• Кое време да изберем за постоянно – хамлетов въпрос без оптимален отговор
Депресия, безсъние, тревожност, скок на сърдечно-съдовите заболявания – това ни причинява смяната на лятното часово време със зимното или обратното. Така е не само у нас, а и в Европа. Над 84% от гражданите в ЕС, включително и в България, настояват за премахването на тази практика, но решението на европейско ниво е блокирано.
Идеята за смяна на времето през 20 век е стремежът да се икономиса електричеството за осветление. Днес обаче този ефект е загубен, модерното общество консумира повече енергия за охлаждане (климатици) и отопление в утринните часове. Осветлението с LED технологии свали консумацията повече от 6 до 10 пъти. Крушките с нажежаема жичка с мощност от 75, 100, 150 и 200 W днес имат еквивалент от 3 до 25 W. 25-ватовата крушка има над 2000 лумена излъчване, което е равно на 150 W с нагреваема жичка.
През 2019 г. Европейският парламент гласува да отпадне смяната на времето. Оказва се, че решението обаче е омотано с много трудности. Липсва консенсус за постоянното време – кое да бъде постоянно: астрономическото (зимно) или лятното. Ако съседни държави (например Германия и Франция или България и Гърция) изберат различни времена, това ще доведе до хаос в транспортните графици, логистиката и функционирането на Единния европейски пазар.
Навлизането на соларни и вятърни централи промени енергийната мрежа. Спестеният ток от осветление е под 0,5% до 1% в ЕС. Фотоволтаичните централи (ФЕЦ) произвеждат най-много енергия в средата на деня (между 11 и 15 ч.). Но вечер слънцето е залязло и соларните панели не произвеждат нищо. По обяд имаме излишък, а вечер, когато потреблението скача – мрежата разчита на въглища, газ или АЕЦ. Местенето на часовника с един час напред или назад прави прехода между „излишък“ и „дефицит“ още по-труден за управление от диспечерите. Големият консуматор е климатикът. Лятото ставаме „по-рано“ спрямо слънцето, сутринта е хладна, отоплението се увеличава. Вечер се прибираме в по-топлата част на деня, климатиците са на максимум да охладят. Спестеното от изключената лампа се източва многократно. Вятърните генератори зависят от посоката и силата на вятъра, а те са най-силни през нощта или в часове, които нямат синхрон с човешкия график.
България осъществи соларен бум: в слънчевите дни фотоволтаиците покриват до 80% от текущото потребление на страната. На обяд обаче Електроенергийния системен оператор (ЕСО) е пред хаос. Производството надхвърля търсенето, цената на тока на свободния пазар пада до нула или става отрицателна (трябва да платиш на потребителя!). Тогава България прави голям износ на евтина електроенергия към съседните държави, или диспечерите изключват и намаляват мощностите на големи соларни паркове, за да се избегне срив в системата. За да се спре това пилеене, страната направи скок в ЕС по инсталиран капацитет на индустриални батерии (BESS). С проекти за милиарди левове, бяха инсталирани мегаватни батерийни паркове до големите ВЕИ централи. Почти всеки нов мащабен проект задължително се изгражда със система за съхранение. Тези литиево-йонни системи улавят безплатния слънчев ток по обяд и го „връщат“ обратно в мрежата вечер по време на пиковото потребление, когато цените са най-високи.
Евродепутатите в остри дебати в края на 2025 г. се надяваха да се сложи край на времевата смяна. Обаче Брюксел не иска да налага централизирано решение, а всяка страна да избере сама. В противен случай транспортният и логистичният сектор в Европа ще изпадне в хаос поради кръстосването на различни часови зони в рамките на няколкостотин километра. Ако ЕС избере постоянно астрономическо (зимно) или постоянно лятно време, България е изправена да търси компромис. Обществото ни е разделено с лек превес (около 51%) в полза на зимното време, но бизнесът и туристическият сектор силно настояват за лятното. Защо?
Постоянното астрономическо (зимно) време е стандартно за нас (UTC+2). Ползите и негативите от него ще бъдат няколко. Здраве и биологичен ритъм. Лекарите са категорични, че зимното време най-точно съвпада с естествения ни биологичен часовник. Събуждаме се по светло в най-мрачните зимни месеци. Ако сме в лятно часово време през декември и януари, слънцето в София ще изгрява чак в 9 ч., учениците и работещите ще започват деня си в пълен мрак, а това води до депресия, липса на концентрация и стрес. Но пък през зимното време в юни и юли слънцето изгрява абсурдно рано — около 4.30 ч. сутрин, тогава огромната част от хората спят и тази светлина се „пилее“. Ще се стъмва още в 20 ч. вечерта в разгара на лятото.
Ако България остане в по-напредналата часова зона, ефектите са огледални. По-дългият ден вечер през пролетта, лятото и есента стимулира хората да излизат, да пазаруват и да посещават заведения, което е огромен плюс за ресторантьорите, търговците и летния туризъм по Черноморието. Хората имат повече време за спорт, разходки и хобита на открито след работа, а това е благоприятно за психичното здраве. Тъмните зимни сутрини са основен минус. Енергийните разходи сутрин през зимата ще скочат, отоплението и осветлението в училищата, офисите и фабриките ще работи на максимум между 7 и 9 ч. Увеличава се рискът от катастрофи в ранните часове поради лоша видимост и заледявания, преди да е изгряло слънцето.
А как би повлиял изборът на нашите съседи у нас?
Северната ни съседка Румъния клони към постоянно астрономическо (зимно) време, тъй като географското ѝ положение прави зимните сутрини още по-тъмни, отколкото у нас. Синхронът с Букурещ е важен, заради огромния стокообмен, логистиката през Дунав, мостовете и общите енергийни проекти. Южната ни съседка Гърция пък категорично подкрепя постоянното лятно време. Там туризмът е стълб на икономиката, а дългите светли вечери през лятото носят милиарди евро приходи от ресторантьорство, хотелиерство и развлечения. Ако Сърбия и Северна Македония запазят Централноевропейското време (с един час назад от нас), а България избере различен подход, това ще усложни граничния контрол и сухопътния транспорт към Западна Европа.
Ако пък Гърция избере лятното време, а Румъния – зимното, България ще се окаже в „сандвич“ – дали да се съобразим с туризма на юг или с транспортната синхронизация на север. Трите страни исторически и географски винаги са били в общ часов пояс. Оптималното решение за София е да координира обща позиция в Брюксел с Букурещ и Атина, така че целият Източноевропейски регион да запази еднакво време, без значение дали то ще бъде фиксирано като лятно или зимно. Всяко отделяне от Румъния или Гърция би създало изкуствена икономическа и транспортна граница на Балканите. Добрият вариант е да синхронизира постоянно с Източноевропейското време, тъй като икономическата ни и транспортна свързаност с тези съседи е критична. Със Сърбия и Северна Македония, които са в друг географски и часов пояс, този избор има значение, но не така важен.
