Демографската криза бавно превръща България в страна на пенсионерите. Те вече са станали главна електорална сила, а дебатът за парите на възрастните хора измества този за развитието на реалната икономика. През миналия месец парламентът разбуни експертната общност на икономистите с промени в Кодекса за социално осигуряване. Въведената през 2000 г. тристълбова пенсионна система е на път да бъде разрушена, още преди да е дала резултат. Гласуваните промени дават възможност за отваряне на кранчето за изтичане на пари от частните пенсионни фондове към Националния осигурителен институт (НОИ). При това изтичането ще е необратимо, защото законодателите засега не предвиждат опция за движение в обратна посока – от НОИ към фондовете. Абсолютно погрешно е тази стъпка да бъде разглеждана през призмата на противопоставянето „частно-държавно“.
Най-важната разлика между първия и втория пенсионен стълб е в това, че парите от първия се харчат незабавно в полза на днешните пенсионери, а сумите от втория стълб се спестяват и инвестират, за да послужат след много години. Действително, личните партиди на осигурените лица във фондовете се управляват от частни дружества, а НОИ – от мениджъри на държавна служба, но главното е различието между разходно-покривния и спестовния пенсионен модел.
В промените в Кодекса за социално осигуряване нямаше да има никакъв проблем, ако се даваше възможност хората, напускащи частните фондове, да прехвърлят парите си в лични партиди под управлението на НОИ. Тогава действително би имало избор и държавата ще може да се докаже като по-надежден фонд мениджър от частниците. Но в НОИ лични партиди няма и никога не е имало, там не се спестява, а само се харчи. И то незабавно.
На практика ударът срещу втория стълб на осигурителната система поставя под съмнение цялата логика и обосновка, с които бе извършена пенсионната реформа преди 15 години. Всъщност защо се наложи разходно-покривният модел да бъде допълнен с частните пенсионни фондове? Най-краткият и точен отговор на този въпрос е: демографската криза.
Представете си, че НОИ е басейн, който се пълни от една финансова тръба, по която текат отчисленията от заплатите на работещите. Има и още една изходяща тръба, която източва басейна и придвижва финансовите потоци към сметките на днешните пенсионери. Притокът зависи от броя на работещите и размера на техните вноски, а оттокът – от броя на пенсионерите и величината на техните пенсии. А от какво зависи балансът между входящите и изходящите суми?
Главно от демографията. Докъм 80-те години на миналия век България нямаше проблем, защото пенсионерите бяха сравнително малко, а работещите – много. Съответно осигурителните вноски бяха достатъчни за изплащане на всички пенсии. Но от средата на 80-те години на миналия век населението на страната започна да намалява. Не и броят на пенсионерите, защото основата на демографската пирамида се стеснява, а нейният връх се разширява.
Днес пенсионерите вече са 31% от българското население, докато преди три десетилетия са били 23%. До няколко години техният дял ще надхвърли една трета. В резултат басейнът на НОИ започна прогресивно да пресъхва. Потокът във входящата тръба става все по-рехав, а по изходящата се засилва. Сравнени със средната заплата, пенсиите стават все по-малки.
Това вероятно е несправедливо, но такава е жестоката икономическа реалност. Именно тя принуди българските власти да въведат втория осигурителен стълб през 2000 г. Идеята бе редом с басейна на НОИ да бъдат изградени няколко допълнителни резервоара, в които средствата да се спестяват, да се инвестират и след време по сметките на всеки пенсионер да изтекат точно толкова пари, колкото той е внесъл във въпросния резервоар. На практика това е застраховка срещу демографския риск.
Ако гласуваните промени в Кодекса за социално осигуряване останат в същия вид, това ще означава, че парламентът изстрелва няколко снаряда, с които пробива допълнителните резервоари на пенсионната система.
Вярно, източеното от тях няма да потъне в пясъка, а ще се влее в големия басейн на НОИ, но нали помните – каквото влезе там, изтича незабавно към сметките на днешите пенсионери. Ефектът ще бъде еднократен, натискът върху системата ще намалее за година-две, а след това финансовият министър отново ще се изправи лице в лице със суровата демографска реалност.
