Осъденият на 15 години затвор за убийството на трима младежи при катастрофа Хуриет Сюлейманов ще бъде върнат в България до три седмици. Това съобщи наблюдаващият прокурор по делото Валентин Вълев. Сюлейманов успя да избяга от страната, въпреки че бе осъден ефективно. Той бе заловен Германия и се очаква да бъде екстрадиран в България, за да излежи присъдата си. Тройният убиец на пътя Хуриет Сюлейманов се изживява като недосегаем.
Сюлейманов е класически пример на осъзнато беззаконие. Когато бе заловен след зловещата катастрофа край Луковит, при която погуби трима студенти, той с ясно съзнание и твърдо убеждение обясняваше че „книжка кола не кара“. Бил много добър шофьор, но нямал завършен осми клас, за да изкара курсовете и да се яви на изпит. Въпреки това си шофирал когато и както си иска. Като приматното му съзнание не вижда нищо нередно в това. До кошмарния сблъсък, отнел три млади живота
Сюлейманов е стар познайник на органите на реда и на правосъдието. Той има 90 регистрации в полицията и 12 присъди за престъпления от общ характер. Въпреки това, когато съдът се произнесе за вината му на първа инстанция, той не беше задържан в ареста, а му беше наложена мярка за неотклонение „домашен арест“, тъй като няма пари за гаранция. При такова богато криминално минало, нито един магистрат ли не предположи, че този човек няма да чака тихо и мирно вкъщи окончателната присъда, а ще намери начин да избегне влизането в затвора? Така се стигна до фарса окончателната му присъда от 15 години да бъде произнесена задочно. А за капак на всичко той да се надсмива над родната правораздавателна система и да се гаври с почернените родители на убитите, като редовно се появява във фейсбук. Това най-вероятно му е „изяло главата“, защото, за разлика от нашите, германските власти намират начин да стигнат до него.Близките на убитите пред дискотека ,,Соло“ младежи на бдение пред Съдебната палата
В прокуратурата е постъпило писмо от партньорските ни служби от Европа, че са задържали в близост до голям немски град Сюлейманов. За 24 часа е бил възложен превод на заповедта за задържане на немски език. Бил е изпратен до компетентния съд, който ще разгледа мярката „задържане
под стража“
а след това и екстрадацията му. Проведохме разговор с прокурор от Германия. Между 2 до 3 седмици ще се реши предаването на Сюлейманов на България, обеща прокурор Вълев.
Как Хуриет е напуснал България при толкова регистрации и присъди? Адвокатът на Сюлейманов каза на съдията да не приема искането на прокуратурата и увери, че Хуриет няма да напуска домашния арест. Бях убеден, че ще избяга, добави прокурорът. И при тази ясна и за обвинителя картинка, Сюлейманов минава границата, най-вероятно през Дунав мост. Имаше съмнения, че това не е станало без помощта на гранични полицаи, които „не догледали“, че лицето е с ограничение за напускане на страната. Сега се очаква стриктните германци да ни го върнат и той да се озове в отреденото му от присъдата място.
За разлика от него, едни други прочути осъдени изчезнаха в дълбока неизвестност, вместо да преместят временно резиденцията си в село Ресильово, само че отсреща – в затворническото общежитие от открит тип. Ангел Христов и Пламен Галев, известни като Братя Галеви имаха спорната слава на бивши „барети“, антимафиоти, бандити и в същото време – благодетели на Дупница. Двамата се запознават в началото на 90-те години на миналия век в Специализирания отряд за борба с тероризма, където взводен командир им е не кой да е, а Алексей Петров. Като се вгледа човек в хрониките на този отряд, няма как да не забележи, че той е „произвел“ не една и две знакови фигури от подземния свят. Освен споменатите, там са и Златко Баретата, и още мнозина с не толкова известни имена. По-късно Братя Галеви ,,Братя Галеви“ потънаха в неизвестност са оперативни работници в ГДБОП, единият отговаря пряко за Дупница, докато осъмнат като крупни бизнесмени именно в този град. И докато различни шефове в МВР периодично „налитаха“ върху тях, те станаха общински съветници и едни от най-големите благотворители в града. Все пак по едно дело се стигна до осъдителни присъди. И докато процедурата се „дотътри“ до потвърждение от Върховния касационен съд, двамината просто изчезнаха. Въпреки че магистратите не ги обрекоха на вечен зандан, а им определиха наказания под пет години, за които не се налагаше да влизат дори в затвора в Бобов дол, а просто да прекарат няколко месеца при лек режим в общежитието в Ресильово. Когато потънаха в неизвестност, мнозина се запитаха – защо тези двамата не постъпиха като несебърския бос Митьо Очите? Признания, споразумение с прокуратурата, няколко години при лек режим и – целите в бяло, с изтърпени наказания, отново в своя свят. Сега, като се видя съдбата на Очите, май Галевите са си направило по-вярната сметка. Нейде в неизвестност, на свобода. И най-вече – живи и здрави. Така килиите им останаха празни.
