Колкото и да ни е непривично от последните десетилетия, някак и международното положение – израз, който много години ни звучеше повече като щампа от виц, съвсем не дава поводи за веселие. Обратното – средата за сигурност наоколо е такава, че направо изправя отбранителната ни система на нокти. Какви ти веселия, когато на юг и изток от България ври и кипи?
Но 19 ноември – Деня на Сухопътните войски, винаги е повод да споменем студената есен на 1885 г., когато в епичните сражения при Сливница младата българска пехота начело с доблестни капитани побеждава нашественика, воден от генерали.
България оцелява, защитавайки делото на Съединението. Десетилетия по-късно именно тази дата заслужено е избрана за празник на най-големия вид въоръжени сили.
Но ако има исторически паралели с онова време, те не са на елементарното равнище на заплахите или военния отговор. Слава Богу, днес, макар ситуацията недалеч от нас да е размирна и непредсказуема, все пак не сме подложени на нашествие на чужда армия. Освен това членуваме в най-мощния отбранителен алианс на планетата.
Но – дотук с различията. Общото със славното време на капитаните и техните победи и днес е духът на българския воин, непреклонната му смелост, издръжливост, себеотрицание и воля за победа.
Сякаш слязъл от картина на фронтови художник, именно пехотинецът е образът на българския воин през десетилетията и петте войни на Третата българска държава. Като един Марко Тотев от окопите, той се е запрял упорито на позицията си, зарил чепици в родната угар, разорана не от плуг, а от снаряди, и отстоява до смърт всяка стъпка от територията на Отечеството.
Този дух на автентичен патриотизъм владее и днес душите на хората, които служат в Сухопътните войски. Без него те нямаше да могат да се борят с изпитанията на всекидневието, да усъвършенстват професионализма си, да се подготвят успешно за трите мисии на Българската армия. Да могат да изпълняват и куп допълнителни ангажименти, дежурства и неочаквано възникнали дейности, които изискват срочно решение.
Да си в строя на Сухопътните войски днес, означава да си комплексен играч от един голям, сложен и мощен тим. При това готовността ти да е на принципа три в едно – за отбрана на родината, за участие в мисия зад граница и за помощ на населението при бедствие.
И резултатите са налице. През годината СВ успяха да подготвят, екипират и сертифицират поредните две батальонни бойни групи, довеждайки общия им брой до пет. Тези формирования дават новото, натовско лице на Българската армия. Догодина предстои да бъде изградена и шестата група, с което войските ще рапортуват за успешното изпълнение на целия модернизационен проект, започнат още през 2012 г.
В началото на годината войските се заеха и с една неблагодарна, но необходима работа – изграждането на защитно съоръжение за спиране на нерегламентирания миграционен поток по южната ни граница. С чест изпълниха заповедта и издигнаха телената ограда, доказвайки, че за пехотата няма невъзможни задачи.
Нещо повече – пуснаха покрай ушите си злонамерените хули, обвинения и празни приказки, защото думите отлитат, но изграденото остава и пази Майка България от поредния съвременен асиметричен риск.
В същото време пехотата осигуряваше основната част от състава на мисиите на Българската армия из горещите точки на света. Близо 400 воини от СВ достойно служат в момента в контингентите ни в Афганистан, Грузия, Косово, Босна и Херцеговина. В международни учения и подготовки българските пехотинци са равноправни и уважавани участници, рамо до рамо със съюзниците ни от НАТО и ЕС.
Както всяка година, така и тази воините от СВ бяха и основната сила, която се притичаше на помощ на попадналото под гнева на стихиите население. Без да жалят сили и енергия, те спасяваха хора сред наводненията, преспите и пожарищата из страната. В делничния си героизъм, осъзнаван скромно като дълг и чест, те доказваха, че победният патриотичен дух на българския воин е жив и е толкова млад и силен, колкото през величавата 1885 г. при Сливница.
А това е най-важното. За да я има България.
