Бригаден генерал Груди Ангелов е роден на 10 септември 1965 г. в Хасково. Завършил е мотострелковия профил на ВНВУ „Васил Левски“ през 1987 г., ВА „Георги Ст. Раковски“ през 1996 г. и Сухопътния колеж по отбраната на САЩ през 2007 г. Служил е в Симеоновград, Харманли, Стара Загора и София. Заемал е длъжности от командир на взвод до заместник-командир на бригада. Участвал е през 2003 г. в мисията за следвоенното възстановяване на Ирак с 1-вия български контингент на длъжност помощник старши национален представител. От септември 2010 г. до септември 2013 г. заема различни длъжности в Обединеното командване на Силите на НАТО в Неапол (Италия). От октомври 2013 г. става началник на отдел „Бойна подготовка на войските“ в Командването на Сухопътните войски. От 26 ноември т.г. е командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада. Говори английски и руски, ползва испански и италиански език.
– Господин бригаден генерал, честита нова длъжност и ново звание! Как приехте назначаването Ви за командир на 61-ва бригада?
– Благодаря за поздравленията. Новата ми длъжност е едно предизвикателство. Както се казва в една българска поговорка – ако те е страх от мечки, няма да ходиш в гората. Чест е да бъда командир на тази бригада, защото 61-ва Стрямска бригада е най-голямото формирование в Сухопътните войски и това наистина е голямо предизвикателство за мен. Надявам се, че ще оправдая гласуваното ми доверие.
– Какви са първите Ви впечатления от бригадата? Срещнахте ли хора, с които сте служили по-рано?
– През последните две години бях началник на отдел „Бойна подготовка“ в Командването на Сухопътните войски, така че случайно или не, повечето от времето съм прекарвал с хората от 61-ва бригада. И това ми позволи предварително да опозная командирите на батальони, военнослужещите от щабовете на батальони и щаба на бригадата. Те също ме познават и се надявам по-бързо да изградим доверие един към друг, което ще доведе и до по-добри резултати. Защото без доверие нищо не се постига. Двама от командирите на батальони са служили с мен в 38-и механизиран батальон в Стара Загора. Видях и старшината си на рота старшина Георги Георгиев от времето, когато бях лейтенант през 1988 г. Симеоновград. За жалост той си е пуснал рапорт за уволнение. Също тук е цивилен служител Величко Костадинов, с когото бяхме заедно с първия контингент в Ирак и се надявам с него да работим така, както работихме по време на мисията. Така че определено е приятно да видя познати лица.
– Кои бяха въпросите, които трябваше да решавате през първите дни като командир на бригадата?
– Основното бе да се запозная с реалното състояние на бригадата. Най-лесно е да тръгна да правя промени. За мен съставът е подготвен, хората са професионалисти и преди да почнем да правим каквито и да е промени, нормално е да се запозная детайлно с реалното състояние, на формированията от бригадата, какво е извършено до момента, какво предстои да се извърши до края на годината и след това, Тепърва се утвърждават и плановете за дейността на формированията през 2016 г. Основна задача е да се види какво е планирано, защото по-голямата част от плана за дейността на бригадата е извършено без моето участие.
– По-сложно ли е, след като нямаше и кой да Ви сдаде длъжността?
– Не е точно така, защото винаги има някой, който замества командира и изпълнява задълженията му. Въпреки ситуацията, в която бяха поставени личният състав и командването на бригадата, аз смятам, че те са се справили много добре. Бригадата е в добро състояние, хората са мотивирани, за което трябва да отдадем заслуженото и на бригаден генерал Димитър Шивиков – командира на бригадата преди мен. Важното е да се спечели доверието на хората.
– На кои длъжности Ви е било най-трудно в армията?
– В армията обикновено се смята, че длъжностите на ротния командир, на командира на полк, на командира на бригада са може би най-трудни… Но да си командир, от какъвто и да е ранг, е трудно. Тези длъжности винаги са свързани с грижи по опазването на живота и здравето на хората, с вземането на трудни решения и т.н.
– Имате ли случаи в службата си, които няма да забравите?
– Разбира се, че съм имал. Ще спомена само един случай. Бях лейтенант – командир на 3-а рота в 49-и мотострелкови полк в Симеоновград. Предстоеше ми годеж, а в този ден трябваше да ръководя тактически занятия с бойни стрелби с отделенията. Командирът ми на батальона тогава не ми разреши да приключа занятията по-рано и се прибрах вкъщи в Хасково към 22,30, естествено след всички.
