Бригаден генерал проф. Николай Петров д.м.н. завършва медицина във ВМИ – Варна през 1985 г. От 2004 г. е началник на Катедрата по анестезиология, реанимация и интензивно лечение към ВМА. Зам.-началник по диагностично-лечебната дейност на МБАЛ – София, към ВМА от 2007 г. Министър на здравеопазването в служебния кабинет „Райков“ през 2013 г. Началник на ВМА от 3 юни 2014 г. Женен, с три деца.
– Господин бригаден генерал, каква е диагнозата на Военномедицинската академия сега?
– Продължава да бъде една от най-добрите медицински структури в България. С мрежата си в страната е значим фактор в националната сигурност и свързаното с нея медицинско осигуряване на населението. Реагираме най-бързо, най-адекватно и в най-голям обем при възникване на масови бедствия и аварии и многократно сме имали възможността да го докажем. Структури на ВМА са тези, които реагираха при инцидента в Охридското езеро и при атентата на летището в Бургас, при наводненията, при взривовете в Костенец. Като здравна структура, пряко свързана с националната сигурност на страната, ние нямаме аналог. ВМА продължава да бъде една от предпочитаните за лечение болници в страната. Това се дължи и на постиженията ни дотук, и най-вече на екипите в системата на ВМА – професионалисти, изключителни имена – тук работят едни от най-добрите специалисти. В урологията и гастроентерологията се налага да се прави списък с чакащи пациенти. Доверието е нещото, с което се гордеем, и то прави ВМА уникална. Другите са отговорността и ангажиментите към Министерството на отбраната, към НАТО и участието на наши екипи в мисии. На нашия празник 1 декември отбелязваме не само 123 г. от създаването на ВМА, но и 110 г. от първата мисия, в която са участвали наши военни лекари. И сега има наши медици в мисии. ВМА е отворено медицинско заведение, в него се лекуват и граждани. И преобладаващата част от прегледи и лечение във ВМА са на цивилни хора, нямащи нищо общо с МО. Макар че към служителите на МО имаме твърд ангажимент и приоритет.
– Как ще намалите дълговете на ВМА, проф. Петров?
– Финансовото състояние на ВМА не е добро и това не е от днес и вчера. Дълговете са над 120 млн. лв., а просрочени са над 110. Паралелно с това вървят искове и дела за около 10-12 млн. Финансовото състояние е повече от тревожно. С моите заместници, както и с шефовете на клиники, след множество срещи, анализи, сметки, дискусии, насочваме усилията си в няколко посоки. По отношение на дълговете, които никой не оспорва и трябва да платим, водим преговори с много фирми. Започнах сам, но разбрах, че няма да се справя, фирмите са над 300 с над 800 договора. Трябваше да предоговорим условията, за да можем регулярно, на определени вноски, да чистим този дълг и до 1-2 г. да го занулим. Срещнахме разбиране от фирмите, подписахме споразумения и постигнахме икономии за около 1300 хил. лв. още на първия месец, когато започнахме работата на този принцип. Насочихме усилия и към действащи договори, подписани на определена цена, които да предоговорим с молба фирмите да намалят цената на услугата. Постигнахме резултат в рамките на 8,5 – 9 млн. лв. Направихме инвентаризация на организацията в нашата работа. Само през октомври т. г. спрямо октомври 2013, свихме разходите за лекарства с 400 хил. лв. Не искаме да пострада качеството на лечение и няма промяна в него, но трябва да го правим ефективно. Това е затягане на колана, който не може да се стяга докрай. Няма да допусна компромис с качеството на лечението, но определено има резерви.
– Ще правите ли вътрешни преструктурирания и съкращения?
– Съкращения не би трябвало да има. Направихме вече анализ за отделните клинични звена, които не дават като обем достатъчно работа, финансов резултат или да кажем направо – са изцяло губещи, макар в медицината да е грозно да се говори за печалба. Но поне да не дърпат цялата академия надолу. В тях ще има преструктуриране. Стремежът ни е звената, които се развиват добре, и едвам насмогват на работата, като споменатите, да ги разширим – т.е. да прелеем щат от едно място към друго, за да се поемат повече пациенти. Това е и добър икономически модел.