Как изглежда картината с басейна и резервоарите в числа? През 1998 г. дефицитът в НОИ е само 45 млн. лв. В годината на реформата – 2000-та, този показател достига 541 млн., а през миналата 2013 – 4,7 млрд. лева!
Наред с демографията тази нерадостна статистика се дължи и на неработещата българска икономика, която не генерира доходи, високата безработица и връщането на мнозина хора по селата към модела на натуралното стопанство.
Как се покрива дефицитът в осигурителната система? Чрез трансфери от държавния бюджет, т.е. – от нашите данъци. За последните 9 години по този начин в НОИ са налети 17 млрд. лв. Днес вноските на осигурените лица (входящата тръба на нашия басейн) вече не покриват и половината от разходите за пенсии (изходящата тръба).
В следващите години ситуацията само ще се влошава. Днес на всеки 100 работещи българи се падат 78 пенсионери, а към средата на века съотношението вече ще е 1:1. Освен на демографската криза това ще се дължи и на увеличаващата се продължителност на живота. Противно на всеобщото впечатление, през 1989 г. средната продължителност на периода, в който възрастните хора са получавали пенсията си, е 16 години, докато през 2014 г. вече е 21 години.
Разрушаването на втория пенсионен стълб ще прехвърли финансовата тежест на осигурителната система от днешното към следващото поколение българи. И въпреки тази увеличена тежест с течение на времето пенсиите ще стават все по-малки в сравнение със средната заплата. Накрая може да се стигне до ситуация, при която почти половината от доходите на работещите ще бъдат удържани в полза на НОИ и дори и тогава дефицитът в системата няма да бъде покрит.
Аргументът, че с възможността за прехвърляне на партидите от частните фондове в НОИ на хората се дава възможност за избор, е несъстоятелен.
Правото на избор е отнето още преди няколко десетилетия, когато пенсионните отчисления от заплатата са станали задължителни. И това е направено, защото човешката природа е такава – изкушението да похарчиш всичко, което си изкарал, обикновено е по-силно от благоразумието да спестяваш част от заплатата си за старини.
Какво ще се случи в близките няколко месеца, ако парламентът не прегласува решението си? Вероятно притокът на средства към частните пенсионни фондове ще намалее, ще има и хора, които ще поискат да прехвърлят целите си партиди в НОИ.
Това ще доведе до нужда от пари в брой, с които фондовете не разполагат, защото смисълът от тяхното съществуване е да инвестират набраните средства в акции, облигации, влогове и т. н. Следователно трябва да се разпродават активи.
Спешната продажба на акции на Българската фондове борса, която има много малък оборот, ще предизвика спад в цената на въпросните книжа. Продавайки на загуба, самите фондове ще понижат своята доходност, не е изключено тя да стане отрицателна за определен период.
От своя страна това влошаване на финансовите резултати може да разтревожи все по-големи групи от осигуряващи се лица, които също да се втурнат да местят парите си в НОИ. Следват нови разпроджби и нови понижения на доходността. Процесът става лавинообразен. При най-песимистичния сценарий фондовете ще бъдат декапитализирани, а борсата на практика ще изпадне в летаргия.
При пълна ликвидация на частните пенсионни фондове българската икономика ще се лиши от
инвестиционен поток от около 700-800 млн. лв. годишно – толкова са постъпленията в универсалните и професионалните осигурителни фондове. Пардоксалното е, че по този начин финансовият министър реже и клона, на който седи собственото му министрество. Без търсенето от страна на пенсионните фондове държавата ще пласира дълговите си емисии много по-трудно и на по-висока цена.
Ако се стигне до отток на пари от универсалните пенсионни фондове, това няма да ликвидира дефицита на НОИ, но може да го намали за 2-3 години, което е добре за бюджета.
Същевременно обезкървяването на фондовете ще се усети от пенсионерите не по-рано от 2020-2022 г., защото се предвижда оттогава те да започнат да плащат допълнителните пенсии. По това време повечето от днешните политици вече няма да са във властта и връзването на бюджета ще е грижа на други хора.
Пламен Димитров
