Тази година нашата група от ултратуристи, включително и военнослужещи, добави нов връх към списъка с балкански първенци, които сме изкачили, а именно връх Голям Кораб (Maja e Korabit, 2764 м).
Върхът е необичаен и специален с географския и историческия си статут . Той е едновременно най-високата точка на две съседни държави – Албания и Северна Македония. В Европа съществува само още един подобен случай – връх Монблан, на границата между Франция и Италия.
Самата планина носи име, водещо произхода си от старославянската дума за „скала“, „стръмно място“ или „кораб“ (поради специфичната корабоподобна форма на нейните скалисти ридове). През вековете тук са се пресичали граничните линии на Османската империя, а през XX век билото на Кораб превръща планината в строго охранявана и изолирана гранична зона между Албания на Енвер Ходжа и Югославия. Дори след разпадането на Югославия регионът остава труднодостъпен поради конфликтите от началото на 2001 г.
Важна повратна точка в съвременната история на региона е решението от 2011 г., когато с подкрепата на международни организации се поставят основите на трансграничния зелен коридор и защитена зона между Албания, Северна Македония и Косово. Това окончателно отваря планината за туризъм, превръщайки някогашната строго охранявана военна граница в символ на сътрудничество и свободно преминаване.
По-голямата част от планинарите тръгват към върха от македонска страна, през граничната застава Стрезимир. Пътят оттам е дълъг, но сравнително лек, с утъпкани и добре познати пътеки . Ние обаче избрахме по-трудния и див вариант – изкачване от албанска страна, започващо от село Радомире.
Честно казано, разликата си личи от самото начало. Подходът е по-неясен, маркировката на места се губи, а самата пътека изисква сериозна физическа подготовка. Мястото се посещава по-рядко именно заради тази трудност и точно това го направи толкова привлекателно за нас.
За щастие, групата ни се състоеше от шест изпитани ултратуристи, свикнали на сериозни натоварвания. Сред нас бяха и трима военнослужещи от Българската армия — капитан Владислав Рангелов, старши лейтенант Йордан Петров и редник Златина Нанева. Хора със сериозна армейска подготовка и предостатъчно планински опит, за да не остават изненадани от нищо по пътя. Докато трупахме часове преход и километри денивелация над 1500 м, за тях цялото това изпитание изглеждаше почти като лека разходка. Един обикновен ден в планината, а не тежък алпийски маршрут.
Терен като този не прощава разсеяност. Преминава се през участъци без ясна пътека, стръмни тревисти склонове и моменти, в които буквално силите ти остават на ръба. Но точно тук се усеща разликата между това да си сам и да имаш до себе си хора, на които разчиташ напълно. Всеки следваше темпото на останалите, всеки знаеше кога е моментът за почивка и никой за миг не се съмняваше, че ще стигнем върха.
И стигнахме.
Гледката отгоре е от онези, заради които си заслужава всеки труден метър. Пред очите се разкрива панорама към три държави едновременно. Албания, Северна Македония и разположеното на север Косово. Усещането да стоиш на най-високата точка на две държави наведнъж носи съвсем различен заряд от всяко друго изкачване. Знаеш, че си стъпил на място с богата история и сурова природа, до което малцина избират да стигнат по този конкретен, по-труден маршрут.
Слизането мина спокойно, макар и уморително след толкова часове по камъните. Пътят надолу обаче беше забавен. Спомняхме си моменти, които само преди броени часове изобщо не изглеждаха смешни, а вече бяха част от най-хубавите ни спомени от деня.
Преходът ни припомни нещо, което вече знаех, но обичам да си повтарям отново и отново. Планината не пита откъде идваш и с какви документи разполагаш. Тя просто те пита дали си готов за нея. A ние, изглежда, бяхме.
С благодарност към капитан Владислав Рангелов, старши лейтенант Йордан Петров и редник Златина Нанева.
