24 май и следовниците на Светите братя

Празнуваме 1100 години от успението на св. Климент Охридски

Идващият 24 май, най-българският празник, е повод отново да се обърнем не толкова към миналото, колкото към завещаната ни традиция през хилядолетието за отношение към днешната просвета и култура, за големите задачи, които ни предстоят. Празникът, посветен на двамата солунски братя – св. Кирил и св. Методий – ни връща отново и към техните преки ученици, сред които един от най-почитаните е Св. Климент Охридски. Проф. д.ф.н. Искра Христова-Шомова, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ в катедра „Кирилометодиевистика“, обяснява така смисъла на  „Охридското наследство“ на Св. Климент Охридски: създадения от него модел е образование, каквото е имало тогава само в големите градове на Византия. „Обучил е 3500 ученици, опитал се е да направи масово и дори задължително всеобщо образование. Тази образованост, която е задал в Охрид, след това има дълготрайни последствия в следващите векове“.
В централното фоайе на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ беше открита изложбата „Благословен с мъдростта“, посветена на 1100-годишнината от успението (смъртта) на Св. Климент Охридски. Тя е част от календара на патронния празник на библиотеката и професионалния празник на българските библиотекари. Включена е в Националния културен календар на Министерството на културата, а 
годишнината влезе част от календара на ЮНЕСКО
В разговор с доц. д-р Елена Узунова тя ни въведе в целите и основните акценти на ескпозицията. Посетителите могат да се докоснат до едни от най-известните и ценни български ръкописи от Х до ХVII в., български и чуждоезични   старопечатни издания, документи от фонда на Българския исторически архив, снимки и пощенски картички с изгледи от местата, свързани с култа към светеца. Някои документи се показват за първи път. Могат да се видят научни изследвания за живота и творчеството на старобългарския книжовник, учител и просветител. Експозицията проследява  разказа за неговия жизнен път  и разностранна дейност на най-значимия от последователите на първоучителите.
 Освен грамотността и образованието, предоставил на учениците си, Св. Климент Охридски е автор на повече от 20 похвални и поучителни слова и химнографски творби (служби) за светци и големи християнски празници. Те са образци на средновековното ораторско и певческо изкуство. Делото му е свързано с най-ранния период на и старобългарската литература и се преплита най-тясно с дейността на Св. Кирил и Св. Методий.  Многобройните преписи на Климентовите похвални и поучителни слова  през столетията доказват, че творбите му са едни от най-популярните старобългарски съчинения през Средновековието, а макар и с по-ограниченото си разпространение, химнографските творби на Климент Охридски са една съществена част от старобългарската църковно-песенна литература. Възхваляван в слова и химни, жив в паметта и народното предание, св. 
Климент Охридски получава прозвището „Златният“ 

от населението на гр. Охрид.
Според доц. д-р Елисавета Мусакова, куратор на изложбата, дори в Националната библиотека ръкописите, съдържащи Климентови творби или отразяващи култа към светеца, са ограничен брой. Повечето от книжовните паметници се намират в руски библиотеки. Експозицията максимално използва потенциала на нашия библиотечен фонд. Сред експонатите е и черновата на Емануил Попдимитров за стихотворението „На Св. Климент Охридски“). Показани са стари фотографии от началото на ХХ в. от Охрид, града, в който се прославя Величкият епископ, учителят и просветителят и града, който пази неговите чудотворни мощи. Сред находките са най-ранният печатен глаголически буквар от Националната библиотека, изящна заглавна страница, изработена от Харалампи Тачев за тържествения лист от честването на 1000-годишнината на Св. Климент, фотографията на Георги Трайков с дървения орелеф на Св. Климент. Други са от „добре забравените“ експонати – изяществото на кирилицата в Рибния буквар на д-р Петър Берон, странната дата 27 април в Банишкото евангелие, отбелязваща паметта на неизвестно кой Климент; акростихови части с името Климент и в ръкописи от сбирката; списъкът на българските архиереи в ранното издание на Дюканжовия списък от 1680 г.
Отделът „Ръкописи и старопечатни книги“ вплита в експозицията и други сюжетни нишки. Показано е
Климентовото творчество, прославата на паметта му през вековете 

от славянската общност. Празниците в календарите от средновековието до края на ХIХ в. включват и службите му в български, сръбски, руски и гръцки книги, българската книжовна култура, в чиито фундаменти стои неговото литературно и учителско дело. Присъстват и старобългарските азбуки, с препратка към нерешения въпрос кои са другите букви, които Климент изобретил за по-голяма яснота. 
Акцент са три централни експоната. Първият е миней от 1435 г. – той според проф. Искра Христова – Шомова,  съдържа единствения познат засега препис от старобългарската служба за св. Климент. Интересен е и ранният празничен миней от ХIII в. с канона на службата за полагането на ризата и пояса на Св. Богородица във Влахерна, чийто автор е Климент. Сред най-ценните експонати е и гръцката служба за Св. Седмочисленици (аколутия), отпечатана по повеля на охридския архиепископ Йоасаф II в Мосхополе през 1742 г. 
Проф. Боряна Христова, директор на Националната библиотека, е  автор на идеята за изложбата, а за осъществяването й работиха сътрудниците на отдел „Ръкописи и старопечатни книги“. Организатори – д-р Бояна Минчева и доц. д-р Елена Узунова. Подборът на илюстративния материал, фотографиите са от сбирката към отдел „Български исторически архив“, а оформянето на витрините осъществиха Нона Петкова, д-р Елена Узунова и Росица Кирилова. Дело на д-р Ивайла Богданова и нейният екип е прецизната реставраторска работа, а проф. Искра Христова-Шомова е автор на вдъхновените текстове към експонатите. Научен консултант е проф. Вася Велинова.
Изложбата ще бъде отворена за посетители до 11 юни т. г.