Ако е по-добре да капитулираме пред агресора, то тогава за какво поддържаме армия?
Подновените усилия на администрацията на президента Доналд Тръмп за постигане на мирно споразумение между Русия и Украйна от последните дни активизираха и прокремълските привърженици в Европа и конкретно в България. Те отново бият барабана, че Украйна вече е загубила войната. Точно това пише във Фейсбук човек, самоназовал се „Веселин Стаменов – писател“. Негов пост започва с възгласа „Украйна капитулира!“ и продължава: „Новината дойде като гръм от ясно небе – споразумението между Русия и Украйна е факт, съобщават CNN и BBС“. Тази нелепа публикация има 1200 първични споделяния, поне още толкова са я разпространили нататък по веригата във Фейсбук. Хората, които я тиражират, вероятно никога не са отваряли сайтовете на CNN и BBС, а се доверяват на Веселин Стаменов – писател. Странна работа – ако Русия вече е победила, то защо нейните войски се напъват вече месеци наред да превземат 2-3 градчета в Донбас и все не успяват.
По-мекият вариант на отказа да се видят реалности на бойното поле е твърдението, че „Украйна не може да победи в тази война“. Тук уловката е в
разтегливостта на понятията „победа“ и „поражение“
Какъв завършек на сраженията може да бъде еднозначно изтълкуван като победа за Украйна? Ако в края на краищата украинците успеят да прогонят агресора от цялата си територия. А как би изглеждало поражението? Ако Украйна не си върне нищо от това, което в момента е окупирано от врага. Или пък, ако руснаците успеят да превземат цялата Донецка област? Или ако сложат ръка на Одеса и Черноморското крайбрежие на Украйна? Или ако завладеят Киев и сменят властта в окупираната страна? Всичко това са варианти на неблагоприятен за Украйна изход от войната, но те са много и различни, не е един единствен. Не е все едно дали държавата, жертва на агресия, ще загуби Покровск, Купянск, някое село в Донецка област или Киев.
Всеки човек, който отива отвъд черно-белите клишета за войната, разбира, че победата и поражението за Украйна, а и за Русия, са ситуирани върху дълга ос, в единия й край е пълният успех за Москва, а в другия – за Киев. Повече от ясно е, че финалната точка от схватката няма да бъде разположена в левия или десния край на тази ос, а някъде между тях. Именно затова се бият украинците, за да може крайният изход да е възможно най-далеч от този край на оста, който обозначава пълната победа на Москва. И битката им има смисъл, защото съотношението на силите въобще не е толкова неравностойно, че да предполага капитулация.
Да, украинците засега нямат шансове да си върнат окупираните територии, но и Русия трудно ще завладее много повече. Украйна вече е загубила много в тази война, поради което не може да се обяви за победител, но територията не е най-главното. По-важно е, че в резултат на руската агресия бяха убити и тежко ранени стотици хиляди украинци, а други няколко милиона емигрираха в чужбина. Човешките загуби на Русия са още по-големи, поради което и тя може да изглежда победителка само в представите на Путин, който иска да възстанови едновременно Руската империя и Съветския съюз и въобще не се интересува колко негови сънародници ще бъдат убити и осакатени в преследването на този мираж.
Подновената миротворческа офанзива на екипа на Тръмп е съпроводена с опити на Москва да прокара тезата за „неизбежното поражение“ на Украйна не само в своите медии, но и в реномирани западни издания и телевизии. През тази седмица например телевизия NBC News разпространи информация, че американският министър на Сухопътните войски Дан Дрискол, при посещението си в Киев казал на своите украински колеги, че техните войски са в изключително тежка ситуация на бойното поле и са изправени пред неизбежно поражение. „Положението на Украйна ще се влошава с времето и е по-разумно да се договори мирно споразумение сега, отколкото страната да стигне до още по-слаба позиция в бъдеще“ – бил казал Дрискол. Разбира се, тази информация бе разпространена с голям ентусиазъм от всички български прокремълски медии. Малко по-късно обаче дойде опровержение от самия Марко Рубио – външният министър на САЩ, който изпълнява и длъжността президентски съветник но националната сигурност и според институционалната йерархия би трябвало да е главният координатор за всички международни инициативи на САЩ. „Тази история е просто пореден пример от дълга серия напълно фалшиви новини за уж съществуващи разногласия в администрацията на президента Тръмп относно това как да се сложи край на войната в Украйна. Тези хора не просто грешат — те буквално си измислят“, написа Рубио.