– Има ли изтичане на ваши специалисти навън точно заради това преструктуриране?
– На този етап не. Винаги е имало процес на ухажване на водещите специалисти от други структури. Някои заминаха, други не се поддадоха. То е личен избор, защото той не е само въпрос на заплащане, а и въпрос на натовареност, и на среда, на средства за работа – добрият специалист се нуждае от добра техника. Защото добър хирург, за да върши работата си и да бъде номер едно, около себе си трябва да има и достатъчно други звена, които го подкрепят. Той е върхът на айсберга, но за да стои на върха, са нужни добра лаборатория, добра патология, добра реанимация. Т. е. структурата ни прави силни. Никой от нас не е „голямата работа“, ако не е част от екипа на Военномедицинска академия, от този голям организъм. Ние сме големи имена и известни лекари, защото сме се изградили във ВМА, защото сме част от ВМА. Аз, лично, не бих бил нищо особено, ако бях извън академията.
– Има ли граница, под която не трябва да пада броят на военните лекари?
– Във всяка болница си има подобен санитарен минимум. Но цивилните лекари са повечето бивши военни, така че рефлексът у тях е съхранен. Те просто нямат пагони, но имат същото възпитание и самодисциплина. Някои казват за нас – имате ред. Но този ред не се дължи на команди и строева подготовка по етажите. Това е вроденото чувство на военния за колегиалност, малко думи и повече действия.
– Знаем, че ВМА е стандарт за качество у нас в медицината, но покрихме ли стандартите за натовска болница?
– Напълно и сме едно от най-добрите лечебни заведения в структурите на НАТО. В доста страни няма толкова силно развито военномедицинско учреждение.
– Може ли военната ни медицина да се превърне в една от нишите, в които се специализираме в Алианса, професоре?
– Възможно е и се предприемат стъпки в тази посока. И сигурно ще попитате за решението на МС наскоро България да стане водеща по отношение на лечението на пострадали в Украйна. Това можем да си го позволим с ресурса, с който разполагаме. Този ангажимент може да се развие, но това ще го дефинира моят началник – министърът. Ние можем да лекуваме не само граждани от Украйна, а да правим рехабилитация и на други военнослужещи от НАТО. Капацитетът ни е голям и трябва да бъде използван. Естествено трябва да имаме разчети. Ние сме изпълнители, другото са политически решения.
– Как ще се развива Военномедицинският отряд за бързо реагиране, който дава лицето на военната ни медицина в мисии?
– Имаме идеи по отношение на подготовка и сертифицирането на все повече кадри. Основната част ще бъдат необходими в мисии, другата – ще са достатъчно добре обучени и ще реагират на територията на страната. Нашето звено за авиомедицински транспорт получи най-високата сертификация в НАТО преди месец в Германия. Това е изключителен успех.
– А какво е материалното обезпечаване на този отряд?
– То винаги е свързано със средства. Когато нашият принципал министърът сложи приоритетите от една страна, обезпечението от другата и нуждите от третата, ние трябва да се класираме по тези три показателя. Няма болница или учреждение, което като попитате имате ли нужда от финансов ресурс, да кажат не. Работата на министъра е в това – да се ориентира кое е жизненоважно и да вземе решение.
– Събрахте ли екип от хора, които да умеят да вземат решения?
– Почти. Доволен съм от заместниците си, дефинирахме ясно ресорите и те гонят задачите, справят се. Имаме какво още да желаем от администрацията, но всичко по реда си.
– Каква е цената на вашия пост в личен план?
– Тежка. В един момент се надявах, че ще се канализират нещата и ще свикна, че да не отдавам толкова време от денонощието си. Приемам поста като мисия, с която съм твърдо решен да се справя. Дали ще постигна големи или малки резултати – това ще го кажат моят началник и времето. Но това, което мога и считам, че е разумно, няма да се поколебая да го направя. Защото и в Библията пише – по делата ще ги познаете.
Росица Цонева
Фото Красимир Тодоров