Както и килията, отредена за Илиян Тодоров, осъден на доживотен затвор
заради убийството пред дискотека „Соло“. И той на свобода между съдебните инстанции. И той недочакал окончателното решение на Върховния касационен съд. И той – в неизвестност след влизането на присъдата в сила.
Така правосъдието ни, поради ниски мерки за неотклонение, продължава да пълни килиите с призраци или с „мъртви души“г. А ние да ангажираме партньорски служби, Интерпол, Европол и кого ли не с издирването на хора, които са били в съдебната зала, но не са пожелали да влязат в килията. Как са пътували, как са минавали граници, с какви документи – това вече звучи като досадни подробности. Поне така изглежда на фона на урока, който ни дадоха германците със задържането на тройния убиец и с готовността за бързата му екстрадиция. Да, ама ние не сме германци. За съжаление.
Вързаният поп
Вържи попа – да е мирно селото. И досега не ми е напълно ясно посланието в тази поговорка. Защо трябва да се връзва горкият поп, та пустото село да не изпада в размирици. Но пък същата тази пословица е твърде актуална за нашата правосъдна система. Особено след драстичните случаи на нагли бягства от произнесени вече присъди.
Някога, когато Наказателно-процесуалният ни кодекс не беше така демократичен, нямаше такива „волности“ като „гаранция“, „подписка“ или „домашен арест“. На задържания под следствие се полагаше единствено арестантска килия. Вярно, че тогава същото това следствие трябваше да приключи най-късно след два месеца, в особено сложни случаи – след шест. И делото да върви в съда, чието решение също се изчакваше в килията на предварителния арест.
Днес това звучи твърде крайно. Въпреки че пак имаме законна мярка за неотклонение „задържане под стража“. Сега тя е изцяло в ръцете на съда. И по принцип никога не остава в сила до произнасяне на присъдата. Винаги се намират обстоятелства, че подсъдимият има чисто съдебно минало, живее на постоянен адрес, не съществува хипотеза, че може да се укрие или да избяга. А се оказва, че може. И го прави. Значи е крайно време да се въведе по-прецизна яснота в НПК, като се ограничи възможността на съответния съдебен състав за тълкуване на казуса. Да се разпише – за убийство, още повече на две и повече лица – задължително „задържане под стража“. Както и в различни случаи на организирана престъпност, корупция, тежки криминални престъпления. Така който и да е съдебен състав просто ще приведе в действие разписаното в НПК, а няма да пусне наглия убиец Сюлейманов въпреки протестите на прокуратурата. А какво ще направи при такъв крещящо ясен казус, като „Соло“, освен да държи убиеца в килията до превеждането му в затвора? Не е толкова сложно, въпрос е на юридическо прецизиране на текстове от НПК, което може да бъде инициирано и направено от прокуратурата, която сега е главният потърпевш от такива позорни за правосъдната система изпълнения, като тези на „Братя Галеви. Тогава едва ли ще имаме новини като тази, че германските служби са заловили осъдения у нас Сюлейманов, който спокойно си шета из чужбина. Дали някой ще направи тези малки, но решителни поправки в НПК? Време е!
