Ако застанете гърбом към ЦУМ и се вгледате в зейналото пространство зад оградата под вас, ще видите зидовете на антична Сердика – подравнени в ниското, някой ги е подстригал с гигантска машинка. Всъщност така е и станало. В началото на 20 в. новите строежи е трябвало да легнат върху старите градежи. Набивали са колове с железни върхове в земята по 3-4 м, за да я укрепят, а върху тях легнали бетонни плочи, мазета, ресторанти и хотели, за да познаем артистичната София отпреди войната. После дошли бомбардировките потрошили всичко, опнала се нова улица, останали Халите да напомнят нивото, а отдолу сега е блеснал античния град. Край нас археологът н.с. д-р Марио Иванов разплита жизнените му мрежи. Твърди, че антична Сердика също е стъпила върху стари постройки, храмове и улици на градовете преди нея. Така с хилядолетия. Ние сме надникнали само в един от слоевете на кипящия живот тук след 3-4 в. след Христа, а само 15-20 см под неговите основи нещата стават непознати и загадъчни.
Но да се върнем там, където преди седмица възникна суматохата в Министерството на културата и общината – непоправимо ли бастисахме една от паметите в многоетажните истории на града – оставен на произвола на дъждовете, избуялата зеленина и блатистата фауна. Работници разпъваха найлони, забиваха скоби в дървените ребра, за да покрият зидове и сгради, преживели столетия в пръстта и подпочвената влага.
Долу, в скелетите на древните улици невидимо тече непознатия градски кипеж-ежедневие, който може да бъде видян само с очите и знанията на специалисти археолози. И с въображение – като машина на времето: всичко започва от двете главни големи улици на римския град, които се кръстосват в неговото сърце – център. „Виа Принсипалис“ – в Ларгото, и „Виа Карго Максимус“ – успоредно на днешната „Мария Луиза”, макар че показвайки се в началото откъм джамията, тя се губи под улицата пред ЦУМ. Кръстосването им става на 2-3 м на юг от църквата „Св. Петка”. Това е скелетът на античния живот. Успоредно на двете улици се точат по-малки – правят правоъгълна мрежа, квадрати ограждат пространства – инсули, които днес наричаме квартали. В тях са сградите. Марио ни разведе из всяка от тях, бяхме се пренесли през хилядолетие.
Първата от сградите е с хипокаусна система. Хипокаусът е подово отопление – пояснява археологът Иванов. Повдигнат под върху колонки или върху арки, даже върху тунели, които осигуряват циркулацията на топъл въздух под пода и между стените. Правят се двойни стени и двоен под. На определено място извън сградата се пали силен огън. Пушекът се всмуква под тези стени, обтича отвсякъде сградата излиза през комините като по този начин я затопля.
Първата сграда не е ясно дали е свързана с баня или само е отоплявала помещението. Била е вид топла стая за зимата. Сградата, след уличката която ги разделя, е огромна – 30х30 метра! Повече от декар площ. Постройките са развити напред и влизат в подземния музей под бул. „Мария Луиза”. Друга пък е с настилка – вътрешен двор, около който са организирани различни помещения – голяма зала, помещение с фрагменти от мозайка. Сградите са разполагани на ширина, не както сега на височина. Организирани са около двор. Между многото помещения има тоалетна с улеи, канали. Сградите около главната улица са жилищни или търговски. В едно от помещенията са открити пещи, вероятно за питки, хляб, печива.
Един от кладенците е от 4-6 в. и е във вътрешния двор, съоръжен за черпене на вода. Но е имало и водопровод. Обитателите са били богати хора – управници на града, богати търговци или духовни лица. Има друг басейн с формата на трилистна или четирилистна детелина. С апсиди. От листата й се вижда само едно – сега покрит с ламаринен покрив. Останалата част от басейна е под асфалта, отгоре е възстановена улицата. Една от най-ранните бани на града е тук под “Св. Неделя”. С огромна сграда, върху която сега е църквата. Проучвани са части от нея. Влизали са специалисти, спелеолози в тунелите отдолу – те са свързани с хипокаусната система. На базата на много сравнения и други изводи се смята че там са първите големи терми на града.
И гости, и жители на София навярно си мечтаят за деня, когато ще се разхождат из античния град сред детайли, дворове и улици, мозайките и басейните, за да почувстват хилядолетието вътре в себе си. Но дали този ден е близо?
Марио Иванов пояснява – проектът е подготвен от колектив архитекти: Славей Гълъбов, Васил Китов, Юлий Фърков, Красен Андреев, заедно с инженери, специалисти по отводняване и т. н. Предвижда да не се възстановяват сградите до покрив, защото невинаги данните ни са достатъчно сигурни. Ще представим това, което е оцеляло с минимална намеса, която да го пази от атмосферните влияния. Влагата сега нанася щети, но като цяло градежите са в добър вид. Няма драстични нарушения. На места, се събира по-голяма вода, израсли са треви и изглежда занемарено. Градежите трябва да се обработят – да се подобри спойката между съставките. Не значи да се разградят зидовете и отново сглобят. А там където е слаб варо-пясъчния разтвор – да се премахне до здраво и да се замени със съвременен. Хоросанът е анализиран – ще се префугира, ще се направи надзид 20-30 см – хем да се поизявят зидовете, хем да са защитени. И трябва да се поддържа – да не се допускат наводнявания. Отводнителната система ще се изпълни заедно с проекта.
Стартирала е обществена поръчка, но е обжалвана. Нищо няма да се случи и до края на есента. Надеждата е проектът да стартира напролет. Преди седмица министър Мартин Иванов извика комисия – да предложим мерки. Най-важното е да се източи водата и да се подновят покритията от найлон, които са амортизирани. Да се унищожат плевелите. Денонощната охрана на обекта от Общинската полиция също е наложителна. Надеждата проектът за консервация и реставриране да тръгне наесен е реална. Всички го очакваме.
Лъчезар Лозанов
