Апаратът се усеща като живо същество, а ти ставаш с него едно цяло, казват победителите в състезанието „Ястребово око 2026“.
„Редник Цветомир Иванов, младши оператор в разузнавателен взвод в 38-ми батальон, редник Дойчо Костов, автоматчик в 1-ва механизирана рота, 42-ри батальон – Ямбол, редник Красимир Ценов, номер от разчет, самоходна минохвъргачна батарея, 31-ви батальон“. Така се представят победителите в състезанието по управление на безпилотни летателни апарати „Ястребово око 2026“ на полигон Сливница. Всички те са на различни длъжности, но ги свързва способността да управляват дронове за наблюдение и разузнаване. До перфекционизъм, който им позволява да изпълняват задачи дори, когато вятърът превишава разрешените за експлоатация норми, зададени от производителя.
Напук на философската мъдрост, че всеки човек може да бъде взаимнозаменяем, тук правилата са различни. „Операторите на БПЛА не са взаимнозаменяеми. Той е специален военнослужещ, който получава специални знания и умения за работа със специална техника. Той е незаменим“, казва старши сержант Димитър Митев, заместник-командир на взвод в 31-ви механизиран батальон – Хасково, който е водач на отбора на 2-ра механизирана бригада на състезанието.
В надпреварата участват 8 отбора от Сухопътните войски, а на финала остават трите най-добри – 2-ра бригада, 101-ви алпийски полк – Смолян и 13-о бригадно командване – Сливен. Всеки отбор е съставен от двама състезателя, които правят по 9 кръга, като трябва да мине с апарата по специално трасе. То се състои от няколко части – преодоляване на две различни препятствия на 1,5 и на 4 метра, като първо се минава през най-ниското трасе. Следва слалом и така наречената осморка – което два пилона през 2 метра и да направи осмица. След това дронът се връща на старта, като през цялото това време операторът наблюдава пулта за управление, реално той вижда изображението от камерата на дрона. Старозагорци успяват да бият алпийците от Смолян с 3 секунди, като времевите резултати на двамата състезатели се събират и правят общ резултат заедно с евентуално начислени наказателни точки.
„Най-трудно на момчетата беше преминаването през осморката, защото точно тогава излезе бурен вятър – над 13 метра в секунда. В този момент състезателят усеща апарата само по реакциите му на подадените команди. Виждаш как реагира – компенсираш спрямо опита ти в нормални условия“, казва старши сержант Митев.
В подобни метеорологични условия се изисква освен пределна максимална концентрация и изключителни умения за ориентация в пространството. Много е вероятно при преодоляване на първото препятствие на 1,5 метра да няма вятър, но когато вдигнеш апарата на 4 метра да усетиш силни пориви на въздуха, казват състезателите.
Тренировките за състезанието започват 2 седмици по-рано, на полигон „Добрич“ до Хасково, като дневно тримата редници от различни подразделения на бригадата управляват дроновете по 6-7 часа на ден. „Действахме при всякакви метеорологични условия – имаше и пек, и проливен дъжд в един от дните. Момчетата се правиха се с вятъра по най-добрия начин“, казва старши сержант Митев. В състезанието участват редниците Иванов и Костов, докато Ценов остава резерва. От тримата най-добре представящ се е редник Ценов – той печели първото място на състезание в Хасково. Водачът на отбора обаче преценява, че пуска в боя „гостите“ от Ямбол и Стара Загора. Но явно е прав, защото отборът печели, а победителите не ги съдят, както казва народната мъдрост.
Всъщност състезанието показва, че състезателите от всички 8 отбора са подготвени на добро ниво – по време на 9-те старта не е допуснат нито един инцидент с дроновете всички финишират безпроблемно. „Това говори за добро обучение във формированията, командирите държат новата техника да бъде усвоявана и с нея да се работи на 100 процента и хората да бъдат подготвени перфектно“, казва старши сержант Митев.
На това състезание участват най-ниското ниво дронове – за наблюдение и разузнаване. Това са така наречените близки до масово разпространените летателни апарати с 4, 6 или 8 перки. Следващото ниво са безпилотните апарати от типа FPV (изглед от първо лице), които нямат стабилизатори и операторът трябва да е има изключително високи умения. Третото ниво се представя от дрона Aquila, където познанията са на ниво пилот, а най-високия клас Teres 02 излита и каца от писта като истински самолет, обяснява Митев.
Реално всеки дрон се управлява различно – при най-ниския клас „напред“ на джойстика означава „нагоре“, докато при другите означава напред. Апаратите се управляват със скорости от над 140 км/ч, което прави възприятието когато минава през оператора, когато е с очилата, изключително интензивно. Той трябва да наблюдава цялото бойно поле, както и да следи много технически характеристики, нива на батерии, скорост посока, сателити, нива на покритие на видеосигнали и други. „Апаратът се усеща като живо същество, а ти ставаш с него едно цяло“, казват операторите.
Операторите на бойни дронове могат самостоятелно да приоритизират и поразяват самостоятелно цели. Но и тук важи максимата, която се изповядва в Сухопътните войски и в армията като цяло – „Силни сме, когато сме заедно“. Всяко лично действие е подчинено на отбора, на екипа, на подразделението.
