградена устойчива мотивация, си проличало особено при гасенето на летните пожари. Не било нужно допълнително да ги мотивира. Всички отишли по собствено желание да помогнат. Напрежението било изключително. „Моята работа беше да се свържа с координатора на Пожарна безопасност, който спуска задачите за деня. Аз контролирам да се изпълнят и осигурявам координацията между нашето формирование и пожарната служба.“ Работели с лопати, пръскачки и тупалки, а от машините се включили УАЗ-ки – високопроходимите джипове и АРЗ ЗиЛ-131. Местните хора се радвали да ги посрещнат и им благодарили за помощта, въпреки тежките си преживявания от поразиите на природата. Отнасят се с високо доверие към армията навсякъде, където тя взаимодейства при неотложните им нужди.
Иначе в личния си живот лейтенант Гечов се увлича от риболова – обикалял водоемите главно около родния си град Берковица и в Северозападна България. Обикновено хваща уклейки, сомчета, а от време навреме излизат и шаранчета. С пъстървите не го бива. Обича да да се катери по планините. Наскоро изкачил с приятели Черни връх и маршрута до Седемте рилски езера.
