Украйна се стреми да срине руската логистика в прифронтовата зона
Понякога началото на някое значимо събитие е толкова назад във времето, че дори и да си спомняме кога горе-долу е започнало, много от съпъстващите го детайли са обгърнати в мъглата на забравата. Нещо подобно се случва в колективното съзнание на гражданите на днешна Русия, които все повече и повече са готови да приемат най-новата „опорка“ на кремълската пропаганда – че всъщност родината им не е агресор, а жертва на нападение от страна на Украйна, НАТО, Западът, „англо-скасонците“ и кой ли още не. С уютната пелена на обществената амнезия са покрити инвазиите в Чечня, Грузия, Крим, Донбас и даже прословутата Специална военна операция (СВО). Ако попитате някой от искренно вярващите в тази „опорка“ кога точно Русия е била нападната, едва ли ще получите хронолигично коректен отговор, но със сигурност ще се опитат да ви докажат правотата си с реплики от рода „…ами и снощи ни атакуваха пак с дронове.“
Това, че дроновете играят съществена роля е отдавна известно, но именно през изтичащия месец те като че ли се превърнаха и в средство за промяна на общественото мнение в Русия. За пръв път ВСУ (Въоръжените сили на Украйна) нанесоха масирани удари срещу двата най-големи руски града – Москва и Санкт Петербург – и като че ли най-после успяха да извадят от летаргията многомилионното им население. Едва ли в резултат на атаките повечето от гражданите им ще се превърнат в заклети анти-путинисти, но поне вече ще имат достатъчно поводи за размисъл за случващото се около тях. А украинците явно постоянно ще им го напомнят – в ранните часове на 22 юни столицата бе атакувана за трети път в рамките само на седмица. Вярно е че този път не бяха постигнати ефектни попадения както на 16 и 18 юни, когато бе ударена и сериозно повредена рафинерията в московския район Капотня, пък и в командването в Киев явно не са и имало подобни намерения, защото броят на дроновете бе доста малък (около 60). Целта на ВСУ този път е била доста по-различна – да тормозят московчани, да им оказват психологически натиск, да им внушават, че войната вече не е някъде безопасно далеч, а буквално под носовете им, както и да изтощават руската ПВО. В световната военна наука даже съществува специален термин за този тип действия – harassment attacks – който буквално се превежда като тормозещи атаки.
Дългосрочните цели на украинците в тази масирана дронова кампания обаче далеч не се изчерпват с чисто психологическото въздействие – в Киев също така се опитват тотално да пречупят гръбнака на руската икономика, който е базиран в значителна степен на производството и търговията с горива, както и да сринат логистиката на противника в прифронтовата зона. А не бива да забравяме и Крим, който явно е на път да се превърне в много неприятно място не само за живеене, но даже и за временно пребиваване.
Въпреки че ВСУ от доста време насам атакуват с успех инфраструктурата за преработка и износ на петролни продукти, горивната криза в Русия избухна някак си внезапно, подобно на епидемия, едва в началото на юни т. г. Отговорът защо точно тогава тя се случи откриваме в увеличената честота на украинските удари – ако през първите два месеца на 2026 г. бяха поразени съответно две и три руски рафинерии, то през март броят им вече бе шест, а през април той нарастна още повече. През май вече бяха регистрирани около 16 отделни атаки по нефтопреработващи мощности, а по всичко личи, че и юни ще бъде доста резултатен месец в това отношение.
Промениха се и някой други аспекти на „горивната“ кампания – вече не се чака дадена рафинерия да заработи отново, за да бъде атакувана пак, а се нанасят серия от удари, докато тя изгори едва ли не напълно. Типичен пример е предприятието в Туапсе, което освен че преработва петрол, оперира и като терминал за износа му чрез танкери. Между 16 април и 1 май то бе атакувано цели четири пъти, в резултат на което избухнаха пожари, забелязващи се даже и от Космоса. По подобен начин се действаше и срещу рафинeрията в Москва. На 16 юни бе изваден от строя един от най-чувствителните й агрегати, а два дни по-късно попаденията бяха доста повече и димът от огромните пламъци буквално почерни небето над столицата.
Ефектът от украинските дронови атаки едва ли би бил толкова значителен, ако през последните години не бяха настъпили редица качествени и количествени промени. Първо, безпилотниците вече летят на много по-далечно разстояние, отколкото преди. В тази връзка си заслужава да се припомни че на 20 юни лично президентът Зеленски оповести че е бил нанесен успешен удар с дронове по руска рафинерия в Тюменска област намираща се на повече от 2000 км от границата с Украйна, което представлява нов рекорд по далекобойност за настоящата война. Второ, безпилотните апарати вече са много по-автономни от преди и доста по-добре защитени срещу средства за радио-електронна борба. И трето, ВСУ използват много по-гъвкава и комплексна тактика когато провеждат дронови атаки. Те ги извършват масирано, като изпращат към целта различни модели с различни характеристики, включително с много по-мощни експлозивни заряди, отколкото преди.
Бензиновата криза обхванала около 50 от общо 89 административни области на Русия, е само видимата част на айсберга. Това, което не се вижда, е например недостигът на авиационен бензин, довел до ограничения в зареждането на самолети на големите летища. Това често принуждава екипажите им да ги вдигат във въздуха с непълни резервоари. Много по-заплашителна изглежда ситуацията с дизеловото гориво, което заради ограничените наличности е удвоило цената си на едро. А на практика цялата механизация в аграрния сектор (комбайни, сушилни, генератори, трактори и пр.) е на дизел. За момента проблеми с този тип гориво са докладвани в 25 области, като повечето от тях са на юг, където жътвените дейности започнаха.
Ако има място, където мъртвата хватка на украинската безпилотна ударна камапния се усеща особено силно, това определено е Крим. Поради специфичното си географско положение той сравнително лесно може да бъде изолиран от общата логистична мрежа и именно това и направиха ВСУ. Забележителното в случая не е самата блокада, а последователността и упоритостта, с която украинците успяха да я наложат. Първоначално те съсредоточиха усилята си върху елиминирането на руската ПВО на полуострова и подстъпите към него, като от началото на годината извадиха от строя голям брой противоъздушни системи, радари и командни станции. След това установиха контрол върху магистралите и шосетата, свързващи Крим с Ростов през окупираните украински територии на север от Азовско море. Бяха унищожени значителен брой цистерни и товарни камиони. При всяка възможност бяха атакувани и влакови композиции превозващи различни провизии. Междувременно, продължи и морската блокада на района, като в азовски пристанища бяха улучени поне пет руски товарни кораба.
Следващата стъпка по затягането на примката определено бе повреждането, и когато е възможно – унищожаването, на шосейните и жп мостове, свързващи Крим с материка на север. Но явно в Киев са решили да не спират до тук, защото в края на миналата седмица, при поредната акция бяха улучени цели три ферибота, и то най-важните – тези, които превозват влакове и друга тежка техника. Паралелно с това бяха поразени горивна база край Керч и горивен терминал на отсрещния бряг. Така с един замах бе нарушена цялата снабдителна верига. Единствената надеждна връзка на Крим с „голямата земя“ като че ли остана Керченският мост, но по него не могат да се движат тежки камиони. На полуострова вече почти не се намира гориво, а за населението са въведени лимити в хранителните магазини. Като че ли сме на прага на някаква голяма промяна, но все още не ясно каква точно ще бъде тя.
Снимка
Снимката на летящия във въздуха капак на един от резервоарите на рафинерията в московския район Капотня стана символ на обрата във войната, при който украинците вече са в състояние на атакуват двата най-големи руски градове.
