Военноморският музей във Варна отбелязва годишнината от героичната атака на българския торпедоносец срещу османския крайцер „Хамидие“
Една от най-забележителните страници в историята на българския военен флот е свързана с нощта на 7 срещу 8 ноември 1912 г. Тогава, по време на Балканската война, българските торпедоносци атакуват османския крайцер „Хамидие“ край българското Черноморско крайбрежие. Решителният удар нанася торпедоносецът „Дръзки“, чието име завинаги остава символ на смелостта, професионализма и бойния дух на българските военни моряци.
114 години след събитието Военноморският музей във Варна отбелязва годишнината от първата голяма морска победа на България. Споменът за подвига на екипажа на „Дръзки“ и за всички участници в операцията продължава да бъде част от военноморските традиции и историческата памет на страната.
Нощната атака, променила хода на морското противопоставяне
В началото на ноември 1912 г. българското командване получава информация за придвижването на транспортни кораби с военни доставки за османската армия. За да осигури тяхното плаване, турското военноморско командване предприема действия за блокиране на Варна. В района са разположени бойни кораби, сред които и крайцерът „Хамидие“ – един от най-мощните съдове в османския флот.
В отговор българският военноморски отряд под командването на капитан II ранг Димитър Добрев излиза в открито море. В операцията участват четири торпедоносеца – „Летящи“, „Смели“, „Строги“ и „Дръзки“. Задачата им е да атакуват противниковите кораби, като използват основното си предимство – малките размери и възможността да се приближат незабелязано на малка дистанция.
Срещата с „Хамидие“ се състои в нощта на 7 срещу 8 ноември 1912 г. Българските кораби предприемат последователни атаки, но торпедните им изстрели не постигат попадение. Турският крайцер открива огън, а обстановката става изключително напрегната.
Ударът на „Дръзки“
В решаващия момент торпедоносецът „Дръзки“, командван от мичман I ранг Георги Купов, се приближава на изключително малко разстояние до противниковия кораб. От около 60 метра е изстреляно торпедо, което попада в носовата част на „Хамидие“ и причинява сериозна пробойна.
Крайцерът получава тежки повреди, има убити и ранени сред екипажа му и е принуден да се оттегли. Българските торпедоносци също понасят поражения, но успяват да изпълнят бойната си задача.
Успешната атака има значение далеч отвъд непосредствения резултат от боя. Тя показва, че дори малък военноморски флот, разполагащ с ограничени ресурси, може да постигне значим успех чрез добра подготовка, решителност и умело използване на наличните средства.
Памет за героите и морските традиции
Победата на „Дръзки“ се превръща в символ на българския военноморски дух. Тя е свързана както с името на командира на торпедоносния отряд капитан II ранг Димитър Добрев, така и с командира на кораба мичман I ранг Георги Купов и неговия екипаж.
Днес споменът за събитието се съхранява във Военноморския музей във Варна, където се намира и самият кораб-музей „Дръзки“. Открит през 1957 г., той е едно от най-ценните свидетелства за историята на българското корабостроене и военноморско дело. На борда му посетителите могат да се докоснат до условията, при които са служили и воювали българските моряци в началото на XX век.
Отбелязването на 114-ата годишнина е повод отново да бъде почетена паметта на военните моряци, участвали в историческата атака, и да се припомни значението на първата голяма победа на българския флот. Подвигът на „Дръзки“ остава пример за поколенията и напомня, че силата на един военен флот се измерва не само с броя и въоръжението на корабите, но и с подготовката, смелостта и професионализма на хората, които служат на тях.
Името „Дръзки“ продължава своята история
Историята на името „Дръзки“ продължава и в съвременния български военен флот. На 6 ноември 2005 г. то е присвоено на фрегатата „Ванделаар“, закупена от Белгия за нуждите на Българската армия. Корабът, построен през 1977 г., влиза в състава на Военноморските сили на България като фрегата „Дръзки“. През 2006 г. с решение на Министерския съвет той е изпратен в Средиземно море за участие в операцията на НАТО „Active Endeavour“, а по-късно се включва и в първата военноморска мисия на ООН – UNIFIL MAROPS, в териториалните води на Ливан.
Така името на торпедоносеца, записал една от най-славните страници в историята на българския флот, продължава да живее и в съвременните военноморски сили. То остава символ на приемствеността между поколенията български моряци и на традицията да служат с професионализъм и отговорност в защита на морските интереси на България.
