Отбелязваме 107 г. от Дойранската епопея. През септември 1918 г., край Дойран, Българската армия води една от най – славните битки в историята си.
На 16 ти септември 1918 г., частите на Антантата започват масирано настъпление срещу Дойранската позиция, която е защитавана от 9-а Плевенска дивизия. На 18 ти септември 9-а дивизия с части на 11- а дивизия и Планинската дивизия, под командването на генерал Владимир Вазов,успяват да удържат мощните атаки на британски и гръцки войски. Силите на Съглашението имат числено превъзходство-десетки хиляди души и артилерия, но българите, разположени по добре укрепените позиции над Дойранското езеро отблъскват всяко настъпление.
Тежките боеве продължават от 18 до 19 септември. Само за два дни противникът дава хиляди жертви, докато българските загуби са в пъти по- малки. Победата при Дойран не променя изхода на войната, но остава символ на храброст и жертвоготовност, а генерал Владимир Вазов ще бъде запомнен, като „Победителят от Дойран“ завинаги.