На 18 юли 1959 г. се създава Висшето народно военновъздушно училище „Георги Бенковски” след сливането на двете военновъздушни училища в Долна Митрополия и Горна Оряховица. Първият випуск започва занятия в Долна Митрополия през септември същата година. По това време вече е практика летци от военната авиация да преминават в гражданската, която е създадена с директната подкрепа на Военновъздушните сили с летателни апарати и човешки ресурси.
В края на 1959 г. командирът на ВНВВУ „Георги Бенковски” полковник Лазар Белухов е назначен за генерален директор на Българската гражданска авиация. На негово място е избран подполковник Христо Ботев. През септември 1969 г. към висшето училище е създадено средно сержантско военновъздушно училище, което подготвя кадри със средно техническо образование за обслужване и поддръжка на сложната авиационна техника във ВВС и БГА „Балкан”. В Долна Митрополия се съсредоточават всички авиационни специалности. Така училището се превръща в
единен център
на авиационното образование в България – това, което командването на българските ВВС и авиационното общество у нас иска да възстанови. Военновъздушното училище става висше учебно заведение в резултат на появата на по-сложната и усъвършенствана техника в авиацията. На въоръжение навлизат масово реактивните самолети. Във ВВС е започнало усвояването на свръхзвуковите изтребители
МиГ-19, МиГ-21 и МиГ-23
През 1959 г. в училището е извършена огромна работа по разработването и съгласуването на учебните планове и програми за обучение на първите 34 курсанти, които влизат във висшия курс.
Първоначалното летателно обучение е на витловия самолет Як-11, в трети курс бъдещите летци се качват на реактивния МиГ-15 в учебния и бойния му вариант.
Успешното усвояване на МиГ -15 е важно поради преминаването на курсантите през четвъртия и петия летателен период на по-бързите и сложни МиГ-17. На този изтребител курсантите достигат върха на подготовката си с бойно използване на самолета по въздушна и наземна цел и полети през нощта. За петте години на обучението всеки курсант от първия випуск висшисти достига
нальот от 300 часа
На Як-11 младите летци започват още след първия теоретичен семестър. На летището в село Бреница те изпълняват програма, която включва пилотиране по кръга, в зона прост и сложен пилотаж, маршрути, групова слетяност и стрелба по земни цели. Това са много високи постижения, които за първи път се постигат от млади летци още в първия летателен период. Обяснението на този успех е фактът, че почти всички курсанти са минали през аероклубовете и имат по 60-80 часа нальот.
През 1963 г. е съкратен първият учебен полк и това се отразява на подготовката на следващите два випуска, защото се усеща липса на инструктори. От този полк остава само една ескадрила с командир майор П. Байков.
През зимата на същата година във ВНВВУ „Георги Бенковски” пристигат за първи път да се обучават по различни специалности курсанти от Алжир. По-голямата част от тях се записват да учат за летци. Летателната им подготовка започва през лятото на 1963 г. на летището в Телиш. Там те усвояват самолета Як-11 в ескадрилата на майор П. Байков, а през лятото на 1964 г. и 1965 г. – реактивния изтребител МиГ-17 в ескадрилата на майор С. Кунчев.
През 1965 и 1966 г. младите български летци от випуска усвояват изтребителя МиГ-17 като достигат в обучението си до атаки по въздушна цел, а държавният им изпит е изпълнение на зона сложен пилотаж. Средният нальот на курсантите от този випуск е 110-120 часа.
Михаил Григоров
(По книгата „50 години ВВВУ „Георги Бенковски”)
