Чест, достойнство, патриотизъм, вярност на воинските ценности като смелост, самоотверженост, професионализъм, благородство. На всички тези добродетели беше посветил живота си офицерът, фронтовакът, родолюбецът полковникът от запаса инж. Никола Рухчев. Той напусна този свят на 1 май, навръх своята 92-годишнина.
За повече патриотизъм
и воински добродетели ратуваше ветеранът от Втората световна война в многобройните си публични изяви. Дълги години той беше председател на Съюза на възпитаниците на висшите на Негово величество военни училища, Школата за запасни офицери и родолюбивото воинство и гражданство (Съюз на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ). През последните години беше почетен председател на този съюз, чието изграждане и укрепване за него беше благородна кауза.
Роден e на 1 май 1924 г. в Карнобат, в семейство на български офицер. През 1943 г. Никола Рухчев завършва Военната гимназия, след което постъпва във Военното училище.
Още преди да е произведен в офицерско звание, през пролетта на 1945 г. е изпратен на фронта. Там служи като взводен командир в 11-а дивизионно-инженерна щурмова дружина. Въпреки липсата на практически опит и младостта си (дори не е навършил пълнолетие по тогавашния закон) успява да върне у дома живи всички свои подчинени войници.
Още на фронта
получава офицерско звание като част от 65-и „боен“ Дравски випуск на Военното училище.
И след войната животът му остава свързан с армията. Преподава във Военното училище до 1955 г., когато е уволнен при поредната чистка на „царски“ офицери, извършена от тогавашната власт. След това работи като инженер. Дори след пенсионирането си е хоноруван преподавател във Военно инженерно-строителното училище в Суходол.
Никола Рухчев е един от хората, които след демократичните промени работиха активно за възстановяването на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ. От 1993 г. организацията е възстановена и започва да развива активна военно-родолюбива дейност.
През 2000 г. Рухчев е избран за председател на съюза, пост, който заема до 2012 г. Едновременно е и главен редактор на списание „Един завет“. При оттеглянето му от председателския пост през 2012 г. е обявен за
почетен председател
на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ.
Автор на исторически публикации и трудове. В началото на 2013 г. излезе от печат книгата му „Военното училище на България 1878 – 2002“.
Никола Рухчев неведнъж посещаваше и редакцията на в. „Българска армия“. Понякога – за да ни информира за предстоящо събитие на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ. Друг път, за да ни остави материал за публикуване. С охота даваше интервюта за нашия вестник. При едно от тях Рухчев, който е сапьор, направо извади от чекмеджето на бюрото си кутия с жици и части от стари взриватели, за да ни разкаже как през войната са обезвреждали мини на фронта.
Но не беше човек, който просто разказва спомени на по-младите. Искаше, което беше и една от целите на ръководения от него съюз, посланията му за патриотизъм, воинска чест и достойнство,
офицерска доблест
и хуманизъм
да достигнат до хората в Българска армия.
А той имаше какво да каже по тези въпроси. Имаше какво да разкаже за богатия си фронтови опит. Винаги намираше точни думи съвет и препоръки.
Особено по тематиката на възпитанието, изграждането на лидерство, оформянето на моралните качества и патриотизма на хората във войската. Неговите напътствия бяха лишени от дидактизъм и назидателство, обърнати към иначе ценния опит от миналото. Той предлагаше съвременни решения на казусите, свързани с възпитанието, които да пренесат воинските традиции и добродетели от миналото в армейския строй на 21-ви век.
И всичко това за него не бяха абстрактни понятия. Това беше неговият жизнен практически опит, изживян и изстрадан както на фронта, така и в битките с невинаги лекото всекидневие. Затова, когато г-н Рухчев говореше за патриотизъм, воинска доблест и чест, възпитание на войниците и обществото, думите му бяха истински. Такъв и ще го запомним – верен на себе си, верен на войската, верен на България! Поклон пред паметта му!
***
В църквата „Св. София“ вчера се състоя прощаването с Никола Рухчев. Сред присъстващите бяха народният представител Борис Станимиров, и. д. директор на Дирекция „Социална политика“ в МО Иво Антонов и служители на дирекцията, началникът на Централното военно окръжие полковник Георги Петков, ръководители на военнородолюбиви организации.
Из интервютата на Никола Рухчев за в. „Българска армия“:
За нас (Съюз на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ) е особено важно възпитанието, не само в армията, но и в обществото. Важно е да намерим средства и начини за това. Ние искаме да се движим и към училищата, към университетите, искаме да издаваме издания, които да стимулират патриотичното възпитание. Искаме нашето верую да остане, доколкото е възможно. Това е важното за националното събрание на нашия съюз.
***
Възпитанието не е нещо моментно. То е внедряване, внасяне на ценности изобщо в живота. Ето, например, ако вървите със съпругата си по тротоара, тя от коя страна трябва да бъде тя?… Трябва да е от вътрешната страна, на най-безопасното място.
Друг пример. Отиваш при една дама, за да се здрависаш. Но първо трябва да си свалиш шапката. Едва след това ще се здрависаш…
Знаете ли, не мога да приема, че офицерът може да носи раница на гърба си. А сега на улицата виждам офицер, който е с раница на гърба си. Хайде да оставим отдаването на чест на гола глава, не е толкова фатално. Макар че не е в нашите традиции!
***
Например – настъпление. Вървим и когато пехотата стигне до минно поле, веднага се дава сигнал: „Сапьори, напред!“. Тръгвам и срещам командира на една артилерийска батарея. „О, здравей, къде си тръгнал“, пита. Казвам – така и така. „А, сега, мамка им на противниците!“, вика. И дава преграден огън пред нас, защото знае, че неговият приятел, боен другар, офицер, прочиства минното поле… То е непрекъснат низ от случаи.
***
Те (младите хора във войската – б. р.) имат нужда от едно възпитание, което самият характер на армията сега не може да им позволи да го получат. Те идват на работа сутринта, отиват си вечерта. Кога да ги възпитаваш? После – те идват с готови вече и формирани в тях виждания и разбирания.
Друго е да вземеш едни млади хора и тях да ги възпитаваш. А друго е тези, които вече са бащи, какво да ги възпитаваш?… Но трябва – поне на патриотизъм, на родолюбие.
Да знаят, че това, което са прегърнали, е за цял живот. Вие виждате, аз съм 90-годишен вече, но за мен армията си остава Армията!
