-Г-н Кючуков, с какво ще е различен този мандат на Европейския парламент?
-Всички битки, които сега се свеждат до персони, са реално борба за политики. По-интересното обаче е, че когато стане дума за политики, алтернативите не са толкова отчетливи. Защото основните политически различия между двете големи семейства, лявото и дясното – Европейската народна партия и Партията на европейските социалисти, са в сферата на икономиката и социалната политика, пътя за излизане от кризата – между рестриктивен неолиберален подход или по-сериозна социална ангажираност със стремеж преди всичко да се осигури растеж. Икономически растеж в рамките на ЕС е необходимо условие за да се реши и безработицата, особено младежката. Но ако има нещо очевидно ново след изборите за ЕП, това е новата политическа конфигурация, не толкова проблемите. Защото традиционното ляво и дясно се опитвам да вървят заедно към решаване на проблемите и търсят консенсус. Докато те са атакувани от двете страни от екстремите, преди всичко от крайно дясното ксенофобско и националистическо, което присъства в цяла Европа, но и от по-радикално лявото. Като и от двете страни традиционните политически партии, ЕНП и ПЕС, се разглеждат като част от проблема, а не като част от неговото решение. И това до голяма степен отговаря и на нагласите на обществата в много страни. Според тях, двете партии управляват статуквото, а не предлагат решения. Друг възможен разрез с пряко отношение към тези проблеми е този за бъдещето на самия ЕС-двете крайности: федерална Европа или един хлабав общ пазар
-Към Европейски съюз на нациите?
-И всички междинни форми между тях, като от една страна стоят британският премиер Камерън и евентуалния референдум в кралството за членството на Великобритания, а от друга – тенденциите за много по-тясно интегриране. Това засега се оформя като едно вторично разделение на Европа, включително през призмата и на намерението на избрания за нов председател на ЕК Жан Клод Юнкер -оформяне на европейско ядро около еврозоната.
-Това е опасна тенденция за страни като България?
-България е категорично заинтересована това да не се случи, защото ще създаде ядро и периферия, към която ще сме и ние. Основни играчи против подобно конфигуриране са Великобритания и донякъде Полша, които не са в еврозоната в момента. Но самото изграждане на институции на еврозоната, на бюджет в бюджета, реално два бюджета, според Юнкер, на ЕС веднага прави разделението му. Втората идея за форматиране и на парламент на еврозоната под формата на Парламентарна асамблея или чрез изборност, на практика създава два етажа на ЕС. Т.е.ако първият разрез беше политически, вторият-икономически, това е третият, структурният. Четвъртият разрез в този анализ е външнополитическият: Европа-Русия.
-Очаквате този мандат на ЕП да мине под този знак?
-Поне започна така и има всички изгледи да продължи. Това разделение най-ясно пролича преди седмица при опита за номиниране на върховен представител на ЕС по външната политика и сигурност. Получи се взаимен блокаж, но не само на големите партии. Тук разделението върви, като от едната страна са Полша, Швеция и Прибалтика, страните с най-ясно профилирани антируски позиции. И по-умерените или по-малко заинтересовани страни, като южните държави, Германия като една от най-балансираните страни в ЕС и част от източноевропейските страни. Франция също иска да бъде балансираща. Не случайно преговорите в четворния формат, които се водеха, бяха с Франсоа Оланд и Ангела Меркел, от една страна, и Порошенко и Путин, от другата. Това са големите страни от ЕС, които търсят политическо решение на кризата в Украйна чрез диалог. Тази разделителна линия във външнополитически план измести напрежението, възникнало по линия на атлантическото партньорство, основно между Берлин и Вашингтон по ред проблеми, като подслушвания, шпионски скандали и по търговското споразумение, което се обсъжда между ЕС и САЩ.
-Ще бъде ли това споразумение пречка пред атлантическото сътрудничество?
-По-скоро ще бъде не толкова разделително вътре в ЕС, а предмет на по-интензивен диалог между САЩ и ЕС. И до голяма степен ЕС в него отстоява едни и същи интереси за постигане на нормални търговски условия, които да защитят позицията на европейските производители и интересите на потребителите в ЕС.
