В деня, в който прокуратурата окончателно измънка, че пребитият във Враца 18-годишен Тодор не е издъхнал от насилието върху него, а просто е щял да умре всеки момент, както и станало, четирима зловещи бабаити пребиха на Околовръстното шосе край София млад мъж и жена му. Зверски. Нагло. Брутално. Със сгъваеми метални палки. Които са някакъв странен вид въоръжение, невключено в разрешителните и ограничителните режими, но видя се – нанасящи направо убийствени удари. Само шансът, че ударът с палката е попаднал малко по-ниско от очите му, е спасил младият мъж, пострадал от наглите бабаити.
Едва ли четиримата, вилнели на пътя, заради подаден сигнал с клаксон, са знаели, че в същия момент врачанската прокуратура с облекчение се е опряла на медицинските заключения и се е върнала на първоначалната си версия срещу „Поничките“ – хулиганство. Което е абсолютно мижаво като престъпление и затова обвинението дори е смъкнато на по-ниско равнище – в районната прокуратура. Сякаш от самото начало се знаеше, че ще стане така и само бурните протести в града под Околчица принудиха тогава главния прокурор Сотир Цацаров да разпореди светкавична проверка. Което пък накара врачанските обвинители изведнъж да „вдигнат летвата“ до край и да поискат присъда за
умишлено убийство
Как така бързо послушаха началника си врачанските обвинители, не стана ясно. Нали, ако са били убедени в „хулиганството“, трябваше да възразят аргументирано. Всичко се оказа просто временен отдушник.
Защото заснетите при инцидента кадри показваха как двама яки бабаити в продължение на три минути, както сочи разследването, бият едно момче. И тук – пак заради сигнал с клаксон. Явно
днешните мутри
имат някаква органична нетърпимост към този звук. Сигурно, защото го приемат като накърняване на тяхната недосегаемост.
И какво стана във Враца. Въпреки констатираните над 20 следи от удари по тялото на момчето, заключението е, че те не са причинили смъртта му. Как да опонираш на медицинските светила? Заключението – Тодор е бил толкова болен от сърце, че е можел да умре всеки момент внезапно. Никой, нито медици, нито прокурори не търси причинно-следствена връзка между нанесения жесток побой и рязко активиралото се сърдечно заболяване. Тодор просто умрял. От сърце. Да не се окажем зловещо прави отново в черните си прогнози, които преди няколко броя предвиждаха по поведението на врачанската прокуратура, че накрая двамата бабаити „Поничките“ може да са били и в положение на „неизбежна отбрана“. Че нали момчето било връхлетяло срещу тях с метален бокс. Който така и не се намери. Но умрелият – умрял. Защо той да не отнесе вината за сблъсъка, причинил собствената му смърт.
Безнаказаност! Това е основата на бруталната наглост на всякакви такива като врачанските „Понички“ и четиримата биячи от Околовръстното. В една правова държава, където уж властва законността, четиримата спират принудително колата на „наглеца“, дръзнал да ги предупреди с клаксон да не правят предпоставки за катастрофа. И тъй като явно са безсловесни същества, веднага налитат с металните палки. Няма диалог, няма обяснения. Дори
посягат към пистолети
След което, върнали се на няколко пъти да си „добият“, си тръгват най-спокойно, оставили на пътя окървавените жертви. Само силният отзвук от бруталната наглост доведе до ареста им още вечерта.
Какви са тези, в черните дрехи, с палките и пистолетите? Май били охранители на някакъв, който пък се наричал Ториното. Нямали трудови договори, но как ли пък имали пистолети? Да питаме ли полицията защо и на какво основание им е разрешила да носят огнестрелно оръжие? Или ако е незаконно – защо не им го е прибрала и не ги е пратила в затвора по чл. 339 от НК. Какво да питаме, като този Ториното бил с не знам си колко и какви следствия и присъди, пък си живее в охолство и дори си позволява въоръжени гардове с поведение на щурмоваци от СА в „нощта на дългите ножове“? Те пък и четиримата били с криминални регистрации, дознания, следствия. И какво от това? Нормалният човек, ако по някаква причина или собствена грешка, е попаднал в полицията, след това винаги се оглежда да не сбърка пак. И никога не преминава на червено. А тези вилнеят като
наказателни отряди
И то срещу абсолютно невинни хора по незначителен проблем, който може да бъде разрешен с няколко думи. Но не. Те са обучени да бият. Свикнали са да бият. И се чувстват недосегаеми, когато бият.