Всъщност едно от основните направления на кремълските дезинформационни усилия през последните дни е да наложат тезата за „обречеността“ на украинската отбрана на фронта, но и да
„изперат“ това лъжливо твърдение
чрез западни източници. Защото едно е началникът на руския Генерален щаб генерал Герасимов да разказва на Путин небивалици за превзети украински градове и за някакви обкръжени украински батальони, а друго е и западна медия от Европа или САЩ да започне да оплаква безнадеждната ситуация на украинците.
Адептите на бързата капитулация на Украйна твърдят, че тя така или иначе ще загуби последната останала под неин контрол част от Донецка област и затова е по-добре да се откаже без бой от нея сега, отколкото след време, когато ще е дала още жертви. Въпросът „А защо му е на Путин да погребе още десетки хиляди руски войници, за да превземе една миниатюрна точка на картата, която е хиляди пъти по-малка от територията на Русия?“ въобще не са задава.
Да, руската армия има значително по-голяма жива сила и военна техника от украинската, но това не означава, че жертвата на агресията трябва да капитулира. В историята има много примери за това как нации в наглед безнадеждно положение
са избирали да се бият
През лятото на 1940 г. Хитлер контролира почти цяла Европа без Съветския съюз и започва масирани бомбардировки срещу последния останал негов противник – Великобритания. За няколко месеца се убити над 40 хиляди британци, а разрушените домове са 2 милиона. Но министър-председателят Чърчил дори и не помисля за капитулация. След това хитлеристка Германия напада и Съветския съюз и за два-три месеца завладява повече от половината от неговата европейска част. Няколко милиона съветски войници са убити или взети в плен. Москва обаче не търси помирение с агресора, за да спаси живота на своите граждани, а продължава битката с още по-голяма ярост и накрая стига до победа. Има и обратни примери – през есента на 1938 г. Чехословакия е предадена от своите западни съюзници и капитулира пред Германия без бой, макар че разполага с нелоша армия, силно укрепени позиции по границата и мощна военна индустрия.
Е, днешна Украйна явно не е Чехословакия от 1938 г. При съвременния баланс на силите целта на по-слабата страна е да причини на агресора такива щети, че претегляйки баланса ползи-загуби от войната, той да предпочете мира. Силата на украинската съпротива ще има голямо значение за бъдещата сигурност на страната. Защото както и да завърши сегашната война, ясно е, че от първия ден на мира Путин ще обмисля следващата агресия, той има фиксация върху Украйна и няма да се откаже от опитите за ликвидирането й. А и в крайна сметка, ако приемем, че е по-разумно да капитулираш пред по-силния агресор, за да си спестиш жертвите, то тогава за какво поддържаме армия? Не е ли по-рационално да я разпуснем? Реторичен въпрос.
От тук насетне кремълската пропаганда и нейните европейски и американски проводници ще се стремят да убедят света, че Русия е спечелила войната срещу Украйна и затова мирното споразумение трябва да изглежда като капитулация. Обсъжданият в момента мирен план на Вашингтон съдържа няколко пункта, които нямат особено практическо значение, но са с
голяма символна стойност
Такава е например постановката за ограничаването на числеността на украинската армия – дали да бъда 600 хиляди или 800 хиляди. В мирно време страна с под 30 милиона население (за съжаление бройката на живеещите в Украйна в неокупираните територии вече е паднала под това ниво) няма как да издържа армия, по-голяма от половин милион. Но Кремъл държи на такова ограничение за Украйна, за да може тя да изглежда като победената страна. Същото е и с украинското членство в НАТО. Кристално ясно е, че към този момент то не може да се случи, защото САЩ са против. Е, тогава защо в мирния договор трябва да бъде вписвано, че Украйна няма да става член на НАТО? Това е нужно на Путин, за да може той да представи противоречивия резултат от войната като победа.
В заключение – битките в Донбас са ожесточени и кървави, но не по-малко яростни са сраженията на пропагандния фронт. Така, както Кремъл не цени живота на своите войници на бойното поле, така той ще пренебрегва истината, морала и обикновената човешка почтеност, за да налага своите лъжливи тези на информационния фронт.
