Паметта за героизма на предците е жива и води строя на съвременни воини и в наши дни. Това стана ясно по време на похода на Командването на Сухопътните войски
по стъпките на сливнишките герои
от Сръбско-българската война от 1885 г.
С военни церемонии, поднасяне на венци и цветя и слова на благодарност към героичните предци походната колона премина от Паметника на капитаните, през Паметника на героите на Сливница в центъра на града, до Пантеона на загиналите в Сръбско-българската война край село Гургулят. Проявата по традиция беше посветена на 19 ноември – празника на СВ.
В епичните боеве край Сливница през 1885 г. българската войска успява да постигне победа на капитаните над генералите, обръща хода на Сръбско-българската война и записва една от най-славните страници в нашата военна история, каза в словото си при Паметника на капитаните главен асистент д-р Стоян Николов от Националния военноисторически музей. По думите му в онзи момент Княжество България има едва осем пехотни, два артилерийски и два конни полка, както и по-малки инженерни части. Във флота служат едва нeколкостотин души.
Въпреки всичко в епичните сражения при Сливница българските воини спират нашествието и преминават в настъпление, довело по-късно до успешен за страната ни край на войната. В тези боеве е
постигната славна победа
написана е величава страница в българската военна история, изтъкна Николов. След като пред паметника бяха поднесени цветя, походът потегли начело с бойното знаме. Такта задаваха маршовите изпълнения на Представителния духов оркестър на СВ.
В челото на колоната бяха заместник-командирът на СВ бригаден генерал Любчо Тодоров и кметът на Сливница Васко Стоилков. В похода участва ръководството на Командването на СВ, генерали и офицери от запаса, военнослужещи и цивилни служители, представители на подофицерско дружество „Гургулят““.
Пред паметника костница на централния площад в Сливница походниците отново оформиха строй. В словото си Николов разказа историята на монумента.
Паметникът е създаден през втората половина на 30-те години на 20 век от архитект Лазаров и скулптора проф. Александър Занков. Малко известен факт е, че внукът – Александър Занков, е и главен реставратор в НВИМ и в наши дни, а неговата майка – Мария Рилска, е един от известните реставратори на тъкани, включително знамена, обясни Николов.
Сливница е допринесла много за това
България да я има
във вида, в който е в момента, изтъкна кметът Стоилков. По думите му общината ще се постарае да направи немалко неща, за да бъде посрещната по достойнство през 2015 г. 130-годишнината от Сливнишката епопея.
Вече 129 години СВ са в основата на отбранителния потенциал на България и носят нейната воинска чест, гордост и слава, изтъкна в словото си председателят на Общинския съвет в Сливница Георги Георгиев. Сухопътните войски и днес са основен елемент на националната отбранителна система, напомни той.
С венци пред паметника беше почетена паметта на героите.
Пред внушителния монумент край Гургулят походниците също поднесоха цветя и отново припомниха историята на боевете от 1885 г. Командирът на СВ генерал-майор Андрей Боцев награди отличили се през годината воини и цивилни служители. По думите му историята на СВ всъщност води началото си още от основаването на българската държава през 681 г.
Какво е нужно на Сухопътните войски днес?
Генерал от запаса Златан Стойков, бивш началник на отбраната:
За да се развиват СВ, на първо място трябва да имаме стабилен Закон за отбраната и въоръжените сили, който да регламентира числеността, бойния състав на войските. Повече да няма съкращения.
На личния състав му трябват спокойствие, увереност в бъдещето, пари, нова техника, нови способности. Веннослужещите да вървят напред, всеки да знае, че държавата му гарантира служебното развитие до Щаба на отбраната.Генерал-лейтенант от запаса Люцкан Люцканов, бивш командващ СВ:
Най-напред е нужно да се регламентира каква да е числеността на СВ. След това да се предприемат стъпки за модернизация. Техниката, с която разполагат войските, е още от времето, когато ние командвахме взводове и роти. СВ трябва да бъдят превъоръжени с нова бронетанкова техника.
Трябва да се стабилизира обстановката, а не всеки, който дойде на власт, да предприема нови планове за реорганизация, нови реформи. Войската е структура, която не подлежи постоянно на някакви нови промени. Трябва веднъж завинаги да се разбере, че армията е символ на държавността. Ако я няма армията, няма да я има и държавата.
Новите политици сега да се опрат на това, което е постигнато. Да увеличат бюджета на войската най-малко на 1,5 процента от брутния вътрешен продукт, за да може да говорим за някаква възможност за превъоръжаване.Генерал-лейтенант от запаса Кирил Цветков, бивш началник на Главния щаб на Сухопътните войски:
На СВ днес им трябва дух, нова техника и въоръжение. Духът идва от решенията, които се приемат в интерес на СВ. Защото те са основният вид въоръжени сили. Те измиват очите на страната, на Българската армия в мисии, в операции по подкрепа на мира. Няколко хиляди души са минали вече през огъня на мисиите. На тях се крепи фактически втората мисия на въоръжените сили – „Подкрепа на световния мир“.
По първата мисия „Отбрана“ СВ изнасят основната тежест във всички войни досега за национално обединение и евентуално в бъдещ конфликт. На тях принадлежи и основната част в третата мисия по подкрепа на населението. СВ поддържат няколко десетки сборни отряда, участващи активно в ликвидирането на последствия от бедствия и аварии. Държавата е в дълг към СВ.Генерал-майор от запаса Петко Драгоев, бивш първи заместник-командващ СВ
Като основен вид въоръжени сили СВ останаха най-онеправдани. Войските се нуждаят преди всичко от ново въоръжение и техника, от акумулатори, от нови бойни бронирани машини и т. н. СВ се нуждаят и от нова униформа. Трябва новото ръководство на МО да направи всичко възможно, за да се променят унниформите, включително да се въведе и празнична, парадна униформа.
Андрей Рангелов
