На мисия мерките за безопасност са закон, който спасява живота ти
Младши сержант Димитър Ружински, сега старши механик-водач на МТЛБ в Трето бригадно командване, е завършил гимназията в Симитли през 2007 г., а попадането му в армията станало по необичайно стечение на обстоятелствата. Отишъл в Благоевград да си смени интернета с този на БТК-то. „Нещо отвътре ме грабна да проверя във Военното окръжие дали има приеми. Търсеха кадрови войници за поделението в Банско. Подадох документи. Септември, октомври бях на изпити във ВМА, а пък основният изпит за поделението беше на 19 ноември. Четири дена по-късно 2007-а беше първият ми работен ден в батальона в Банско…“ А през лятото на 2008-а се преместил в батальона в Благоевград.
На изпитите се явили 5 човека за 40 вакантни места – никой не искал да влиза като кадрови войник. В Банско бил големият бум за строителство на хотели и хората си казвали: Що да влизам в армията с 300 лв. заплата… Навън са двойно, тройно повече. Пък и на физическите изпити късали много кандидати, защото според мл. сержант Ружински новото поколение са предимно обездвижени младежи. „Подценяват физическото си състояние. Тренирах и в училището, а после ходех по стадионите. За да покрие човек нормативите, му трябва вътрешен стимул…“, добавя младши сержант Ружински. Още в училище проявил несъмнена дарба да рисува. Кандидатствал в университета – педагогика на изобразителното изкуство. Но пък балът през 2007-а бил висок и не го приели. След 5 години служба – 2014 г., пак кандидатствал за същата специалност. Приели го. 2017 г. завършил като бакалавър, а следващата станал магистър, докато бил на мисия в Афганистан. Брат му се представил от негово име. Не го разпознали и му връчили дипломата с тържествен ритуал. „Но оттогава не съм рисувал. Занаятът механик-водач на МТЛБ те поглъща изцяло. Имахме специален курс един месец в Сливен. Теория, практика – едва тогава ти дават книжка за правоспособност. Преди можеш само да разпитваш за технически тънкости, да участваш в ремонти, едва след книжката возиш хора и управляваш тази машина…“
Освен артистичната си дарба младши сержант Ружински имал увлечение и към машините. Обичал да се рови в карантиите им. По-възрастните колеги, вече пенсионери, им били като регулировчици и ги обучавали като шофьори. На служба все още е един от тях – старши сержант Георги Бързачки от Симитли. „Той ми беше третият регулировчик по време на моята служба. Доста неща от него съм попил. Научавал съм с много питане на старшините, особено ония от Банско…“
Какво ще прави, когато дойдат новите съвременни машини. Според младши сержант Ружински отново ще започнат прекавалификации – курс, обучение за главните части, механизмите, и функциите. Какво шофьорът има право да ремонтира и какво – не. Занаятът отново се учи от А до Я. „С моя опит от почти 17 години с верижните машини, все още има неща, които недостатъчно разбирам и се налага да питам. С новите машини всичко започва наново…“ – допълва той.
Участвал в батальонното учение на Сливница през декември миналата година през зимата. За механик-водачите е труден сезон – кал, сняг, бръснещ вятър. Трябва предвидливо да се облечеш, да подбереш връхната си дреха. Днес може да е минус 15 градуса, утре да дойда на плюс. „Били сме на студ, били сме и на голяма горещина. Щом си решил да си в армията, значи си готов да понасяш и несгодите. Не всичко е песен…“
Щом МТЛБ-тата ги карат до самия полигон и ги връщат, значи занятието е било успешно. Понякога нещо се чупи. И докато не отремонтират повредата, не могат да се приберат. В годината два пъти имат обслужване на въоръжението и техниката. Есенно-зимното периодично техническо обслужване (ПТО) е две седмици – на него се правят всички ремонти и се подменят износени части. Но ако възникне проблем преди ПТО, пак се правят ремонти. Всеки път шофьорът е задължен да си прегледа машината в какво състояние е и проблемите да се отстранят навреме.