Появява се и още един политически проблем – разширяването на Европа. Юнкер ясно каза, че в следващите 5 г. разширяване няма да има. Това, според мен, не е позитивно като политическо послание. Защото присъединяването на всяка нова държава към ЕС е процес, предполага покриване на критерии, но при тази формулировка се губи енергията и хоризонта, т.е. стимулът. Самият преговорен процес със страните кандидати за членство не предполага по-рано от 5 г. присъединяване. Но е друг въпросът, че така поставен въпросът не изглежда „почакайте, а след 5 г. ще ви приемем“, а като „почакайте, а след 5 г. ще видим“… Това са произнесени на глас сериозните настроения, натрупани с оглед вътрешните проблеми на самия ЕС, който иска първо да си ги реши, като те не са свързани само с разширението, и едва тогава да присъединява нови страни-членки.
-Това вече е политика на реалностите?
-Европа иска да е наясно сама със себе си къде вижда бъдещето си и границите на своето разширение. Те трябва тепърва да се изяснят политически. И докато въпроса със Западните Балкани не е поставен „дали“, а „кога“ за тяхното присъединяване, в пълна сила стои въпроса за границите на ЕС на Изток и на Югоизток.
-Има ли шанс „мистър Евро“ и отявлен еврофил като Юнкер да остави свой отпечатък в този мандат?
-Да, това е фигура, която дава достатъчно стабилност и предсказуемост, еволюционност в търсене на решения. Вече въпросът е до каква степен това постъпателно решаване на проблемите ще бъде позволено от динамиката на развитие на политическите процеси, които да наложат по-радикални решения. Да не забравяме, че предстои референдум, свързан с автономия във Великобритания по отношение на Шотландия, призиви за подобно нещо в Каталуния, текат такива процеси и в Белгия и Италия със Северна Италия. Има нещо, което наричам бунтът на богатите, когато в 90 на сто от случаите това са богати провинции, които отказват да плащат сметката за кризата. Което е елемент на същата тази криза. И ако нещо е поставено като огромна въпросителна като философия на тези процеси, това е принципът на солидарността в ЕС. От тази гледна точка Юнкер е човекът, който търси решение въз основа на тези принципи и на основната визия на Европа като единен дом. Но унификацията както на данъчната основа, така и на заплащането, установяване на т.нар. гарантиран базисен доход, в момента се разтварят в по-общия проблем за пътя на Европа –за повече федерализъм или повече нации. Тези идеи са функция от това. Но аз не съм склонен да разглеждам живота в Европа през призмата на мандатността на една или друга фигура на политик. А животът на ЕП е по-скоро политически цикъл, а не мандат.
-Какви са най-оптимистичните Ви очаквания за развитието на ЕС през следващите 5 г. или най-големите ви опасения?
-Очаква ни много интензивен вътрешно европейски реален, съдържателен и, надявам се, резултатен дебат за това накъде ще върви Европа. Другото е да се получи някаква инерционна аморфност. Периодът наистина е ключов за развитието на ЕС. Затова очаквам и политическо сътрудничество между големите партии и диалог. Проблемът е не, че те не водят диалог, а че понякога стават трудно различими една от друга. А що се отнася до търсене на фигури за двата големи поста в ЕС, то не е въпрос на персони, а на политики. Доколко позицията на върховния комисар, например, ще може да генерира общи позиции по външнополитически въпроси и действия на ЕС. А някои биха предпочели това да е по-слаба фигура, която да позволи по-ясни националните позиции, вместо да откроява по-силна европейска идентичност във външната политика.
-Готова ли е Европа за лош сценарий по отношение на Украйна?
-Тази криза е отглас от миналото, от двуполюсния свят. Сега светът е многополюсен и основните геополитически разломи са другаде, не са там. Те са на религиозна, етническа и цивилизационна основа. Войните днес не са войни на държави, не воюват армии. Воюват групировки – и в Украйна, където националната армия инкорпорира опълчения. И в Ирак, и в Сирия, или ако воюват държави, те не воюват директно, а чрез групировки. Светът излезе от рамките на националните държави, текат други процеси. Затова смятам, чe в средносрочен план Русия и ЕС могат да се окажат от едната страна на барикадата.
