Да стъпваме на пръсти, докато редим правните текстове
Внасянето на законопроекта на Реформаторския блок за сливането на двете разузнавателни служби на страната, Националната разузнавателна служба и Служба „Военна информация“, разбуни духовете и в парламента. Създателят на закона ген. Атанас Атанасов се готви да защити аргументите си в току-що създадените парламентарни комисии. Но дебатът явно ще се проведе и на по-широка маса между експерти, депутати, политици и представители на изпълнителната власт. Добре е, че отново на дневен ред излиза темата за цялостното правно устройство на системата за сигурност. Лошото е, ако това се прави на парче, без да е приет рамковият закон за националната сигурност, който подрежда двора й и очертава взаимодействието на играчите в него. 25 г. службите в сферата на сигурността работят според правилници. Явно (пак) е дошло време да се даде правната опора на единната среда на националната ни сигурност. Само да не забравяме, че двете ни разузнавателни служби са сред най-интегрираните с партньорските си организации в пространството на НАТО и ЕС. И са необходими работещи спокойно не само на България.
Ангел Найденов: Здравословна е конкуренцията, не сливането
Няма аргументи за сливането на цивилното и военното разузнаване. Обяснението и основанието за внасяне на подобен законопроект от страна на Реформаторския блок, в частност от Атанас Атанасов, не звучи сериозно. Законопроектът се появява, без да е приет пакетът от закони, необходими за сектора сигурност. Не за първи път заявявам, че съм срещу позицията за сливане на двете разузнавателни служби. По-здравословно е да има конкуренция между тях, включително по отношение на източниците, оценките, анализите и предложенията, които правят към държавните органи.
Различни са посоките, в които разузнавателните структури работят. Служба ВИ има специфични задачи и отговорности, свързани с дейността на Въоръжените сили, в частност – на Българската армия. Включително по отношение на райони, в които има български военни контингенти – оценка на ситуацията, на рисковете, прогноза. Какъвто и да е резултатът от обсъждането, трябва да е ясно, че войсково разузнаване трябва да има. Дори и от тази гледна точка не виждам основание за ликвидиране на служба ВИ.
Сливането ще доведе до загуба на източници и на двете служби, което означава по-нисък капацитет, ограничени способности за получаване на информация – оттам оценка на средата и всичко, свързано с дейността на тези служби. Опасявам се, че това ще подкопае доверието на партньорите към нова служба. А лично съм се убедил, че има достатъчно висока оценка и доверие от партньорските служби и към НРС, и особено към служба „Военна информация“.
Генерал o.з. Михо Михов: Не трябва да бързаме
Законопроектите, свързани със сферата на сигурността, са прибързани, защото нямаме провали в тази среда по направлението национална сигурност. Те сериозно трябва да се обмислят и съгласуват от всички парламентарни групи, тъй като пряко засягат, не косвено, системата за националната сигурност. По този въпрос трябва да се съобразим с практиката и доказателствата, че ДАНС е една работеща структура, но такова очакване обаче се пренася автоматично и към ДАР. Не би следвало да бързаме. Засега го казвам в лично качество, предстои да се приеме решение на парламентарната ни група.
Янко Янков: Необходима е актуализация на нормативната база
Актуализация на нормативната база е необходима, но не става въпрос за радикални промени. Отговорът е в изключителната динамика на заплахите – нестандартни интегрирани, те имат нужда от интегриран модел на системата на сигурност: координация онлайн, ясна субординация, водеща до конкретни задачи, даване на точни анализи и отчети и вземане на ясни управленски решения.
Ако някой си мисли, че решения срещу заплахите могат да бъдат вземани веднага, много се лъже. Примерът е с бежанския поток. Заплахата за сигурността ни беше докладвана от службите преди много време, а обстоятелствата пак ни свариха неподготвени.Това се дължи на липсата на ясна директна връзка между хората, които носят отговорност за управлението и специалните служби.