Главният прокурор свика спешно съвещание с шефове от МВР след тази нагла драма. Да видим. Защото у нас от първоначалния арест и повдигнато обвинение до окончателната присъда – пътища дълги и неизвестни. Дали пък и тези четиримата изведнъж няма да се окажат тежко болни? Или да се завърти и замъгли една процедура – кой точно е нанесъл удара с палката, кой бил там, кой не бил, въпреки че са заснети. Много удобна стана и версията за „неизбежната отбрана“. Притиснат от колите им, младият мъж спира и излиза от автомобила си, за да води някакъв диалог за решаване на проблема. Отговорът е – бой с желязна палка. Но защо пък да не се окаже, както във врачанския случай, че пострадалият е налетял пръв, бил агресивен и те, четиримата, горките, за да се защитят… Както прогнозира един лекар от Враца, веднага след убийството на момчето, сега
ще дойдат едни адвокати
и виновен ще излезе умрелият. Там май стана точно така. Да видим сега докъде ще е решимостта на главния прокурор и на полицейските шефове. Какъв е този Ториното, какви са тези негови охранители-биячи, защо, ако имат присъди, не са в затвора. Защо ли? Защото не са там и „Братя Галеви“, и убиецът от делото „Соло“ и колко още като тях. Ама в същото време ще пазим Делян Пеевски, че щели да го убиват както Златко Баретата и Димата Руснака. Да видим. Дали и този път няма да възтържествува свещената за бруталните наглеци безнаказаност!
ЗЗЧ – закон за защита на човека
Когато на 18 октомври 1994 г. президентът Желю Желев обяви служебното правителство на Ренета Инджова, една ярка фраза в обръщението му направи силно впечатление – „да се закрият охранителните фирми, които в голямата си част са рекетьорски и бандитски“.
Тогава всякакви самозвани „мутри“, „горили“ и не знам си какви още се стреляха по улиците нагло и безнаказано. Реакцията на думите на президента Желев беше показателна. Още на другия ден всякакви „честни частници“ в охранителния бизнес се разтичаха, забравиха вражди и престрелки и излязоха с обща декларация. Вътрешният министър Чавдар Червенков ги събра в МВР и в прав тон им заяви, че и най-малката проява на беззаконие води до отнемане на лиценза, разоръжаване и юридическо ликвидиране на виновника.
За съжаление от онези славни три месеца на това правителство измина много време. Което води сякаш към все по-лошо. До разкапаната съдебна система. До пълната безнаказаност. Която ражда бруталност. Знам, че конституцията изрично забранява създаването на извънредни съдилища. Но с тази наша нагла престъпност във всичките й измерения, защо ли ми се иска да призова за промени, които да позволят връщането на едноинстанционните трибунали, чиито присъди не подлежат на обжалване. И при които мерките за неотклонение са само арест. Знам, че така е било по прословутия ЗЗД – закон за защита на държавата. По неговия следдеветосептемврийски побратим – ЗЗНВ – закон за защита на народната власт. И по двата от тях са действали именно такива съдилища от трибунален тип. Но и по двата се е извършвала предимно разправа с политически противници. А сега зловещата брутална бандитска наглост на Околовръстното сякаш зове за нов ЗЗЧ – закон за защита на човека. При който такива като биячите с металните палки и стотици като тях няма да се разтакават с години по съдебните зали, да „боледуват“ и накрая или да ги оправдаят, или да изчезнат, а ще получават светкавична присъда. На първа и единствена инстанция.