– Направихте ли си изводи от работата в международна среда по време на мисията в Ирак?
– По време на мисията ми в Ирак имах възможност за първи път да работя в многонационална среда и да усетя толерантността, която проявяват военнослужещите един към друг. Бях помощник на старшия национален представител полковник Панайотов. С група от 30 военнослужещи подготвихме развръщането на батальона в зоната на отговорност в Кербала, след което се преместихме в щаба на многонационалната дивизия. В щаба на дивизията имахме и други колеги, назначени на различни длъжности, които за първи път работеха в международна среда и в много тежка обстановка. В процеса на работа, в хода на мисията се установи, че е необходимо да има офицери и в щаба на многонационалната бригада за подобряване на взаимодействието между нашия батальон и щаба на бригадата… Но все пак това беше първа мисия в Ирак, най-лесно е да се критикува. Трябва да ценим това, че реално задачите бяха изпълнени. И нашите коалиционни партньори разчитат на нас и ни търсят.
– Какво е самочувствието на един български офицер, назначен, примерно, в Обединеното командване на Силите на НАТО в Неапол?
– Самочувствието идва и с признанието от труда. Ако хората те уважават, ако виждат резултатите от твоя труд, естествено, че ще имаш самочувствие. То не идва само от добрата езикова подготовка и познаването на процедурите и нормативната уредба. Никой не очаква от теб още с пристигането си да работиш на 100 процента. Дават ти период да се адаптираш. В Неапол бяхме 13 българи и доста добре стояхме като общност. Когато бях назначен на длъжност в командването, нямаше кой да ме въведе в обстановката. Всичко колеги се бяха прибрали в България, поради изтичането на срока на командировка. Бяха направени предложения до ръководството на Министерството на отбраната ротациите на хората да се застъпват, за да могат тези, които са в края на мандатите си, да въведат в спецификата на длъжностите им новоназначените офицери и сержанти. Те да се запознаят с колегите от другите нации и да се представят на Командването в Неапол. Това е положително и определено помага за адаптацията на новопристигналите.
– Имате ли принципи, на които най-много сте държали през досегашната Ви служба в армията?
– Първо, старая се винаги да давам кредит на доверие на подчинените си, на хората около мен. Не им ли дадеш кредит на доверие, не вярваш ли в тях, нещата не се получават. Другото, което е много важно – има устав. Този устав не е написан случайно. Винаги съм се придържал да се спазва това, което е написано в устава, което е написано в закона. Защото в момента, в който излезеш от рамките на устава, винаги създаваш прецеденти, а оттам и предпоставки за нарушения. За мен спазването на устава винаги е било в основата на взаимоотношенията ми с военнослужещите от всички категории.
– Запознахте ли се със случилите се събития в бригадата през годината?
– Запознат съм с извършеното от бригадата през годината. Няколко формирования бяха сертифицирани, а аз като началник на отдел „Бойна подготовка“ в Сухопътните войски отговарях за този процес. Така че съм запознат в детайли с нивото на подготовка на тези формирования. Последната сертификация беше през ноември с 1-ви механизиран батальон по изискванията на CREVAL с мониторинг от Сухопътното командване на НАТО в Измир и получената оценка бе „боеготов“. Така че това е едно високо признание. Наясно съм с въпросите, които предстоят за решаване, защото те не са малко. Един от основните въпроси е окомплектоването с личен състав, защото сме достигнали санитарния минимум и ако не стартира процедура за подбор на войници, ще изпитаме затруднения при сертифицирането на формированията през 2016 г. За да бъдат сертифицирани тези формирования, е необходимо те да бъдат окомплектовани с личен състав не по-малко от 70 процента.
– Какви са най-важните задачи за бригадата през следващата 2016 година?
– Ще спомена някои от тях. Основна задача е сертифицирането на 2-ри механизиран батальон по CREVAL. Затова сме се постарали максимално да натоварим този батальон, като е предвидено част от съставa да вземе участие в голямото международно учение в Полша – „Анаконда-16“ , планирано за юни. Различни наши формирования ще участват в съвместната подготовка с американски военнослужещи на полигон „Ново село“, а така също, и на техните тренировъчни центрове в Германия. Така че очаквам една динамична и натоварена със задачи 2016 г
.