Не бива да се създава усещането, че съответните служби управляват институциите, а не институциите тях. Защото се получава така, че когато става въпрос за ясен подход към службите, започва борба между институциите, което до голяма степен може да потвърди казани думи, че всъщност политиците са зависими от службите.
ДПС ще има политическо решение по това законодателство. Системите на сигурността не могат да бъдат разглеждани отделно – вътрешна, военна, икономическа, а комплексно, не на парче.
Участвал съм в обсъждане на няколко годишни доклада за националната сигурност, които се внасят в НС. Те трябва да проектират сериозни действия на парламентарните комисии и на НС, свързани с основния ангажимент – правно да бъдат регулирани действията на службите, за да получават ясни задачи, ясен отчет за какво харчат публичните пари, възможност директно да формират управленски решения чрез ангажименти на МС. И, разбира се, да не се конкурират помежду си, а да си сътрудничат. И да бъдат обект до някаква степен на контрол. Стане ли дума за нормативната база в сигурността, се вадят аргументи, че законите ще доведат до сътресения на службите. Това не бива да се допуска. Сферата на сигурността не търпи тясно партийни интереси, нито тясно институционални. Към това законодателство трябва да се подходи интегрирано, професионално и стратегически. Да не вървим след събитията, а да създадем нормативна база с възможности те да се предвиждат и системата да им даде адекватен отговор.
Пламен Манушев: Да не бързаме с ДАР, ВИ работи много добре
В 41-вото НС на ГЕРБ не стигнаха дни, за да бъде приет на второ четене пакетът от 4 законопроекта в сферата на сигурността, а те не влязоха в дневния ред на 42-рото. Приемането им щеше да подобри цялата система за сигурност, особено работата на специалните служби. Сега от РБ е внесен законопроект за създаване на Държавна агенция „Разузнаване“. Участвах в разработването на Закона за военното разузнаване и считам, че трябва да бъде приет – предстои отново да го внесем за обсъждане. Служба „Военна информация“ работи може би най-успешно в момента от специалните служби. Смятам, че особено в условията на такава криза и заплахи за националната сигурност като част от заплахите към Европа и света поради ситуацията и в Украйна и групировката „Ислямска държава“, тази служба трябва да продължи да работи и да не бързаме със законопроекта за ДАР.
Служба „Военна информация“ стои добре и тя е най-сериозната разузнавателна служба в момента. И трябва да продължи да работи, защото не само нашата страна има нужда от нея. Лично съм получавал похвали и благодарности и в Афганистан от ръководителите на операцията там, че благодарение на нашата служба са спасени много човешки животи. А във ВИ работят военнослужещи. Не ми е ясно в предложението за ДАР, дали те трябва да се девоенизират и къде ще отидат офицерите, които служат и са част от БА.
Службата трябва да продължи да работи като самостоятелна, като приемем закон за нея – докато се изясни цялата идея как ще изглежда новата служба ДАР. Сигурно някой ден ще стигнем и до нея. Сега трябва да се концентрираме върху националната сигурност, като не губим нито дума от ценната информация, която предоставят и „Военна информация“, и НРС.
Друг въпрос е дали ще внесем пакета от закони по сигурността във вида от предишния парламент, защото средата за сигурност сега е по-различна. И вътрешнополитически – управлението не е еднопартийно, и геополитически. И оценката във Визия 2020 за стратегическата среда е доста променена през последната година. Необходима е актуализация в законопроектите, най-малко в оценката за средата на сигурност и на заплахите за националната сигурност. Законът за военното разузнаване беше писан, когато в Черноморския регион действаше БЛЕКСИФОР и 6-те държави плаваха заедно под един флаг и се канеха на съвместни учения. Затова задължително ще има и широко обсъждане на проектозаконите. Не може едно механично сливане на двете разузнавателни служби да даде резултати.
Росица Цонева
Фото Красимир Тодоров