В поделението има и технически кадри със стаж няколко месеца. „Натрупаният опит се предава, както сме го научили и ние от по-стари войници. Не става за месец. Обясняваме, показваме го практически. Процесът върви, стига отвътре да има мотивация. Най-добрият начин на обучение е, когато се правят ремонти. Трябва да го пипнеш, да го усетиш. Има книги, в тях разделите са за главни части, механизми, там е всичко описано.“
Що се отнася до новата техника, която ще навлиза във формированието им, старши сержант Ружински заявява: „Ще се учим наново, няма как. Искаме, не искаме – това е положението. Що се отнася до текучеството сред техническите кадри, то е рядко. Не толкова към автомобилните сервизи в цивилния живот, колкото да се преместят в друго поделение. Повечето от колегите му пътуват по 100 или 200 км. Искат да се приберат по-близко до семейството, до родното си място.
Заплахата от реална война не го плаши. Щом човек е решил да отиде точно на тази работа, той трябва да е подготвен за всяко нещо. Очакванията и надеждите за нашата армия е да се развива. Командирите откриват добра мотивация в новоназначените им колеги, които постъпват. Заплатите им се вдигат, постъпват нова техника, ново оборудване. Според младши сержант Ружински младите хора донасят нова мотивация, нов поглед върху професията и решаването на проблемите.
В Деня на отворените около техниката на плаца се събират тълпи от малки и големи. Децата разглиждат с голямо любопитство. Особено се кефят, когато си правят снимки. По-силният интерес е сред големите класове – 10-11 клас. Питат, ама повече за стрелковото оръжие, не толкова за автомобилната или верижната техника, Вълнува ги как се стреля и видовете въоръжение.
В свободното си време увлечението на младши сержанта е да работи в градината на родното си село и да помага на баща си. Ремонтират къщата – шпакловат, оправят инсталацията, все неща, на които го е учил баща му. За рисуването още не е намерил време „Вкъщи имам единствено отпечатъци на рисунки, отпреди магистърската си програма – на медна плака и на камък. От време на време ходят на риболов с колеги по Струма, да се отпусне човек. Хващали са мряна, кефал и шаран, „Не сме толкова заклети рибари да ходим всеки ден, както са пристрастени някои. От време на време, само да мине времето“ – добавя младши сержант Ружински с усмивка.
На мисия в Афганистан
Участието на Димитър Ружински в мисията в Афганистан било през 2018–2019 г., а длъжността му шофьор, охрана на летище. Патрулирали 12 ч по вътрешния периметър на базата. Имали определени точки, от които трябвало да докладват. Почивка 5–10 мин за вода, кафе, тоалетна и пак продължавали по маршрута. Случила се и ракетна атака. „Американската сигнализацията ни предупреди, а това означава, че са засекли ракети, които излитат… Има процедура за безопасност – и за патрулиращите машини, и за тези, които са в почивка. Укритията са бетонови – като тунел. Чакаш, докато не бият отбой. Понякога сме седели по 5 ч, но взривовете били извън базата…“, разказва младши сержантът.
Имало реален риск, не знаели откъде може да прелети нещо и затова стандартните оперативни процедури (СОП) трябвало стриктно да бъдат спазвани. Всеки пази не само неговия, а и живота на човека до него. Според младши сержант Ружински,, не можеш да се отпуснеш дори за десетина минути, винаги си нащрек. „Не се отпускаш, докато не кацнеш тук на българското летище, не слезеш от самолета и стъпиш на българска земя. Винаги очакваш нещо…“ Там жегата била висока, но горещината не се усеща тежко, както у нас. Въздухът е сух. Температурите стигали до 50 градуса на сянка, но се понася по-леко, не е уморително като на нашите полигони. Иначе на МТЛБ-то можеш да си опържиш яйце. Каските са изолирани с корк, а бронежилетките били от по-леките, оборудването със заредени пълнители – около 16–17 кг. Екипността, действията като колектив се изграждат по полигоните на България. На мисия трябва да си 100% уверен.
С местното население общували малко. Без да знаеш езика, е трудно, но видимо афганистанците не били злонамерени, посрещали ги с добро. „ Командващият на мисията бил румънец, имало и американски военнослужещи. Оборудването, имуществото, екипировката – българите трудно могли да се сравняват с другите армии. Около тях всичко било по-модерно. „Но въпреки това покриваме натовските стандарти, даже в определени неща сме по-добри.“ Впечатлен е от реда, дисциплината и физическата подготовка на американците. От начина им на взаимодействие, екипността, реакцията им в екстремни ситуации. „Колектив с изключителен синхрон. В 5,30 ч. задължително физзарядка голи до кръста. При нас след наборната войска физзарядки няма. Единствено, ако учебната програма предвижда. Американците стриктно гледат на нещата – законите им вероятно са доста строги…“ – спомня си младши сержант Ружински.
