Генералният секретар Карингтън внася с присъствието си в НАТО „чест и уважение“
Както пише Райън Хендриксън в „NATO review“, „Сред бившите генерални секретари лорд Питър Карингтън не се радва на никакво внимание и интерес от историците по време на ръководството на Алианса през периода 1984–1988 г. Самият лорд Карингтън описва в мемоарите си чувството на неудовлетворение, което изпитва на поста си в НАТО, дължащо се на липсата на реална власт и авторитет на генералния секретар – положение, което лорд Исмай и другите му предшественици също добре познават.
И все пак след избора на лорд Карингтън за генерален секретар бившият заместник-генерален секретар на НАТО Робин Биърд заявява, че той внася със себе си „чест и уважение” в Алианса. Бившият американски посланик към организацията Дейвид Абшайър твърди, че Карингтън ръководи Алианса, използвайки дипломатическите си умения и брилянтните отношения с всички видни личности, с които се среща в организацията. Тези умения изиграват важна роля за постигането на консенсус между съюзниците в някои много трудни моменти за НАТО“.
Лорд Питър Карингтън е известен с ролята си по време на Фолклендската война между Великобритания и Аржентина през 1982 г., когато е външен министър в правителството на Маргарет Тачър. Питър Александър Рупърт Карингтън, 6-и барон Карингтън, застава начело на НАТО на 25 юни 1984 г.
Както е отбелязано в разсекретените архиви на Алианса, Карингтън е особено изискан, култивиран и държи много на перфектните отношения с хората. Знае имената на целия си персонал и се отнася към него като към семейство. Независимо дали той или лейди Карингтън организират импровизирана вечеря с аристократи и художници, или обикновен пикник със служители от Алианса, към всички лордът се отнася с еднакво уважение и внимание.
Макар да заема поста генерален секретар на НАТО, Карингтън няма никакво желание да напусне прекрасното си имение в Бедлоу, сред красивите хълмове на Чилтърн Хилс, близо до Лондон. Той и съпругата му създават с много любов градината на имението, а лейди Карингтън притежава обширни познания за стотиците градински растения, на които помни безпогрешно латинските имена. По този повод лордът обича да казва, че жена му не говори с него на английски, а на латински. Така или иначе, отива да работи в Брюксел, където става ясно, че не обича немско изкуство и предпочита да кара спортния си „Ягуар“, вместо да се вози с официалния „Ролс-Ройс“ на НАТО.
Лорд Карингтън е роден през 1919 г. в Лондон. Завършва първо колежа „Итън”, а след това и Кралския военен колеж в Сандхърст. През 1939 г. е изпратен на военна служба в Гренадирската гвардия. Участва с полка си във Втората световна война и достига чин майор. През 1945 г. получава Военен кръст за отлична служба по време на войната в Северозападна Европа.
През 1946 г. започва активно да участва в работата на парламента, през 1951 г. е парламентарен секретар на Министерството на земеделието, а през 1954 г. е парламентарен секретар на Министерството на отбраната.
През 1956 г. лорд Карингтън е назначен за върховен комисар на Обединеното кралство в Австралия. През 1959 г. се завръща в Обединеното кралство и е назначен за първи лорд на Адмиралтейството и таен съветник, а през 1962 г. става помощник заместник-лидер на Камарата на лордовете. В консервативното правителство през 1970 г. получава поста държавен секретар по отбраната, а впоследствие е държавен секретар по енергетиката. Между 1972 и 1974 г. е председател на Консервативната партия. През май 1979 г. лорд Карингтън е назначен на поста държавен секретар на външните работи. През 1982 г., по време на Фолклендската криза, подава оставка. През 1983 г. става председател на „Дженерал Илектрик“. Той заема този пост до избирането му за генерален секретар на НАТО през 1984 г. През юли 1988 г. лорд Карингтън е наследен на този пост от Манфред Вьорнер.
Нестандартният консерватор
Чувството за реализъм на лорд Карингтън е ясно изразено в цялото му поведение. Неговите усещания за границите на силата и влиянието на Великобритания в международната политика често се възприемат от Маргарет Тачър като песимизъм. Той отхвърля „мегафонната дипломация“, която тя често практикува, а Тачър невинаги е съгласна с прекаленото му чувство за мярка и уважение към гледните точки на другите. Най-вероятно по такива причини лордът се връща в бизнеса през 1983 г., но една година след това е назначен за генерален секретар на НАТО.
Четирите години в Брюксел и неограничените му дипломатически контакти и уменията да води преговори показват, че изборът му за генерален секретар е успешен.
През 1991–1992 г. лорд Карингтън председателства мирната конференция на Европейската общност за разпада на Югославия. Сърбите обаче блокират всички предложения и конференцията завършва без успех.
Карингтън е категорично против това, че ЕС признава Хърватия, а след това и Босна. Той дори твърди, че ЕК с тези си действия е пропиляла крехката възможност за прекратяване на конфликта. Освен това Карингтън е против решението за бомбардиране на Сърбия и обявяването на Слободан Милошевич за военен престъпник. По всички тези въпроси неговото становище е в разрез с позицията на Британското правителство и на Консервативната партия.
Едно от последните му действия като един от грандовете на Консервативната партия е поканата му за вечеря, отправена към Маргарет Тачър през април 1990 г. На тази вечеря той й предлага да се оттегли от премиерския пост по собствена воля и с достойнство. Тачър не приема предложението и дори го смята за възмутително, но, така или иначе, напуска поста, преди да е изтекла годината.
Карингтън влиза в британското правителство още по времето на Чърчил. Неведнъж заема поста на министър на отбраната и на външните работи. Доживява до 99-годишна възраст. Убеден е в необходимостта от Обединена Европа и членството на Великобритания в ЕС, но не одобрява начина, по който Съюзът се развива. Освен всичко друго лордът е бил шеф и на най-авторитетната аукционна къща в света „Кристис“.
