Турските проучвания за нефт и газ в Източното Средиземноморие подклаждат нов геополитически конфликт
През последните седмици в района на Източното Средиземноморие внезапно се разрази на пръв поглед сложно стратегическо противопоставяне, като някои от участниците в конфликта се намират на хиляди километри от въпросния регион. Видимата част от кризата започна преди около седмица, когато Турция изпрати своя изследователски кораб Oruc Reis да издирва залежи от петрол и газ в спорната акватория край остров Кастелоризо – зона, която съседна Гърция също приема за своя. По-притеснителното в случая е, че плавателният съд беше съпровождан от военна флотилия, което от своя страна провокира активиране на гръцките военноморски сили. Така едни срещу други се изправиха бойни кораби на две държави, които поне формално се водят съюзници в НАТО и не би трябвало да проявяват враждебност помежду си.
И за да стане ситуацията още по-заплетена, в конфликта се намеси и Франция, която изпрати на помощ на Гърция фрегата и два изтребителя, които проведоха съвместни учения край остров Крит. Египет и Израел, които през последните години провеждат редовни съвместни учения с Гърция, също подкрепиха Атина в териториалния спор с Анкара. Това, което прави ситуацията още по-взривоопасна, е обстоятелството, че Франция и Египет са в почти открит конфликт с Турция на територията на Либия, където те подкрепят различни враждуващи фракции в бушуващата вече девета година гражданска война. Според анализатори настоящото (средиземно)морско противопоставяне е най-опасният подобен инцидент от поне 20 години насам.
Какви са корените на конфликта
От няколко десетилетия Източното Средиземноморие е обект на териториални спорове между Гърция, Турция и особено Кипър, който е разделен след неуспешен опит за преврат през 70-те години на миналия век, последвалата турска инвазия и основаването на непризнатата от останалия свят Севернокипърска турска република. Фундаменталният проблем в случая е, че повечето острови в района са гръцки, което според международното право формално дава почти пълен контрол на Атина над околното морско пространство и природните ресурси, скрити в континенталния шелф. Турция от своя страна има най-дългата брегова ивица от всички държави в региона, което според нея й дава право да контролира по-голяма част от акваторията и ресурсите на нейното дъно.
Ситуацията се променя драматично преди около пет години. През август 2015 г. италианската енергийна компания Eni се натъква на огромни залежи от нефт и газ в района на Източното Средиземноморие и по-конкретно в териториалните води на Египет. Предполага се, че подобни ресурси има и в акваторията на съседните държави. Eni също така има водеща роля в проекта за търсене на въглеводородни горива в акваторията на съседен Кипър. В резултат на мащабното откритие италианската компания започва да лобира за обединяване на добивните усилия на Египет, Кипър и Израел. Предложението е природният газ да се втечнява в Египет и се транспортира с кораби до Европа. По чисто съвпадение двете египетски фабрики за втечнен газ са собственост на… Eni.
Въпросната схема обаче вкарва елемент на геополитическо противопоставяне в ситуацията. На практика тя изважда от уравнението Турция и нейната газопреносна инфраструктура към Европа. През 2018 г. ситуацията се заплита още повече, когато се намесва и френският енергиен гигант Total – третата най-печеливша компания в ЕС. Фирмата сключва договор с Eni за експлоатация на въглеводородните залежи на Кипър, което от своя страна окончателно убеждава Израел да се включи в споразумението за втечняване на нейния газ в Египет, както и да прекрати плановете за изграждане на подводен газопровод към Турция.
Всичко това обаче провокира сериозен гняв в турските политически среди и от страна на президента Реджеп Ердоган. Използвайки като разменна карта спорния статут на кипърските турци, Анкара системно започва да изпраща изследователски кораби в кипърски териториални води, в повечето случаи съпроводени от военен ескорт. След всяка турска провокация протестите на Гърция, Кипър, Израел и Египет пък започват да получават все по-силна подкрепа от страна на Италия и Франция, а в последно време – и на САЩ, които също имат свой инвестиционен интерес в експлоатацията на залежите в Източното Средиземноморие, а освен това не одобряват и много от последните политически ходове на Ердоган.
Кризата се разширява на Запад
В стремежа си да излезе от регионалната енергийна изолация, в края на 2019 г. Турция предприема на пръв поглед хазартен политически ход. През ноември миналата година Ердоган сключва споразумение за военно сътрудничество с официалното Правителство на националното съгласие на Либия в пакет със споразумение за морското пространство, по силата на който двете държави обявяват, че делят обща акватория. Въпросният договор оспорва морските граници, установени от Гърция, Кипър и Египет и съответно влиза в конфликт с плановете на трите страни за добив на петрол и газ. Документът напълно игнорира зоните около гръцките острови, включително и на огромния Крит, който е с размерите на малка държава с мащабите на Кипър и разцепва на две акваторията между Турция и Либия.
От своя страна още през декември либийското официално правителство активира отбранителния пакт с Анкара. С помощта на турските военни (и особено на техните бойни дронове) то успя да отблъсне войските на алтернативния парламент в източния град Тобрук, предвождани от ген. Халифа Хафтар и неформално подкрепяни от Египет, Франция и Русия. Обратът в гражданската война обаче доведе до изпращане на още руски наемници на помощ на източната коалиция, а египетското правителство директно заплаши, че може да вкара своя редовна армия в разпадащата се северноафриканска държава. В същото време Франция влезе в неприятно съприкосновение с турските военноморски сили, когато нейна фрегата се опита да провери заподозрян в трафик на оръжие кораб, но бе прихваната с прицелните радари на съпровождащите го военни съдове на Анкара.
Настоящата ескалация на напрежението в Източното Средиземноморие е пряко следствие на контраспоразумение, сключено в отговор на договора между Турция и Либия. То беше подписано в началото на август, а страни по него са Гърция и Египет, които също фиксираха обща морска граница помежду си и изключителна икономическа зона в района на Източното Средиземноморие. Договорът моментално беше заклеймен от турския външен министър Мевлют Чавушоглу като „нищожен“, тъй като според него двете страни не споделят обща граница. Няколко дни по-късно изследователският кораб Oruc Reis и военният му ескорт започнаха да плават не само около Кипър, но и в гръцки териториални води, а военноморските сили на Атина бяха вдигнати по тревога заради подозрения, че турски подводници регулярно са започнали да навлизат дълбоко в акваторията на Егейско море. Така по всичко личи, че действително ставаме свидетели на най-непредвидимата (средиземно)морска ескалация от десетилетия насам.
Източник: в.“Капитал“
